Trendafilov hriszto



Дата07.08.2018
Размер113.55 Kb.
TRENDAFILOV HRISZTO
Munkahely: Eötvös Loránd Tudományegyetem, Bölcsészettudományi Kar

Szláv és Balti Filológiai Intézet, Szláv Filológia Tanszék

Bolgár szak

Beosztás: bolgár lektor


SZAKMAI ÉLETRAJZ
1978: bolgár-orosz diploma a Sumeni Konsztantin Preszlavszki Egyetemen

1978-1980: a Preszlávi Nyelvészeti Iskola Tudományos Központ bölcsész munkatársa

1984: kisdoktori fokozat megszerzése irodalomtudományból (dolgozat címe: Konsztantin filozófus polemikus öröksége az óorosz irodalomban)

1984-1991: egyetemi oktató a Sumeni Egyetem Irodalom Tanszékén

1985-: a Bolgár Tudományos Egyesület tagja

1988-: az Írók Egyesületének tagja Sumenben

1991-1995: bolgár lektor a Szentpétervári Egyetem Szláv Filológiai Tanszékén

1994: egyetemi doktori fokozat megszerzése irodalomtudományból a Szentpétervári Egyetemen (a dolgozat címe: Joan Damaszkin erkölcsi tanításai az óorosz irodalomban)

1994: egyetemi docensi kinevezés a Sumeni Egyetemen

1995-2005: a Sumeni Egyetem Bolgár Irodalom Tanszékének docense

1998-: a Bolgár Irodalmi Tudományos Egyesület tagja

2005-: bolgár lektor az ELTE BTK Szláv Filológiai Tanszékén


Nyelvismeret:

  • anyanyelvi szintű: bolgár

  • felsőfokú: orosz


OKTATÁSI TEVÉKENYSÉG
BA-képzés:

  • bolgár nyelvgyakorlat

  • bolgár nyelvfejlesztés

  • a bolgár irodalom története a kezdetektől napjainkig

  • a bolgár irodalom a 19-20. században


MA-képzés:

  • bolgár nyelvgyakorlat

  • bolgár szaknyelvi nyelvgyakorlat

  • a régi bolgár irodalom története

  • a legújabb bolgár irodalom története

  • bolgár irodalmi szakszeminárium


PhD-képzés:

  • a bolgár irodalom története

  • konzultáció



TUDOMÁNYOS és PUBLIKÁCIÓS TEVÉKENYSÉG

MONOGRÁFIA, MONOGRAFIKUS TANULMÁNY

  1. Етюди по поетика на историята. Пловдив, 1994, 119 p.

  2. П. Димитров. Черноризец Храбър. Шумен, 1995, 200 p.

  3. Младата поезия: 1975-1989. Шумен, 1995, 111 p.

  4. Хазарската полемика на Константин-Кирил. София, 1999.

  5. Роман Якобсон. Езикът на поезията. София, 2000.

  6. В. Бичков. Кратка история на византийската естетика. София, 2000.

  7. С. Аверинцев. Ранновизантийската литература. Традиция и поетика. София, 2000.

  8. Йоан Екзарх Български. София, 2001.



GYŰJTEMÉNYES KÖTETBEN MEGJELENT TANULMÁNY
  1. Жанрът на Херсонската легенда. In: Наука и общество. Сборник в чест на акад. Емил Георгиев. Szófia, 1986, 232-239.
  2. Език и реч на историята. In: Сборник с доклади от научната сесия по случай учредяването на клуба на младия научен работник. Шумен, 1986, 18-22.
  3. Проглас към Евангелието на Константин-Кирил като средновековен манифест In: Проф. д-р Симеон Русакиев. Сборник с научни доклади и съобщения. Шумен, 1987, 147-153.
  4. Сказание за буквите на Черноризец Храбър. Рецепция и функция. In: Сборник с доклади от II-ри конгрес по българистика. Стара българска литература. Литература на българското Възраждане. Szófia, 1987, 91-98.
  5. Житие Константина (Кирилла) Философа (Пространное). In: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Первая половина XIV в. Л., 1987, 155-159.
  6. Житие Мефодия (Пространное). In: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Первая половина XIV в. Л., 1987, 162-163.
  7. Интерьер реальности в житии Константина и вопрос об аутентичности его авторких текстов. In: Dziedzictwo misji slowianskiej Cyryla i Metodego. Kelce, 1988, 49-63.
  8. К вопросу об источниках и становлении древнеславянской экзегетической топики. In: Sixieme congres international d`etudes du sud-est evropeen. Sofia. 30 agout - 5 septembre 1989. Resumes des communication. Art. Droit. Ethologie. Instruments du travail. Literature. Tables rondes. Linguistique. Sofia, 1989, 177-178.
  9. Детронацията на Владимир-Расате в плана на формата. In: Литература и култура. Sofia., 1992, 84-93.
  10. Приписката на Черноризец Тудор Доксов и първобългарската летописна традиция. In: Преслав. Т. 5. Шумен, 1992, 275-280.
  11. К вопросу о первой славянской грамматики и о ее авторе. In: Преслав, T. 4. Sofia, 1993, 217-223.
  12. Азбучният акростих “Аз преже о господе бозэ начинаю вэщати” и кирило-методиевата традиция. In: Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. Sofia, 1994, 124-131.
  13. Хазарската полемика на Константин-Кирил и старобългарската литература от IX-ти/началото на Х-ти век. In: Преславска книжовна школа. Т. 1. Sofia, 1995, 138-149.
  14. Небеса Иоанна Экзарха как пораждающая модель (обзор списков и структура текста). In: 1100 години Велики Преслав. 2. Шумен, 1995, 60-90.
  15. Научният път на Пейо Димитров. In: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров, Шумен, 1996, 11-14.
  16. Службата за Методий на Константин Преславски като исторически извор. In: Епископ-Константинови четения, Шумен, 1996/3, 34-43.
  17. Новые списки “О письменах” Черноризца Храбра. In: Епископ -Константинови четения, Шумен, 1996/2, 222 -227.
  18. Славянската патристика: вчера, днес, утре. In: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров, Шумен, 1996, 17-24.
  19. За литературно-критическите опити на Кирил Христов. In: Кирил Христов. Нови изследвания, Шумен, 1997, 32-40.
  20. “Център” и “периферия” като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. In: Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1997/1, 228-239.
  21. Инверсия на стила. In: Годишник на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Т. ХIV А. Шумен, 1997, 32-40.
  22. Иоанн Экзарх и становление славянского теологического монологизма. In: Медиевистиа и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова, София, 1998, 154-161.
  23. Предисловие Иоанна Экзарха Болгарского к переводу Богословия (Небеса) Иоанна Дамаскина в древнерусской рукописной традиции. In: Русь и южные славяне: Сборник статей к 100-летию с дня рождения В. А. Мошина (1894-1994), Санкт Петербург, 1998, 305-313.
  24. К дальнейшему изучению семиотики истории. In: Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1998/2, 109-118.
  25. Св. Методий като затворник в Швабия: поетика на хронологията. In: Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1999/3, 107-114.
  26. Виктор Бичков и православната естетика. In: Годишник на ШУ “Епископ Константин Преславски”, том ХV А, Шумен, 2000, 4-9.
  27. Роман Якобсон, литературоведът. In: Езикът на поезията, София, 2000, 5-23.
  28. Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. In: Ранновизантийската литература: традиции и поетика, София, 2000, 5-26.
  29. Как расте тревата In: Даниела Табакова: 24 синапени зърна, Шумен, 2000, 3.
  30. Език и реч на историята. In: Столетие. Литературна антология Шумен 1900 - 2000, Шумен, 2000, 161-164.
  31. Българските “Клетници”. In: За Вазов: Юбилейна научна сесия 150 години от рождението на Иван Вазов, Силистра, 2000, 70-75.
  32. Сетните на едно излъчване: десет години без Пейо Димитров. In: Трудове на Катедрите по история и богословие. В памет на Пейо Димитров. София, 2003, 126-141.
  33. Съществувала ли е оригинална българска историография? In: Словестност и литература. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Енчо Мутафов. Благоевград, 2003, 83-90.
  34. Царь Симеон – интерпретатор “Богословие” Йоанна Дамаскина. In: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. София, 2003, 395 -397.
  35. Черноризец Храбър като Черноризиц и Храбър. In: Трудове на Катедрите по история и богословие. 6. В чест на 75-годишнината на проф. дтн Тодор Събев. София, 2004, 135-144.
  36. Проглас към евангелието – жанр – прецедент и функционална множественост. In: Сборник в чест на проф. дфн Георги Данчев. Материали от nМеждународната научна конференция Велико Търново, 13 – 14 декември 2002г. Велико Търново, 2004, 63-70.
  37. Небеса Иоанна Экзарха Болгарского в древнерусской русской традиции: обзор списнов. In: Глубины духовныен. ІІ. Архив за старобългарски извори. Шумен 2004, 9-73.
  38. Бележки върху българската омилетика през ІХ – Х в. In: Литературна историография и възрожденска култура. Шумен, 2004.

  39. Проф. Тотю Тотев и велики Преслав. In: Проф. Тотю Тотев и столицата Велики Преслав. София, 2006, 9-15.

  40. Историческата антропология на Арон Гуревич In: Гуревич: Средновековният свят: културата на мълчащото множество. София, 2005, 5-14.

  41. “Център” и “периферия” като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. In: Проф. Тотю Тотев и столицата Велики Преслав. София, 2006, 409-419.

  42. Quelle belle nurte. (За топиката на историята в романа „Война и мир”) In: Реката на времето. Река времен. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934-2001). София, 2007, 289-299.

  43. Сверх-поведение в болгарской культуре Х в. In: Miscellanea Slavica. Сборник статей к 70-летию Бориса Андреевича Успененко. Москва, 2008, 311-319.



EGYETEMI SEGÉDLET


  1. Учебные задания к курсу разговорного языка для студентов III курса: Архитектурные и исторические памятники Петербурга. Часть II. Эрмитаж. – Санкт Петербург, 1995, 36 p.

  2. Антология болгарской литературной критики. Санкт Петербург, 1998.

  3. Христоматия по стара българска литература. Пловдив, 1998, 490 p.



FOLYÓIRATCIKK


Lektorált külföldi folyóiratcikk:


  1. Най-младата поезия и времето. Тракия, 1978/1, 181-189.

  2. Осмисляне на опита. Литературен фронт от 18. 1980/ VII.

  3. Иван Цанев. Традиция и индивидуален талант. Тракия, 1981/2, 136-142.

  4. Кириловото определение на философията. Език и литература, 1982/1, 49-53.

  5. Без изненади. Септември, 1982/4, 188-189.

  6. Леонид Кавелин като изследовател на старобългарския Х-ти век . Преслав, 1982/14.

  7. Между съмненията и надеждата. Септември, 1983/7, 212-222.

  8. Важни наблюдения в две старобългарски преписки от Преслав. Преслав, 1983/15.

  9. Златният век като културен мит и историческа реалност. Преслав, 1984/17.

  10. Die altkirchenslawischen Vita Constantini und die Traditionen der slawischen Exegese. Byzantinoslavica, XLVI, 1, 1985, 33-39.

  11. Книгите на Константин-Кирил и словата на Методий. Die slawischen Sprachen, 9, 1985, 105-118.

  12. Неизвестный список Азбучной молитвы. Palaebulgarica, 1986/1, 77-80.

  13. Светлината на делника (Иван Давидков на 60 години). Септември, 1986/3, 244-247.

  14. Адмиралът на мечтите (70 години от рождението на Иван Пейчев). Септември, 1986/12, 220-223.

  15. Първоначалният държавен прочит на християнството в България. Проблеми на културата, 1988/6, 100-107.

  16. Нулевата степен на жанра. Език и литература, 1988/6, 48-53.

  17. Етническите основи на Ботевата поезия. Септември, 1989/5, 230-244.

  18. Старобългарският владетел като писател. (Антично-византийски образци и национална реализация). Литературна мисъл, 1989/4, 67-81.

  19. Пространное житие Константина-Кирилла и “Просветитель” Йосифа Волоцкого. (К вопросу о месте кирилло-мефодиевских традиций в литературе Московской Руси). Palaebulgarica, 1989/3, 83-98.

  20. Проблеми на университетската поезия. Септември, 1990/1, 205-220.

  21. Речта на Философа в староруската Повесть временных лет и полемическите традиции на Константин-Кирил. Старобългарска литература, 1990/22, 34-46.

  22. За тоталната и тоталитарната култура. Литературен фронт, 1990/22.

  23. Първото славянско просвещение и неговите школи. Die slawischen Sprachen, 1990/21, 85-103.

  24. Наблюдения върху славянския превод на Хрониката на Георги Синкел. Palaebulgarica, 1990/4, 100-110.

  25. Светилник на словото. Първото славянско просвещение. Литературен форум, 1991/18.

  26. Числото 3 формула и на тоталитаризма. Литературен форум, 1991/40.

  27. Недоизречените молитви на Лилиев. Златоструй: Литературен сборник. Шумен, 1995, 148-152.

  28. Новооткрити преписи на трактата “За буквите”. Българистика и българисти, София, кн. 2, 1996, 42.

  29. Переводы “Богословия” Иоанна Дамаскина в русской и славянской филологии. Труды Отдела древнерусской литературы, Санкт Петербург, т. 51, 1996, 658-667.

  30. Пространното житие на Константин-Кирил по Супрасълския препис от 1580 г. Преславска книжовна школа, Шумен,1997/2, 208-243.

  31. Александър Панченко – историк на славянската цивилизация. Преславска книжовна школа, Шумен, 1997/2, 5-14.

  32. Нов препис на Азбучната молитва от Константин Преславски. Любословие, Шумен, 1997/2, 113-115.

  33. “Богословие” Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна Экзарха Болгарского (“Небеса”) и оригинальные произведения древнерусской литературы ХI - ХVI вв. Преславска книжовна школа, Шумен, 1998/3, 85-118.

  34. Роман Якобсон, литературоведът. Везни, 1998/9, 15-19.

  35. Диалогът Иван Рилски - Цар Петър като историософски факт. Преславска книжовна школа, Шумен, 1999/4, 20-31.

  36. “Небеса” Иоанна Экзарха Болгарского и древнерусские духовные центры. Преславска книжовна школа, Шумен, 1999/4, 165-194.

  37. Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. Везни, 1999/10, 6-14.

  38. В памет на Стефан Кожухаров. Литературна мисъл, 1999/2, 183-186.

  39. Кога е роден архиепископ Методий? Златоструй, Шумен, 2000/4, 16-19.

  40. По повод на две книги. В-к Култура, София. 2000/42, 4.

  41. Вяра и история в два епизода от “Записките”. Литературен форум, 2001/18, 4.

  42. Тотю Тотев и Велики Преслав. Преславска книжовна школа. Изследвания в чест на проф. д.и.н. Тотю Тотев, София, 2001/ 5, 5-11.

  43. Три непубликувани преписа на трактата “За буквите” от Черноризец Храбър. Преславска книжовна школа. Изследвания в чест на проф. д.и.н. Тотю Тотев, София, 2001/5, 5-11.

  44. Национален характер и научен канон. Литературен форум, 2001/43.

  45. История и благочестие: де се е поминал княз Борис-Михаил? Преславска книжовна школа, София, 2002/6, 103-113.

  46. Отиде си един от големите. Литературен форум, 2002/26, 6-7.

  47. Три непубликувани преписа на Херсонската легенда. Глбины кънижьнъ, Шумен, 2003, 7-66.

  48. Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. Преславска книжовна школа, т. 7. Изследвания в памет на проф. Иван Гълъбов. София, 2004, 279-291.

  49. Кирило–методиевите ученици според най-старото житие на наум. Преславска книжовна школа. Шумен, 2006/9, 242-251.


Lektorált idegen nyelvű itthoni folyóiratcikk:


  1. Смехът на цар Симеон. Studia Slavica Hungarica, Budapest, 2007/1-2.



HAZAI KONFERENCIA KIADVÁNYBAN MEGJELENT CIKK
Lektorált idegen nyelvű cikk:


  1. Кога е роден архиепископ Методий? In: A bulgarisztika ma. Eredmények és távlatok. Opera Slavica Budapestinensia. Symposia Slavica. ELTE BTK, Szláv Filológiai Tanszék, Budapest, 2007, 121-127.



LEXIKON-SZÓCIKKEK


  1. Кирил и Методий в художествената литература. Кирило-Методиевска енциклопедия. Том II. И-О. Sofia, 1995, 287-301.

  2. Кронщайнер, Ото. Кирило-Методиевска енциклопедия. Том II. И-О. Sofia, 1995, 468-470.

  3. Произведения, приписвани на Константин-Кирил Философ. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом ІІІ. П-С. София, 2003, 340-342.

  4. Тотев, Тотю. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом ІV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, 8-83.

  5. Херсонска легенда. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом ІV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, 384-388.

  6. Буланик, Димитрий. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом V. Т-Я. Допълнение. София, 2003, 623-625.

BÍRÁLAT, RECENZIÓ


  1. (Розалия Ликова: Естетически прелом в поезията на 20-те години. Szófia, 1978.) Литературна мисъл, 1980/6, 159-162.

  2. (Георги Величков: От трите страни на барикадата. Szófia., 1980) Септември, 1980/12, 237-239.

  3. (Миряна Башева: Малка зимна музика. Szófia, 1979) Тракия, 1982/1, 123-125.

  4. (Владимир Левчев: 16 стихотворения. Szófia, 1981) Септември, 1982/6, 253-256.

  5. (Димитър Коруджиев: Градината с косовете. Szófia, 1984) Септември, 1985/9, 246-249.

  6. (Николай Димков: Рачо Стоянов. Szófia, 1984) Зорница, 1987/26-27, 144-145.

  7. (Екатерина Йосифова: Имена. Szófia, 1987) Септември, 1988/6, 251-253.

  8. (Българската литература и книжнина през XIII в. Szófia, 1987) Литературен фронт, 1988/22.

  9. (Петър Мутафчиев: Книга за българите. Szófia, 1987) Литературен фронт, 1988/35.

  10. Плодовете на романтичния копнеж. (Ганчо Мошков: Стихотворения. Варна, 1987) Пламък, 1988/8, 190-191.

  11. Сюжетите на един нов критически стил. (Михаил Неделчев: Социални стилове, критически сюжети. Szófia, 1987) Септември, 1988/9, 245-248.

  12. Към верен портрет на твореца. (Николай Звезданов: Неосветените дворове на душата. Szófia, 1987) Литературен фронт, 1989/13.

  13. (Тотю Тотев: Преславската керамична икона. Szófia, 1988) Byzantinoslavica, 1990/1, 73-74.

  14. (Петър Мутафчиев: Книга за българите. Sofia., 1987) Byzantinoslavica, 1990/2, 73-74.

  15. Задълбочено изследване. (Тотю Тотев: Преславското съкровище. Шумен, 1993) Епохи, II, В. Търново, 1993/2, 105-107.



Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница