доста смущаващо. И още повече да допусне, че ще се уловя на такава смехотворна въдица и ще купя нещо, без да попитам какво е. Беше почти обидно.
Аз продължих да
се усмихвам любезно, вдигнах поглед нагоре, огледах се и около себе си, все едно виждам всички тези "прилепили се духове". После казах със сериозен, любезен глас:
"Благодаря ви. Много мило от ваша страна, но не е необходимо. Всички ще ходим на вечеря по- късно". И си тръгнах.
Нищо не е по-неправилно разбрано и обгърнато от повече страх и митове от идеята за духовете. Всяко общество има свои учения за духове и същества, по-нереални от нас. От ангели, феи и
духове на животни до призраци, ядосани предци, дори демони - мистичните преживявания с духовното измерение се срещат навсякъде. Когато следваме дадено учение, което е универсално, то би трябвало да накара малките камбани, биещи тревога, да зазвънят, казвайки ни, че нещо става, нещо, на което трябва да обърнем внимание, дори ако не разбираме точно какво е.
Проблемът е, че повечето от онова, което хората знаят за реалността на духовете, е достигнало до тях от развлекателната индустрия: филми, телевизия и книги. През изминалото десетилетие се направиха големи пари в метафизиката и сферата на психичното, на базата на човешкото невежество. Днес на повечето метафизични панаири и изложения за психични явления често можем да открием хора, които се рекламират като "ловци на духове".
Психичното измерение
поражда асоциации с думи като лов на духове, екзорсизъм, астрални същества и
обсебени от духове. Подобни теми често се разискват наляво и надясно.
Повечето от тези термини се разбират неправилно от широката публика и са неприемливи за работещите в областта на метафизиката и психичното. Тези термини по-скоро предизвикват страх и страхови реакции и точно това поражда проблеми. Често страхът се използва, за да се влияе върху другите.
Сподели с приятели: