Цербер (единадесети подвиг)

154
видял зарасналите към скалата герои Тезей и Пейритой — царя на
Тесалия. Те били наказани от боговете така, задето искали да отвлекат
Хадесовата жена Персефона. Тезей се помолил на Херакъл:
— О, велики сине Зевсов, освободи ме! Ти виждаш мъките ми!
Единствен ти си в състояние да ме избавиш от тях!
Херакъл подал ръка на Тезей и го освободил. Ала когато поискал да освободи и Пейритой, земята потреперила и Херакъл разбрал, че боговете не желаят той да бъде освободен. Херакъл се подчинил на волята на боговете и отминал по-нататък в мрака на вечната нощ. Той бил въведен в подземното царство от пратеника на боговете Хермес,
водача на душите на умрелите, а спътничка на великия герой била самата Атина Палада, любимата Зевсова дъщеря. Когато Херакъл влязъл в Хадесовото царство, сенките на умрелите в ужас се разлетели на всички страни. Само сянката на героя Мелеагър не избягала, като видяла Херакъл. Тя се обърнала към великия Зевсов син с молба:
— О, велики Херакле, в името на нашето приятелство те моля за едно: смили се над осиротялата моя сестра, прекрасната Деянира!
След моята смърт тя остана беззащитна! Вземи я за жена, велики герою! Бъди й закрилник!
Херакъл обещал да изпълни молбата на приятеля си и отминал по-нататък подир Хермес. Срещу Херакъл се надигнала сянката на ужасната горгона Медуза, тя страшно протегнала медните си ръце и размахала златни криле, на главата й замърдали змии. Безстрашният герой хванал меча си, но Хермес го възпрял с думите:
— Остави меча, Херакле! Та това е само безплътна сянка. Тя не те застрашава с гибел!
Много ужаси видял по пътя си Херакъл; накрая той се изправил пред трона на Хадес. С възхищение владетелят на царството на умрелите и жена му Персефона наблюдавали великия син на гръмовержеца Зевс, който без страх слязъл в царството на мрака и на скърбите. Величествен, спокоен стоял той пред трона на Хадес,
подпирайки се на грамадния си боздуган, в лъвска кожа, наметната на плещите, и с лък през рамо. Хадес благосклонно приветствувал сина на великия си брат Зевс и попитал какво го е накарало да напусне светлината на слънцето и да слезе в царството на мрака. Като се поклонил пред Хадес, Херакъл отговорил:

155
— О, властителю на душите на умрелите, велики Хадесе, не ми се сърди за молбата, ти, всесилни! Нали знаеш, че не по своя воля съм дошъл в твоето царство и не по своя воля се обръщам с молба към тебе. Позволи ми, владетелю Хадесе, да отведа в Микена твоето триглаво куче Цербер. Евристей, на когото служа по повелята на светлите богове олимпийци, ми заповяда да направя това.
Хадес отговорил на героя:
— Аз ще изпълня, сине Зевсов, твоята молба, но ще трябва без оръжие да укротиш Цербер. Ако го укротиш, позволявам ти да го отведеш при Евристей.
Дълго търсил Херакъл Цербер из подземното царство. Най-сетне го намерил при бреговете на Ахерон. Херакъл обхванал с ръцете си,
яки като стомана, врата на Цербер. Страшно завило Хадесовото куче:
воят му изпълнил цялото подземно царство. Цербер правел усилия да се изтръгне от мощните ръце на Херакъл, но те само още по-здраво се впивали във врата му. Цербер увил опашката си около краката на героя, драконовата глава впила зъбите си в тялото му, но всичко било напразно. Мощният Херакъл все по-силно и по-силно стискал врата му. Най-после полуудушеното куче на Хадес паднало в краката на героя. Херакъл го укротил и го повел от царството на мрака за
Микена. Цербер се изплашил от дневната светлина; цял го избила студена пот; отровна пяна капела от трите му големи уста по земята;
навсякъде, където паднела макар и една капчица пяна, пониквали отровни треви.
Херакъл довел Цербер до стените на Микена. Страхливият
Евристей изпаднал в ужас дори само като зърнал страшното куче.
Едва ли не на колене той молил Херакъл да отведе Цербер обратно в царството на Хадес. Херакъл изпълнил молбата му и върнал на Хадес страшния му пазач Цербер.

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: