Съвременни тенденции в предучилищното възпитание в република македония за някои наши опити

smirascieva@gmail.com

Факултет за образовни науки

Университет„Гоце Делчев“ Щип, Македония

• отвореност на системата на предучилищно възпитание и образование и детските градини;

Стъпките към създаването на отворена система на предучилищно възпитание и образование и детските градини в македонската образователна система се извършва хоризонтално и вертикално. Чрез целите и съдържините те са тясно свързани с възпитателно-образователните институции на следващото ниво, начални училища, средни училища и висшите училища, които пък в зависимост от тяхната специфика затварят кръга с различни форми на сътрудничество с детски градини. Именно детските градини като институционална форма на предучилищно възпитание и образование "отвориха врати" и с право носят епитета отворени детски градини. Какво всъщност означава отворена детска градина? Отвореност на системата на предучилищно възпитание и образование означава действие в рамките на всички прогресивни идеи, мисли, изследвания, тенденции и апликативност в практиката. Епмириски е потвърден фактът че затворените системи са изолирани, твърди и отпорни на промени и се отличават с регресивност и застой в развитието. Затова детските градини които носят епитета отворени са свързани с околната среда на детето, където живее и работи. От тук, предучилищното образование като система на открито възпитание е институция за институционално, воинституционално и алтернативно образование и обучение, в което голяма роля и влияние имат семейството и родителите. Това от своя страна осигурява условия за единство на влиянието на всички възпитателни фактори. В планирането и програмирането на възпитателно-образователната работа се прилага курикуларният пристъп, тъй като водещата мисъл се отнася на всички аспекти на структурата на процеса и неговият необходим контекст, който ще позволи активни и партнъорски роли на всички участници и ще се създаде възможност за съвместно вземане на решения. Впрочем, курикулума е отворена книга или контролирано възпитание и образование. Възпитателно-образователния процес се основава на принципите на открит Курикулум, който пази целовитоста  и интегративноста на човековото бъдеще и прилагането на стратегията  "глава, сърце, ръка", което изхожда от  активната роля на детето като субект, самостоятелния и компетентен възпитател, както и  от хуманистично-развоен и интегративен подход в планирането,  програмирането, определянето на целите и задачите и създаване на стимулираща и мотивираща среда за обучение. Като говорим за предучилищен Курикулум трябва да се подчертае че се изхожда от детето, неговите специфични възможности и нужди, индивидуални интереси, права особено в областта на запазване на здравето, когнитивното развитие, социализацията, развоя на емоционалната интелигенция и творчество. Също така се изхожда и от нуждите на възпитателите, родителите и местната заедница. Тези нужди трябва да се съобразят с реалната ситуация и възможностите на детската градина и след това да се разработи съответна програма с ясни цели, да се предвидят действията на участниците, времето, мястото и начина на реализация на постигане на целите но и процедурите за оценка.

Операционализацията на курикуларните цели се извършва на повече нива и това: ниво на менторски (принципни) програми които се основават на индивидуализация и диференциация в задоволяването на нуждите на всяко дете – отговорност за детето; ниво на специални програми – изхожда се от специфичните нужди в развоя на детето на одредена възраст с цел да се придобият определени знания и умения необходими за живот – отговорност за програмата; ниво на интересни програми – изхожда се от интересите на детето и се подкрепят и развиват специфичните умения за изразяване, създаване и актуализация на способностите на детето – отговорност за програмата. Да се ​​създаде  собствен Курикулум  е дължност и предизвикателство за всяка възпитателно - образователна институция. Да се ​​даде транспарентност  на собствените си потенциали, да се развият умения у децата, и в същото време да се  развиват възможностите в местната заедница е пътят, който води до оптимална възпитателно-образователна система. Предучилищния Курикулум осигурява свързване на теорията с практиката тъй като изхождат от глобалната цел-успешна детска градина която се стреми да осигури качествено обучение и да развие собствен препознатлив профил. Курикуларният достъп и отвореност на предучилищната система произвеждат нови стъпки в същата посока. Така инклузията в образованието набира все повече скорост като се започне от предучилищния период в развитието на детето. С индивидуализация на програмите в инклузивната предучилищна възпитателно-образовтелна система се увеличава броят на деца с увреждания, надарени деца но и деца од различни маргинализирани групи. Това „отвори” детската градина за всички деца и техните родители с което още веднъж потвърди и операционализира Конвенцията за права на детето.

Последовател на предишните стъпки е интегрираното екологично образование в македонската образователна система, в което начално звено са детските градини. Тази стъпка се реализира чрез едноименния проект, който започна в 2009 г. и все още продължава. Интенционалноста на проекта и дейностите в него са тясно свързани с холистичния подход към индивида, както и с насърчаване и развиване на екологичното съзнание като съставна част от екологичните компетенции, които пък са част от необходимите умения за живот и работа в 21 век. Проектът съдържински се определя чрез няколко стандарти и повече точки на действие. Успешната реализация на проектните дейности са стъпка към включването в системата на еко-градини в глобализацията на идеята "Нямаме резервна планета". Чрез тези дейности не само че се работи за развитие и повишаване на екологичното съзнание у децата от предучилищна възраст, но и постоянно се работи със същата цел и във всички възпитателно-образователни институции от по-високо образователно ниво. От друга страна, организационната схема на дейностите изисква съвместна работа на всички фактори в обществото, с което още веднъж се потвърждава отвореноста на детски градини. Затова с пълно право говорим за съвременни детски градини в Р Македония.

Тези тенденции, които са белег на македонската предучилищна  система  на  възпитание и образование засилиха сътрудничеството с родителите във всички етапи на  възпитателно-образователния процес, започвайки  от  планиране  чрез изпълнение до оценката и въобще в целия живот и работа на детската градина. Именно родителите като част от външните сътрудници в детските градини чрез свои представители участват в организацията и управлението на работата в детската градина. Но, модернизацията на детските градини   наложи необходимостта от засилване на сътрудничеството с родителите. Освен досегашните форми на сътрудничество  като индивидуални,  групови и общи  родителски  срещи се организират  "отворени дни в детската градина", където родителите са свидетели и пасивни участници във възпитателно-образователния процес. В намерението си да бъдат по-ефективни, детските градини  обогатиха дискурса  на форми на сътрудничество с родителите. В този смисъл се организират  срещи и семинари за родители на актуални теми, общи семинари и работни срещи за деца и техните родители, в които разбира се присъстват и възпитателите. Това сътрудничество свободно можем да кажем че е своеобразна форма за продължително образование на родителите. Също така такива форми на сътрудничество са функционални, тъй като проблемите, които се третират са свързани  с животните проблеми в детската градина, семейството и средата.  Функционалноста се увеличава, ако родителите се включат в планирането и програмирането на съдържините.

Когато говорим за новия дидактически дизайн на възпитателно-образователната работа в детската градина не можем да пренебрегнем факта че една от съвременните тенденции която обхвана предучилищната система на възпитание  и образование започва от планирането на възпитателно-образователния процес. Става дума за интегрирано планиране на съдържините, което се основава на началния принцип на цялостност и интегритет, а детето се активира с всички аспекти на неговата личност. От тук и поставеноста на основните компоненти на програмата за работа е в посока на един съвременен курикулум и това е цел, съдържание, начини, които по съответния ред са отговор  на въпросите: Защо? Какво? Как? или с други думи се определя целта, а след това се определят съдържините, формите, методите и средствата за постигане на целта. Характерно за детските градини е това че промените, които следват са в контекста на създаването на нов дидактически дизайн на възпитателно-образователната работа с децата от предучилищна възраст, в посока на прилагането на нови стратегии на учене и преподаване,  съвременни дидактически и работно - игровни средства,  мултимедийност. Именно промените в предучилищния курикулум  непременно  налагат  нов дизайн на възпитателно-образователния процес в детската градина. Така детето е в центъра на вниманието, а това означава зачитане на детските интереси и желания, стимулиране на детската креативност и развитие на  детските  възможности.  Това пък означава такъв дизайн на процеса на  възпитание  и образование, в който детето е активен  участник,  партньор, колега,  изследовател  и конструктор на сопственото знание. Този дизайн ще произвежда  качествени знания, активни и продуктивни личности в обществото. За целта  моделите на обучение променят статута на детето  и се оформят  като активни стратегии за придобиване на знания. Много повече се говори за учене чрез проекти, обучение в работа, проблемно учене. Характерно за тях е че:  развиват  лична  и колективна отговорност, насърчават критично мислене и творчество, развиват способността за комуникация, детето е активно а чрез активностите конструира  собствени знания, развива се взаимно разбирателство  и сътруднически  отношения. Това силно се отразява на мотивацията, защото е отражение на уважение към детето, но и удовлетворение от извършената  дейност. Намерението на доклада не е да разработва модели в детайли. Напротив, целта на този доклад е да подчертае тяхното значение. Именно тяхното прилагане изисква не само ангажимент на родителите, но и обществото като цяло и резултатите от тях надминават местните рамки на детската градина и стават достъпни за всички. По този начин детската градина не само става част от отворената система на предучилищно възпитание и образование, но и съставна и функционална част от обществото, в което съществува.

Дидактическия дизайн в един сегмент се отнася на дидактическите и работно-игровни средства.Освен готовите работно-игровни материали се използват и естествени материали. По този начин не само се укрепва връзката с природата, но се постигат и поставените цели, които са в посока на социално-емоционално, моторно, интелектуално развитие, развитие на комуникациите и творческите способности на детето. Източниците на знания представляват една широка гама от разнообразие и богатство на материали, които свързват детската градина с околната среда и природата. Що се отнася до прилагането на съвремена ИКТ необходимо е да се отбележи, че тя вече се използва като средство за подготовка на възпитатели и следене на педагогическа евиденция. Компютъра в работата с деца от предучилищна възраст не може да се каже че е първичен. Причините за това са от различно естество като например: възрастта на децата, спецификата на периода на развитие, оборудването на детските градини, материалните възможности на детските градини, ограниченията на самия компютър (развитието на социални компетенции, емпатията в комуникацията и др.).

Професионалното развитие на възпитатели е още една от съвременните тенденции в системата на предучилищно възпитание и образование. Въпреки че  тази тенденция е във възход, тя придобива все по-голямо значене. Скромно, но сигурно се пробива по пътя за професионално развитие на възпитатели. Формите на професионално развитие са  семинари и обучения от вътрешни  и външни  обучители - експерти. Придобитите знания и опит и тяхната апликативност са достъпни за широката общественост чрез различни прояви, мероприятия, съвместни проектни дейности, изложби, търгове. И тук трябва да се работи в посока на съдържинско обогатяване и размяна на опит с други детски градини в страната и извън нея.

И както изискват правилата трябва да приключим содредени  заклучни  съображения.  Тук няма да се изброяват заключните думи. Ще  дадем място и възможност на читателя сам да вземе своя извод. Само  ще кажем, че тенденциите на модернизация на детските градини в организационен, съдържателен и интенционален смисъл през последните години  вземат  силен ход.  Те са тясно свързани помежду си. Изхождат една от друга, допълват се, взаимно се условаат и взаимодействат. Затова са комплементарни. 

Съвременните тенденции са реални и успешни, доколкото активно участват всички фактори в системата и вън от неа.

Инициирани от промените в обществото, развитието на науката и нуждите на общността, но и на нейните членове,  в намерението да отговори на същите, детската градина като част от системата на предучилищно възпитание и образование се опитва да следва тенденцията на  модерното  време като предизвикателство и нужда.

• 
  Arends, L.R.(2007). Learning to Teach, seventh edition. New York: McGraw Hill
  
• 
  Krogh,S. & Morehouse,P. (2008). The Early Childhood Curriculum-Inquiry Learning Through Integration. New York: McGraw Hill
  
• 
  Marinkovic,S.(1995). Neki pokusaji transformacije decjeg vrtica u otvoreni vaspitni sistem. Beograd: Filozofski fakultet, Institut za pedagogiju i andragogiju
  
• 
  МОН.(2006). Основи на Програмата за воспитно-образовна работа со деца од предучилишна возраст во јавните детски градинки, Скопје:Биро за развој на образованието
  
• 
  МОН (2005). Национална програма за развој на образованието 2005-2015 со придружни програмски документи.Скопје:МОН од http://www.see-educoop.net/education_in/pdf/mak-strategija-mk.pdf, 01.01.2012.
  
• 
  Петров,Н.(2003). Современите тенденции и предизвици во предучилишното воспитание и образование, Зборник „Современото предучилишно воспитание и основно образование –состојби и перспективи. Скопје: Педагошки факултет „Св.Климент Охридски“
  
• 
  Stevanovic, M.(2003). Nastavnik, odgajatelj, umjetnik. Varazdinske Toplice:Tonimir