Великата борба в музиката на богослужението 12
Изтегляне 73.4 Kb.
|
| ВЕЛИКАТА БОРБА В МУЗИКАТА НА БОГОСЛУЖЕНИЕТО - 12
Аз не съм се родил и не съм възпитаван в адвентно семейство. Аз съм от град Торонто, Канада и до 23 години живях в Торонто, след това дойдох в Съединените щати, в Мичиган. Имам гръцки корени. Моята фамилия даже и за гърците е трудно да я произнесат. Когато срещнах момичето, което след това трябваше да стане моя жена, аз си помислих: „Как ще й хареса това?“ Интересно, баща ми поговори с мен по това време и каза: „Нашата фамилия е толкова дълга и не толкова лесна, но можеш да помислиш да я скъсиш наполовина. Така може да вземеш две жени.“ Когато казах за това на моята годеница по това време, а ние дружахме някъде около две години, тя ми каза: „Но аз за две години я научих. Аз вече я научих, значи трябва да я оставиш.“ Семейството ми не беше много религиозно, вероятно като типични православни или католици. На църква ходехме, на кръщение или на погребение, или на Рождество. И до 1990 година това беше всичко, което аз знаех за религията. Помня, че някъде на около пет години (мен винаги са ме привличали барабаните и когато моите родители ходеха на танци и ме вземаха със себе си, това бяха гръцки танци), аз през цялото време гледах този инструмент и си мечтаех, че някога ще свиря на него. Когато бях на 13 години(обикновено в живота на младежите по това време стават много експерименти), по това време аз открих за себе си рок музиката и разбира се, след това аз не бях същото момче. Стотици часове слушах рок музика. На 14-15 години започнах да вземам уроци за свирене на барабани. Родителите ми не бяха толкова богати, затова аз започнах да работя, за да плащам тези уроци. Сам си купих барабанна постановка. Първата година не свирех на барабанна постановка, защото нямах. Имах специална подложка за занятия, на която удрях всичките тези движения и не само на нея, но и на всичко, което ми попаднеше. Но за моите родители това не беше най-лошото. Когато накрая си купих барабанна постановка, започнах да репетирам в дома. Ние живеехме две семейства в къщата. Сигурно сме имали прекрасни съседи, не помня някога да са се оплакали. Аз включвах музиката до последно и барабанях в такт. После свирех в нашата рок група в училище, в гимназията. Когато постъпих в колежа исках да се науча да свиря джаз на университетско ниво. Когато преминаваш от рок на джаз, там ритмите са много по-сложни и затова всяка петък вечер аз откривах за себе си цял свят от музика. Ние с вас обсъждахме отношението към рока и джаза от библейска гледна точка. Джазовите музиканти са толкова добре обучени, както и класическите музиканти. Всъщност са много добри музиканти и затова тази форма на музиката много ме привличаше. Когато започнах да уча в Йоркския университет в Торонто там имаше осем класа по джаз, започвайки от най-простия и стигайки до най-съвършения. И понеже аз току що започвах своя път в джаза си помислих, че мога да се пробвам някъде и в края на краищата се оказах на първо ниво. Но това беше добре за мен по това време, защото учител там беше най-добрият джазов музикант на Канада. Затова аз се отдадох с цялото си сърце на тези занятия и всичко, което казваше да правя, аз правех. За две години можах да достигна най-високото ниво. Моята жена също учеше в това учебно заведение. Тя беше дошла една година преди мен и ми казваше: „Знаеш ли защо на теб ти се отдаде да достигнеш най-високото ниво? Защото най-добрите барабанчици по това време си отидоха.“ Моята жена умее да ме поставя на място. Най-опасният въпрос след проповед към жена ми е: „Но, скъпа, как беше проповедта?“ Тя казва: „Но, нищо“. Това значи, че е била супер. И така, на мен ми се отдаде да достигна това високо ниво. Тя се казва Лили Мейн. В тази дружба ние се сближавахме. Тя се е родила и е била възпитана на Филипините. Била четвърто поколение адвентистка. На 18 години дошла от Филипините в Торонто. Може да се каже, че до някъде тя загубила своя адвентен мироглед. Тя ходела на църква и даже свирела там, но когато пристигнеш от Филипините в такава страна като Канада, всичките тези звуци, всички тези сцени, всички тези градски светлини започнали да я привличат много силно. Когато била още малко момиченце, нейните баба и дядо, които са я възпитавали, тъй като виждали, че Бог я е благословил с добри музикални способности и не искали дявола да се възползва от това й казали: „Ти ще се омъжиш за пастор.“ Не зная как е във вашата култура, но ако баба ви и дядо ви ви казват какво да правите, то не се възприемат никакви възражения. Тя и не възразявала, но в сърцето си казвала: „Никога. (За нищо на света). Никога няма да се омъжа за пастор.“ Когато пораснала и дошла в Канада за нея се появили много възможности да дружи с когото иска, но тя се държала по-далеч от посветени адвентисти, защото пророчеството на баба й все още звучало в учите й и тя не искала да рискува. Когато ме видяла, аз имах дълги коси и много повече коса на главата, и, разбира се, не бях облечен както днес. Когато започнахме да се сближаваме, тя сигурно си е помислила, че точно от този пастор няма да излезе. Тя си мислела: „Аз съм в безопасност.“ Но колкото повече се сближавахме (аз не посещавах Адвентна църква), не проявявах никакви духовни интереси и тя започнала да се тревожи. Започнала да се моли както никога преди. Тя искала да знае какво да прави в тази ситуация. И след много молитви тя решила какво ще направи. Решила да поговори с мен на тази тема. Тя решила, че ако Святият Дух не подейства, за да тръгна в правилна посока тя ще замине от Торонто и ще отиде в Ендрюския университет и ще ми каже „довиждане“. Но, както ви казах, тя започнала да се моли и когато тя за първи път ме попита за духовните ми интереси, аз й казах: „Църква? Но църквата е за стари хора, за умиращи. А на мен за какво ми е? Аз току що започвам да живея.“ Т.е., разбирате, че аз говорех в контекста на своята религия. Но след този разговор в сърцето ми започнаха да се образуват някакви убеждения. „От къде ти знаеш, че няма Бог“. Аз не мога с точност да кажа, че няма Бог, въпреки, че в училище са ме учили, че науката обяснява всички въпроси. И тъй като всичко се определя от науката и науката обяснява всичко, не остава място за Божиите чудеса. Но в същото време не можех да бъда 100% уверен. Помня, моята сестра, когато още учехме в гимназията, посещаваше някакви богослужения, те бяха много емоционални и там имаше апел и хората идвали на покаяние. Но тя видяла, че след това покаяние нищо в живота им не се променяло и затова на мен това не ми подохождаше. На мен ми трябваше причина, защо трябва да вярвам. Не можех на база емоция да взема решение. В това време аз не мислех даже, ако има Бог, как Той ще общува с мен. Но паралелно аз свирех в разни групи обикновено в почивните дни. След тези свирения аз се чувствах опустошен. Когато хората си отидат и светлините изгаснат и даже няма хора, които да ти помогнат да пренесеш всичкото това оборудване вкъщи и останеш сам със себе си започваш да се замисляш: „Защо е всичко това? Какъв е смисълът от това?“ Но, знаете, някой се е молел за мен. Тя ми даде Библия на съвременен език и ме помоли да прочета Новия завет. Аз го прочетох. Разбира се Даниил и Откровение окончателно ме объркаха. Веднъж на занятие тя взела със себе си книга. На обложката имаше нещо от фантастиката, научна фантастика. И аз си помислих: „Странна книжка, аз знам, че тя не се увлича от такъв род“, но тя се молела аз да я попитам що за книга е това. Книгата беше „Великата борба“. Тя ми каза: „Не би ли могъл да прочетеш тези глави“? Едната глава се казваше „Непроменимият Божи закон“. Там се обясняваше, какво е звярът и какъв е неговият образ и т.н. И, разбира се, аз се заинтересувах. Прочетох още една глава. След това погледнах съдържанието, за да видя какво друго интересно има в тази книга. След това прочетох още една глава. След това помислих: „Трябва да я прочета от начало до край.“ По това време имахме великденска ваканция. Пролетна ваканция. За две седмици аз прочетох цялата книга. Бях шокиран. Никога по-рано не съм чувал нещо подобно. Знаете, че след като прочетете такава книга или трябва да я хвърлите, или да започнете да изучавате история, за да се убедите дали това е истина или лъжа. Аз четях в стая, където беше тъмно и светеше само нощна лампа и моята сестра дойде в стаята и каза: „Какво правиш?“, защото аз никога не съм чел така. Единственото, което можах да кажа е „не мога сега да ти кажа, по-късно ще ти кажа.“ Защото тази книга ме променяше. Убеждавах се, че всичко това е истина. Започнах да приемам съботата. Това, разбира се, беше голяма борба, защото всичките музиканти устройват своите концерти в петък вечер и в събота и всъщност това беше смъртна присъда за моята музикална кариера. Оказа се, че ми остава само да се обеся, защото бях вложил толкова време и енергия в това. Но Бог ми даде мир, който превишаваше всякакво разбиране. Много трудно взех решение. Следващото решение беше да разкажа за това на моите родители, защото нашата гръцка Православна църква беше като лепило, което държеше всичко на куп. На мен не се наложи даже да говоря, защото те започнаха да забелязват. Повече не пиех с баща си традиционната чаша вино на обяд. И след известно време той не можа да издържи. Той каза: „Промиват ти мозъка. Ти си слаб. Вярваш на всичко, което ти казват. Ще видиш какво ще стане, когато се увлечеш от това.“ Нямах какво да му отговоря. Не можех нищо да му кажа. „Не разказвай за това на твоите сестра и братя“. Но вие знаете, че не се получава така, защото в края на краищата моята сестра се омъжи за адвентен пастор. И брат ми също прочете цялата „Велика борба“. Всъщност, в ума си той днес е адвентист, но не е взел открито това решение. Затова аз реших да постъпя в Ендрюския университет. Помня как напусках дома си, за мен плакаха като на погребение. Като, че съм умрял. Беше много трудно време. Но знаете, че Господ се отплаща. Убежденията ми започнаха да укрепват. Прочетох цитатите, някои от които четох на вас. Разбрах, че трябва да оставя тази барабанна постановка. След толкова години в музиката, започнах да се моля: „Господи, помогни ми да мога да пея.“ Но след 15 години на семейно богослужение с моята дъщеря и сина ми, те ми казват, че за мен няма никаква надежда. Молех се „Господи, помогни ми да свиря на китара или на пиано.“ Това беше трудно. Но Господ заплаща по различни пътища нашите нужди. Започнах да се моля: „Господи, помогни ми по-дълбоко да разбера този въпрос.“ Много ми хареса вестта от книгата Даниил и Откровение. Прочетох, че Даниил имал особена храна, благодарение на която бил 10 пъти по - мъдър. До това време аз бях пробвал алкохол и наркотици. Мислех си дали ще са останали в мозъка някакви клетки за Бога. Но помните, че Господ е казал, че ще запълни всичко, което са изяли гъсениците и всички тези насекоми. Аз започнах да се моля: „аз не мога да се занимавам с музика на богослужение, но помогни ми да разбера защо.“ И за това аз имах голямо предимство. Благодарен съм на жена си, защото докторската програма е много скъпа програма и никой няма да ме спонсорира, никой няма да ми плаща за това. Съгласих се да бъда на половин заплата към конференцията, за да мога да се издържам. Дадоха ми църква и по този начин съвместявах пасторското служене с обучението. И аз имам възможност да идвам в такива страни като Украйна, не за да правя музикално турне, както мечтаех по-рано когато бях барабанчик, но за да проповядвам истината на евангелието и истинските принципи на богослужението. Когато Бог взема нещо, Той дава много повече. Понякога ние казваме: „Но Боже, това не вземай и това не вземай.“ Това беше моята ахилесова пета. Може би ви е позната тази история. „Боже, може да ме биеш където искаш. Той казва: Тук трябва да ударя….Но не, само не тук.“ Когато Той започна да ме просвещава, аз последвах тази светлина. И тези 20 години станаха най-добрите в моя живот. Много се радвам, че ми се отдаде възможност да дойда тук. Брат Маркус е също толкова емоционален като вас. Но да вървим напред. Господ ще заплати за всичко. Ако вие сте се опитвали да се занимавате с нещо, но виждате, че това не е за вас, то помнете, че има още цял нов свят. Забелязах, че в живота ми се появи цел, по-рано нямах такава. Сега знаех кой съм, знаех от къде съм дошъл и по Негова благодат зная къде отивам. Искам да ви подкрепя в това прекрасно служене, което вие извършвате. Благодарен съм, че ми позволихте да се присъединя към това. Нека да се помолим. Скъпи Небесен Татко, благодарен съм за ръководството Ти в живота ми. Ние знаем, че ако знаехме края от начало, не бихме желали да ни водят по други пътища. Затова помогни ни да се покоряваме на всичко, за което ни призоваваш. Кръщавай ни със Святия Дух всеки ден, за да бъде Христос видим във всичко, което говорим и вършим, за да можем да прославим Неговото Име. Благодарим Ти в името на Исус. Амин! Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 73.4 Kb. Сподели с приятели:
|