71
Взаимоотношения между Санга и светските хора Монасите и монахините не молят обществото за подкрепа. Кодексът на монашеската дисциплина забранява на монасите и монахините да молят светските хора за материални блага, освен в случаите на близко роднинство. Монасите и монахините, които живеят в съответствие с
Дамма са благословия за миряните, които ги подкрепят с принадлежности. Ползите, които те предоставят могат да бъдат открити на няколко нива:
1. Първо, чрез получаването на подкрепа те са в състояние да
станат учители по Дамма. Тъй като са освободени от необходимостта да си задоволяват икономическите потребности, те могат да изучават ученията, да ги изучат старателно и да ги преподават на другите. Те направляват и обучават другите в принципите, които водят до духовното им благополучие.
2. На
по-дълбоко ниво, монасите и монахините, които получават подкрепа, поддържат традициите на будистката практика, особено на по-високите практики на медитация. Те служат
като един пример за другите; като модел за тези, които се стремят към осъществяване на най-високите духовни идеали. Те показват, че
Дамма не е само набор от абстрактни теории, а реален път
който може да бъде практикуван, и вдъхновяват други да се заемат с практиката като ги водят към освобождение.
3. Една трета полза, която
Санга предоставя, е да служи като поле за ползи на другите. Буда учи, че
даряването,
данна, е източник на ползи. Ползите, които идват от даряването са пропорционални на чистотата на получателя.
Когато приемащите са лица, стремящи се към просветление и освобождение, към най-високите цели, те са поле за най-ползотворните заслуги.
Чрез даването на подаръци на Санга - на консумативи, роби, храна и т.н. миряните получават заслуги, които ще ги подкрепят в собствените им стремежи към освобождение, което ще им донесе ползи в този и в бъдещите им животи. Може би най-основната символична
връзка между светските хора и Санга е обиколката за дарения. Монасите придобиват храната си чрез ходене със сведен поглед, тихо и осъзнато, от къща на къща без разграничаване, осигурявайки на всеки еднаква
възможност да придобие заслуги, събирайки дарения в своите купички за дарения.
Монасите не искат нищо. Те не са просяци.
Бикку споделят даренията със всеки в манастира. Практиката да обикалят за дарения е източник на радост за всички,
бикку приемат своята материална подкрепа; миряните получават шанса да практикуват щедрост и да придобият заслуги.
Сподели с приятели: 
