104
за чудна статуя от бял пароски мрамор, ако морският вятър не развявал косата й и от хубавите й очи не капели едри сълзи. С
възхищение я гледал младият герои и силна любов към Андромеда пламнала в сърцето му. Персей бързо се спуснал при нея и любезно я попитал.
— О, кажи ми,
прекрасна девойко, чия е тази страна и кажи ми как се казваш! Кажи защо си прикована тук към скалата!
Андромеда разказала заради чия вина трябва да страда.
Прекрасната девойка не искала героят да си помисли, че тя изкупва собствена вина. Още недовършила Андромеда разказа си, и морската бездна заклокочила и всред бушуващите вълни се показало чудовището. То вдигнало високо главата си с разтворена грамадна уста. Изпискала от ужас Андромеда. Обезумели от скръб, се притекли до брега Кефей и Касиопея. Горчиво плачат те, прегръщайки дъщеря си. Няма спасение за нея!
Тогава
Персей,
Зевсовият син, се обръща към тях:
— Ще имате още много време за проливане на сълзи; малко е времето само за спасяването на дъщеря ви. Аз съм Зевсовият син
Персей, който уби покритата със змии горгона Медуза. Дайте ми за жена дъщеря си Андромеда и аз ще я спася.
С радост се съгласили Кефей и Касиопея. Те били готови да направят всичко за спасителя на дъщеря си. Кефей му обещал дори цялото си царство като зестра, стига само да спаси Андромеда.
Чудовището е вече близко. То бързо се приближава до скалата,
порейки
вълните като кораб, който се носи по морето сякаш на криле благодарение на размахванията на веслата от силни млади гребци.
Чудовището било вече на един хвърлей място, когато Персей литнал високо във въздуха. Сянката на героя паднала над морето и чудовището с ярост се нахвърлило върху нея. Персей смело се спуснал отвисоко върху чудовището и дълбоко забил в гърба му извития си меч. Като почувствувало тежката рана, чудовището се издигнало високо върху вълните; то се блъсва в морето като глиган, заобиколен от
глутница бясно лаещи кучета; ту потъва то дълбоко във водата, ту пак изплува. Яростно пляска по водата чудовището с рибята си опашка и хиляди пръски се издигат чак до върховете на крайбрежните скали. Морето се покрило с пяна. Разтворило уста, чудовището се нахвърля върху Персей, но той със своите крилати сандали,
бърз като 105
чайка, литва нагоре. И нанася удар след удар. Кръв и вода бликват от устата на смъртно раненото чудовище. Крилата на Персеевите сандали се намокрили, едва държат героя във въздуха. Могъщият син на Даная бързо литва към скалата, която се надвесвала над морето, хванал се за нея с лявата си ръка и три пъти забил меча в широките гърди на чудовището. Завършил ужасният бой. Радостни викове се носят от брега. Всички славят могъщия герой. Оковите са снети от прекрасната
Андромеда и Персей, тържествуващ от победата, отвежда годеницата си в двореца на баща й Кефей.
Сподели с приятели: