Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

През 1963 г. РНS изброява около 100 симптома свързани с хиперактивността и ММУ. През 1988 г. JAМА признава, че СДВХ е водещата причина за Консултация с психиатри на децата от първоначалните класове и лежи в основата на повечето от поведенческите проблеми, които се наблюдават в тази възраст.

През 1971 г. д-р Пол Вендер, водещ авторитет по това вре­ме заявява, че ММУ "има връзка с хиперактивността и дава като резултат почти всички поведенчески проблеми при децата". През 1984 г. проучване в медицинския факултет на Йейлския университет показва, че това е може би проблемът, с който най-много като бреме се занимават педиатрите. Според изчисления ММУ засяга около 20% от децата в училище.

Според данни на Националния институт по психично здра­ве на САЩ около 18 млн. деца под 18 г. имат някакви умствени проблеми и поне 3 до 5% от тях са със СДВ, а 5% - с депресия.

Симптоми и промени, свързани с личността и характера, ко­ито настъпват в резултат на ММУ, причинено от постваксиналния енцефалит, са: ниско самочувствие - отслабване на егото, което се компенсира често с прояви на агресия и по-късно хиперсексуалност, депресия и склонност към самоубийство, раз­витие на разстройство в общуването и контактите, алиенация, чувство за неадекватност и постепенно развитие на черти на социопатна личност със склонност към извършване на тежки криминални деяния. Според Х. Култър колкото и леко да е ММУ, то оказва влияние върху способността на мозъка да възприема и обработва постъпващите от външната среда стимули по адек­ватен начин и впоследствие това се отразява върху формирането на идеи и отразителната способност като цяло. Нарушава се и способността за символно и абстрактно мислене и възприятие. Тестовете с аутистични деца например показват увреждане на ствола и на мозъчните нерви. Така става ясно, че биологичното забавяне и намесата в развитието на мозъка и нервната система се отразяват и върху развитието на личността като цяло с всички произтичащи от това негативни последствия.

Както вече споменах, децата с ММУ често са с намалена способност за концентрация и устойчивост на вниманието. В резултат изпитват затруднения в училище, защото не успя­ват да свършат задачите в даденото време и да се справят с материала. Имат също и много проблеми със съня.

След като децата са увредени по този начин, идва ред на медикаментите. Психиатри, педиатри и общопрактикуващи лекари изписват разнообразни препарати - транквилизатори, психотропни, противоепилептични и др. (за това вж. при "Антидепресанти и психостимуланти") в опит да контроли­рат поведението на малките пациенти. Но всички тези лекар­ства имат странични ефекти, понякога по-лоши и от самите признаци, свързани с ММУ. Те могат още повече да влошат де­цата или просто да променят симптомите, като освен това могат и допълнително да засилят у тях чувството за неадекватност и комплекса за малоценност.

Много родители са забелязали, че злоупотребата с медикаменти често води по-късно до злоупотреба с наркотици. По на­чало деца, при които се наблюодават данни за ММУ, са много по-склонни и податливи на токсикомании като тютюнопушене алкохолизъм и приемане на дрога, защото вероятно по този на­чин те донякъде притъпяват болезненото чувство за неадек­ватност и хиперактивността и същевременно се освобождават от малкото останали им задръжки.

Синдромът ММУ е свързан и с развитието на леворъкост, тромавост, склонност към гърчове. Интересно е, че процен­тът на левичарите в САЩ е нараснал значително за последни­те 30 години.

През 1922 г. масовите имунизации срещу едра шарка предиз­викват взрив от енцефалит с последващ Гилен-Баре синдром. Но фактът за връзката между ваксината и мозъчното увреждане тогава е бил скрит от обществеността.

Точната роля на алергичната реакция при развитието на енцефалита не е била напълно разбрана до 1935 г., когато д-р Томас Ривърз прави откритието на явлението, известно като "експериментален алергичен енцефаломиелит".

През 1938 г. връзката алергия-ваксинации-енцефалит е би­ла тема на научно изследване. През 1954 г. със сигурност се установява, че общият фактор в патологията на енцефалита е "анафилактичната хиперсензитивност". И за това доприна­сят именно масовите имунизации.

През 1978 г. британският учен Родзкър Бенистър прави наблюдението, че демиелинизиращите заболявания стават по-сериозни, защото има някакъв ненормален процес на увеличава­не на чувствителността на нервната система.

Интересно е да се знае, че до 80% от аутистичните деца и възрастни и децата с ММУ, включително и хиперактивните, имат по-силно изразена алергична нагласа и високи нива на серотонин в мозъка, които също така се отделят при алергична и анафилактична реакция. През 1970 г. д-р Г. Розенбург заявява, че автоимунен алергичен механизъм стои в основата на постваксиналния енцефалит, най-вероятно задействан от навлиза­нето на вируса в клетката и последваща реакция антиген-антитяло.

През 1982 г. израелски учени откриват, че аутистичните деца имат "клетъчно опосредстван имунен отговор към мозъчната тъкан", което отново подсказва, че в основата на патозенезата на аутизма стои автоимунна реакция.

За да се разбере същността на уврежданията, които настъп­ват в детския организъм, трябва да се знае, че защитната миелинова обвивка на нервните клетки, която е необходима за правил­ното протичане на нервните импулси, се оформя в годините на израстването на детето. При някои нерви тя започва да се разви­ва едва при навършени 8 месеца. Но на различни места в тялото това развитие продължава с различна скорост до 15-годишна възраст! Какво става, когато се вкара ваксината в детския орга­низъм? Невротоксичният алергичен процес възпрепятства раз­витието както на миелиновата обвивка, така и на цялата нерв­на система и възниква увреждане с различна тежест.

През 1988 г. Дитрих и други учени, правейки ядреномагнитен резонанс на мозъка на деца на възраст от 4 дена до 36 месеца, установяват, че тези, които изостават в развитието си, имат нарушен процес на миелинизация.

При полиомиелита има също процес на демиелинизация, който може да засегне различни отдели на нервната система - сивото вещество на гръбначния мозък, продълговатия мозък, моста, мозъчната кора, двигателните клетки в предните рога на гръбначния мозък и др. И енцефалитът, независимо дали е в резултат на заболяване от същински полиомиелит или вследс­твие на ваксинация, може да предизвика демиелинизация и това, както стана ясно, се знае отпреди повече от половин век.

Хората, които страдат от различните степени и аспекти на ММУ, естествено ще имат проблеми с постигане на успех в обществото. Тази недоизграденост и увреждане на нервната система водят, както вече споменах, до неадекватност на комуникативните изяви на децата и по-късно, когато станат възрастни, проблемът се задълбочава и социалната неприспособимост води до асоциално поведение.

При около 90% от малолетните престъпници в САЩ се ус­тановява дислексия и различни проблеми с обучението, дисграфия²⁷, дискалкулия и др., които предполагат създаването на ус­ловия за социална невградимост. Още през 1928 г. един британски лекар отбелязва, че при деца с прекаран енцефалит има "любопитна еднотипност" на промяната в характера и пове­дението. Те изразяват своята неспособност за успешно взаимо­действие с обществото чрез агресия, импулсивно и ирационално поведение и най-често се определят като социопати, когато преминат вече тийнейджърска възраст. Проучванията в САЩ непрекъснато потвърждават, че деца с ММУ често по-късно, вече като юноши и възрастни, проявяват изразени криминални тенденции, импулсивно деструктивно поведение. При едно из­следване на хиперактивни деца е било установено, че те завър­шват 20 пъти по-често в поправителни училища, а много от тях показват много нисък коефициент на интелигентност.

От 1970 г. до сега броят на затворниците в САЩ като цяло се е удвоил, а на отделни места, например Калифорния, се е утроил. Убийствата на непознати хора са се увеличили значително.

Много често след развитие на постваксинационен енцефа­лит настъпват гърчове и припадъци. От изследвания се знае, че за епилептиците е значително по-трудно да контролират импулсите си и агресивността си. При проучване в американски затвори се установило, че затворниците с история на припадъци са 10 пъти повече, отколкото другите. При друго изследване с 329 предимно от бялата раса и от средната класа индивиди, със силно изразена склонност да проявяват насилие били установени припадъци или други данни, сочещи за наличието на ММУ при повече от 90% от тях.

Независимо от натрупаните данни и изградените аргумен­тирани теоретични постановки за вредата от масовите имуни­зации президентът Клинтън през 1993 г. прави предложение за въвеждането на Национална ваксинационна програма! Защо ли?! В САЩ през 1986 г. е приет Национален закон за увреждания на децата вследствие на ваксинации. Той изисква от лекарите да дават на родителите информация за ваксините и детските болести, да докладват за странични ефекти или смърт, нас­тъпили след имунизации, и да отразяват нежеланите реакции в медицинската документация на детето или на възрастния, както и датата, и вида на сложената ваксина, фирмата произ­водител и името на този, който е направил ваксинацията. Може би съвсем целенасочено никой не контролира спазването на тези изисквания и както вече разбрахте, огромна част от постваксиналните реакции и увреждания остават несъобщени. “Много родители дори не знаят за този закон и за правата си. Повечето лекари са с така добре обработено съзнание, че не искат да приемат фактите, свързани с увреждащия характер на ваксините, и дори отхвърлят непосредствените реакции след имунизирането като случайност или дори глезене от страна на детето, с което заблуждават родителите. Подобно е отноше­нието на много колеги и у нас.

Според Н. Милър при едно изследване, когато на родители­те е било казано да наблюдават за каквито и да са реакции при децата след имунизацията, 93% са съобщили за физически или поведенчески промени.

Въпреки че в повечето американски щати човек може да откаже да се имунизира поради лични, философски или религи­озни убеждения, властите прилагат най-различни тактики и хитрини, за да накарат хората да се ваксинират. Например в държавни колежи и училища се изискват документи за направе­ни всички имунизации. А федералното правителство отказва помощи на семейства, които не са ваксинирали децата си. Междувременно някои лекари и училищни власти безскрупулно убеждават родителите, че "законът изисква задължително имунизиране". Последните могат да бъдат обвинени за насилие над децата, ако отказват да се направят предлаганите имунизации, и дори да бъдат отнети родителските им права! Но не само това: властите дори се опитват да предизвикат чувството за вина у семейства, в които детето е починало след ваксинация, обвинявайки ги, че не са го гледали както трябва, а когато е плачело, са го тръскали и така се е стигнало до гърч, припадък или до смъртен изход²⁸! В някои американски затвори лежат невинни родители заради алчността на фарма­цевтичната промишленост и заради престъпната безотговор­ност на медицинските и правителствените институции!

Д-р Вира Шнайбнер пише: "Не само че ваксинациите не по­добряват здравето на децата и изобщо на тези, които се ваксинират, но те причиняват сериозни здравословни проблеми и същевременно трудности на техните семейства, като превръщат в преследвани и изкупителни жертви самите жертви на ваксинациите... Един социален работник от САЩ ми разказа, че много родители, осиновили деца, сега гният в затворите. Първо ги карат насила да ваксинират децата и когато се проявят странични ефекти или настъпи смърт, ги обвиняват, че те са ги причинили...

Много британски родители се обърнаха към мен миналата година (1997) и се оплакаха, че децата им са разбили поведенчески и стомашно-чревни проблеми след ваксинация. Но вместо да получат помощ от своите лекари, те им казвали, че си въобра­зяват съществуването на оплакванията или пък че са ги предизвикали самите те, за да привлекат внимание към себе си... Неспособността да се слуша и да се вижда истината създаде една порода от медици, които по-скоро разболяват, отколкото лекуват, които се превърнаха в обвиняващи вместо помощни­ци и които в края на краищата прикриват, независимо дали съзнателно или не, но с тревожно увеличаваща се честота, бо­лестите създадени от безсмислените и смъртоносни буламачи назначени с лицемерна святост..."

Същевременно фармацевтичните компании са освободени от финансова отговорност в случаите на увреждане или смърт, настъпили след поставяне на каквато и да е ваксина, като освен това щетите се заплащат с парите на данъкоплатците, т.е. на самите пострадали.

През май 1991 г. в писмо до министър Съливан NVIC изказва молбата си да се отстранят двама лекари от Съвещателния Ко­митет по въпросите на имунизациите, който прави национал­ната ваксинационна политика и е отговорен за създаването на новите насоки за имунизация с ДТК. Поводът е конфликт на ин­тереси - д-р Джеймз Чери и д-р Едуард Мортимър са получили от производители на ДТК-ваксина повече от 800 000 USD като експерти, консултанти или за изследвания!

За д-р Г. Ланкто и хора като нея, които заявяват, че ваксинациите увреждат трайно имунната система на децата и во­дят до сериозни неврологични проблеми, се казва, че подкопават доверието в "установени практики и в институциите", че излагат на риск децата и им се приписват какви ли не още дру­ги "смъртни" грехове. Кое "установява" дадена практика, предполагам, че вече ви е ясно - не здравето на човека, а печал­бата. Когато богатите "хуманисти" плачат за болното чове­чество, не забравяйте никога, че това са крокодилски сълзи! Те не са родени от състрадание, а от лакомия.

Според д-р Ланкто около 45% от фондовете на УНИЦЕФ отиват за ваксиниране на хора в третия свят, а за подобрява­не на хигиената и условията на живот само 17%!

А междувременно ваксинационното рали продължава. Спо­ред NVICP още около 250 ваксини се разработват и 100 от тях вече са подложени на клинични изпитания! Работи се върху ваксини, които да се прилагат чрез назален спрей, дори забележете - чрез ухапване от комари, както и чрез консумацията на плодове на трансгенни растения, в които са отглеждани съот­ветните вируси!

В индустриализираните държави се използват различни методи, за да се накарат или излъжат хората да се ваксинират. Фармацевтичните концерни, които печелят милиарди от този бизнес с живота, инвестират и пари, и време чрез своите преки представители и чрез тези, които участват скрито, за да провеждат агресивна, проваксинационна политика.