Учението на Платон за справедливото държавно управление
Изтегляне 58.44 Kb.
|
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО Реферат на тема: Учението на Платон за справедливото държавно управление Изготвила: Борислава Асенова Тонева Поток 612 Група 6062 Факултетен номер 16160161 София, 2018 г. Платон (427 г.пр.Хр – 347 г.пр.Хр.) е старогръцки философ. Според повечето учени, които изследват живота му, той е роден в Атина, но сигурни данни за това няма. Принадлежи към заможен род, а рожденото му име е Аристокъл. Неговият род е царски - родът на Кодридите стига по майчина линия до мъдреца Солон, а от него нататък - до морския бог Посейдон, чийто внук - старецът Нестор е герой от Илиада. По баща линията му стигала до последния атински цар, но сигурно и тя продължава някъде към боговете. В младежките си години Платон става ученик на Сократ, а по-късно той е учител на Аристотел и на Теофраст. Неговите идеи достигат до днешните читатели чрез записаните философски и драматични произведения, които се пазят в ръкописи, възстановени, редактирани и преведени многократно от началото на хуманизма. Наследството на Платон се състои най-вече от диалози, епиграми и писма. Социално-политическите възгледи на Платон заемат огромна част от философското наследство на мислителя. За Платон идеалното общество е външно отражение на хармонично завършената душа, където апетитът и желанието са под контрола на разума. Само философът, който е достигнал истинско знание, може да управлява, смята Платон. Платон е един от най-големите гении на древното време. Създава цяло философско учение – платонизъм. Той е един от първите мислители, наред с Аристотел, които отбелязват значението в грижата и възпитанието на младите, като представители на утрешното общество. Платон се заема с нелеката задача да представи най-добрата форма на съществуване и управление на държавата.Той споделя в идеите си какво е необходимо за съществуването на една идеална държава,а неговият ученик – Аристотел пък се обосновава на анализи на вече съществуващи държавни устройства. Както характеристиките на идеалната държава на Платон, така и неговите представи за формите на управление също са достигнали до нас като част от диалози. Би могъл да се постави и въпросът дали представеният утопичен модел в Държавата е наистина личният политически идеал на философа. Такова предположение е допустимо, но няма достатъчно аргументи, за да бъде възприето. В няколко свои диалога Платон споменава за устройството на идеалната държава, а в Закони пряко посочва, че има предвид тъкмо онази идеална държава, която е описана в диалога Държавата. Въпросите за държавата и законите са централни във философията на Платон, а не просто един елемент от цялостното му разбиране за света. Те са ядрото, около което се наслояват други идеи и аргументи. Оттук логично следва, че разбирането за реда е ключово за възгледите на Платон и по отношение на държавата и законите. За Платон проблемът за закона е тясно свързан с идеята за реда. Опознатият ред в природата означава да бъде открита устойчива причинно-следствена връзка и формулирано твърдение относно тази връзка Редът в мисленето предполага установяване на правила. А редът в обществото означава формулиране и налагане на правила за поведение. В много случай се твърди, че в основата на своето разбиране за държавата Платон поставя справедливостта. Платон казва, че за да съществува справедливост в държавата, тя трябва да бъде добра. И тук той поставя въпроса за добродетелите. Той смята, че добрата държава притежава тези качества. Към групата на добродетелите, който включва платон са: разумността (мъдростта), мъжеството (храбростта), благоразумието и справедливостта. Мъдростта според Платон се състои в това, че представлява знание за доброто управление. Държавата е мъдра когато в нея е налице знание за това, как трябва да бъде управлявана. Това знание е притежавано от малцина (истинските стражи) Храбростта – това е правилното разбиране за това, кое е страшно и кое не, т.е. да си храбър, означава да разбираш нещо. Храбрият човек знае, че предателството е по-лошо от смъртта. Платон смята, че страшните неща, всъщност не биват страшни. Храбростта принадлежи на воините. Благоразумието е въздържане и владеене на страсти и стремежи към удоволствия. Да си благоразумен, означава да се въздържаш и владееш тези неща. Според Платон това качество трябва да бъде споделено от всички. Друго, което мисли е, че не онези, които произвеждат трябва да имат властта в държавата, ами точно те трябва да се подчиняват на нея, защото иначе държавата няма да бъде благоразумна. Определението за справедливост на Платон, гласи следното: „Справедливостта не е друго, освен способността на всеки да прави точно и само онова, което се очаква от него спрямо мястото му в държавата“. Справедливост в държавата, означава всеки да изпълнява своите задачи, всеки да има място в държавата. Това мнение е изповядвано и от Сократ. Той смята, че всеки трябва да изпълнява онова, за което природата го е създала. Като част от изложението, трябва да бъде разгледана и несправедливостта. Тук става дума, за изкачване в съсловието на обществото, без да са достойни за това. Например търговец, който вече е натрупал някакво богатство, желае да управлява. За Платон това е висша несправедливост. Нека отново се върнем на справедливостта. Кое за Платон е справедливо и кое не? Най-общо казано, Платон приема, че справедливостта е правилна пропорция. И именно в този смисъл, справедливостта не е нещо принципно различно от хармонията или реда, само че съотнесени към обществото. Според Платон обаче справедливостта не означава непременно равенство, разглеждано като еднаквост. За Платон справедливостта не се състои в равенството, разбирано като еднаквост, а в „равенство, давано във всеки отделен случай на неравните според природата им". Именно този вид равенство, Платон отъждествява с политическата справедливост. Особено важно е законите да бъдат справедливи, защото така човешкото поведение се напътва към съответствие с космическия ред и в крайна сметка справедливостта се оказва и път и към красотата. Платон разглежда идеалната държава, противопоставяйки я на държавата от сетивния свят. Като част от света на идеите (формите) идеалната държава е организацията, в която по дефиниция в най-пълна степен е отразен космическият ред. Идеалната държава не подлежи на промяна, тъй като е вечна и неизменнакато всяка идея (форма), но и защото не е възможно да бъде постигнато нещо повече в ценностен смисъл. Държавата на Платон има три основни функции - управление, поддържане на реда (вътрешна и външна сигурност) и производство на блага. На тези функции следва да съответства група от хора с определени нагласи и умения. Това са съответно управниците, воините и хората, които произвеждат. Кой да управлява идеалната държава, е сравнително лесен за Платон въпрос. Може да управлява добре само онзи, който е достигнал до знанието за вечния неизменен истински свят. А това може да стане само чрез разума, при посредничеството на математиката - организираща знанието система от символи и правила, позволяващи изграждането на доказателствени дедуктивни съждения. Геометрията е освен всичко друго и начин за несетивно проникване в материалния свят. Философът управник не само знае, но знаейки, той има право да създава. В Платоновата идеална държава наред с философите управници са представени още две социални групи - воините и хората, които произвеждат блага. Всяка от тези три групи изразява по едно от трите начала у човека - разумно (философите), гневно (воините), желаещо (онези, които произвеждат и търгуват). Всяка от тези социални групи има свое строго опре-делено място в обществения живот. Тя има и свое предназначение при функ-ционирането на социалния ред. Платон разграничава пет вида нагласи у човека - мъдрост, честолюбие, корист, жажда за свобода и стремеж към ред. В зависимост от това коя от тези нагласи е водеща при осъществяване на управлението, той разграничава и пет различни форми на управление. Когато водеща в управлението е мъдростта, налице е управление, което е аристократично. Когато мъдростта отстъпи на честолюбието, управлението се променя в тимокрация (тимархия). При тимархията управляват надменни и честолюбиви хора. Когато честолюбието се измени в корист, то управлението вече може да се определи като олигархия. Олигархичното управление увеличава жаждата за свобода, която довежда до установяване на демокрация. Демокрацията се установява, „когато бедните победят и едни от хората на другите партии избиват, други изгонват, а на останалите предават равни права за власт и управление". Свободата, която е характерна за демокрацията, дава възможност на всеки „да върши това, което иска", и „да урежда своя живот така, както му харесва". За Платон демокрацията е само една от изкривените проекции на идеята (формата) на държавата. И тъй като „прекалената свобода естествено трябва да премине както за отделния човек, така и за държавата не в нещо друго, а в преголямо робство", след демокрацията неизбежно се установява тирания. Тиранът е управник, който в началото „обещава много на всеки човек и за държавата", но „при пръв удобен случай винаги започва войни, за да имат гражданите нужда от водач". В Държавникът Платон изразява тезата си за двата вида управление и създава своята най-популярна класификация на формите на управление. Законното управление може да бъде подразделено на три форми в зависимост дали управлява един, малцинство или мнозинството. Когато управлението е съобразено със законите и се упражнява еднолично- налице е царска власт. Когато управлението е съобразено със законите и се упражнява от малцина, говорим за аристокрация. А когато законното управление се осъществява от мнозинството- налице е демокрация, съобразена със законите. Когато съ-щите три вида управления (на единия, на малцина и на мнозинството) се упражняват в противоречие със законите, налице са съответно тирания, олигархия и демокрация без закони. Според Платон държавата възниква заради материалната нужда на хората, с появата на разделението на труда. Именно защото един човек не може да задоволи нуждите си, а се нуждае от общуване и взаимодействие с други. За него от съществена важност е с по-прости думи казано, всеки да знае мястото си в обществената йерархия и съответно да спазва природно отредените му права и съответно задължения. Използвана литература: 1. Платон: Държавата 2.Платон: Закони Изтегляне 58.44 Kb. Сподели с приятели:
|