Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като
Глава 6 - Привет, чревца! Това съм аз – пшеницата. Пшеницата и
Изтегляне 1.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Изяж жабата - Брайън Трейси - 4eti.me
| Глава 6 - Привет, чревца! Това съм аз – пшеницата. Пшеницата и цьолиакията Вашите бедни, неподозиращи нищо чревца. Ето ги, вършат си работата всеки ден, придвижвайки частично смлените останки от последното ви хранене по протежението на надхвърлящите шест метра тънки, метър и двайсет дебели черва, докато накрая изхвърлят онова вещество, което доминира в разговорите на повечето пенсионери. Те никога не спират работата си и си вършат прилежно задълженията, без дори и да отворят уста за повишение на заплатата или по-добър пакет здравни услуги. Яйцата с подправки, печеното пиле или спаначена салата се превръщат в познатия продукт на храносмилане, обагрен в билирубин, полутвърд отпадъчен продукт, от който в нашето съвременно общество се отърваваме в канализацията без никакви въпроси. На сцената обаче излиза един нашественик, който може да наруши цялата щастливо функционираща система – пшеничният глутен. След като Homo sapiens и нашите непосредствени предшественици са прекарали милиони години, хранейки се с ограниченото меню от лова и събирането на корени и растения, пшеницата навлязла в храненето на хората, една практика, която получила развитие едва през последните десет хиляди години. Този сравнително кратък интервал – 300 поколения – бил недостатъчен, за да позволи на всички човешки същества да се адаптират към това уникално растение. Най-драматичното свидетелство за неуспялата адаптация към пшеницата е болестта цьолиакия, нарушаването на функцията на тънките черва, причинено от пшеничния глутен. Съществуват други примери за неуспяла адаптация към храни, като лактозната непоносимост, но цьолиакията стои обособена със суровостта на реакцията и невероятно разнообразните си прояви. Дори и да не страдате от цьолиакия, аз ви призовавам да четете по-нататък. „Пшеницата – маскираният убиец“ не е книга за цьолиакията. Въпреки това обаче е невъзможно да разговаряме за ефектите от пшеницата върху здравето, без да засегнем цьолиакията. Цьолиакията представлява прототипът на непоносимостта към пшеницата, стандарт, спрямо който ние сравняваме всички други форми на непоносимост към пшеницата. Цьолиакията също така се шири, като през последните петдесет години е нараснала четирикратно, факт, който според мен отразява промените, претърпени от пшеницата. Фактът, че на двайсет и пет годишна възраст вие не страдате от цьолиакия, не означава, че не можете да я развиете на четирийсет и пет години, като освен това тя все повече се проявява в най-голямо разнообразие по нови начини, освен нарушаването на чревните функции. Така че дори и да нямате никакви чревни проблеми и можете да се хвалите с това пред баба си, вие пак не можете да бъдете сигурни, че някоя друга ваша телесна система не е засегната по начин, сходен с цьолиакията. Цветистите описания на характерните проблеми на страдащите от цьолиакия, свързани с диарията, водят началото си от древния гръцки лекар Аретей в 100-тната година от новата ера, който съветва болните от цьолиакия да постят. През изминалите столетия са се натрупали множество теории, които се опитват да обяснят защо болните от цьолиакия страдат от непрестанно разстройство, спазми и недохранване. Това довежда до ненужни лечения, като такова с рициново масло, чести клизми и консумирането само на препечен хляб. Съществуват дори лечения, които се радват на известен успех, включващи използването на диетата на д-р Самюъл Джии от 80-те години на XIX век, която предписвала консумацията само на миди и тази на д-р Сидни Хаас, който предписвал да се изяждат по осем банана на ден. Връзката между цьолиакията и консумацията на пшенични изделия била за пръв път направена през 1953 г. от холандския педиатър д-р Вилем-Карел Дайк. Това било едно случайно наблюдение на майката на едно дете с цьолиакия, която забелязала, че обривът на сина и почва да изчезва, когато не му дава да яде хляб, което за пръв път събудило подозренията му. По време на недостига на храна към края на Втората световна война хлябът почнал да не достига и Дайк станал свидетел на подобренията в състоянието на децата, болни от цьолиакия, което обаче веднага се влошило, когато шведски спасителни самолети почнали да хвърлят чували с хляб в Нидерландия. Впоследствие д-р Дайк направил подробни изследвания на ръста на децата и съдържанието на мазнини в изпражненията, което накрая потвърдило, че глутенът на пшеницата, ечемика и ръжта представлява източника на животозастрашаващите страдания. Премахването на глутеносъдържащите храни от диетата довело до драматични излекувания, което представлявало крупно подобрение в сравнение с предписващите консумация само на миди и банани диети. Макар и цьолиакията да не представлява най-обичайната проява на непоносимост към пшеницата, тя предоставя една осезаема и драматична илюстрация на онова, на което е способна пшеницата, когато се сблъска с неподготвените човешки черва. Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|