* * * Вълчанка, болки в мускулите и в ставите Искам да ви изразя най-искрената си благодарност за книгата „Тялото жадува за вода". Прочетох я за пръв път през март тази година, след като я взех от приятел, и веднага станах убеден привърженик на вашата теория. Всеки е готов да ни съветва какво да правим за решаването на конкретни проблеми, но никой не обяснява защо трябва да се прави така. А аз винаги смятам за свой дълг да стигна до причините за даден проблем. Вашите доводи, подкрепени с точни научни данни, ме накараха да купя тази книга, а заедно с нея и още две — „Вие не сте болен, Вие сте жаден" и „Как да лекуваме болките в гърба и ревматичните болки в ставите". Съпругата ми страда от бронхиална астма, а на мен ми трови живота хронична вълчанка (лупус еритематодис). Със съпругата ми внимателно изучихме вашите книги, записахме си най-важните практически моменти и от началото на март пием само вода — по 8 чаши на ден — и употребяваме малко повече сол. Първият положителен ефект беше поразителният прилив на енергия (сега се уморявам много по-малко) — винаги съм имал големи проблеми с това. Почти напълно изчезнаха болките в ставите и в мускулите. Засега не съм се справил с вълчанката (все още вземам по 71/2 мг преднизолон на ден, който намалява петната), но мускулите и кожата на лицето ми имат много по-добър тонус. Аз, както и вие, съм на 71 г. и като млад играех сериозно тенис, понякога по 4-5 часа на ден. Като си спомням онова време, разбирам, че съм пил съвсем малко вода. На около 28 г. се появиха болки в раменете, толкова силни, че можех да бия сервис само отдолу и накрая бях принуден да оставя тениса. Лекарят, консултант, към когото се обърнах тогава, инжектира в раменете ми приблизително по 1 м 3 кортизон. След това ми се появиха тежка екзема и болки в ставите, които продължаваха много дълго, но използвах множество различни начини на лечение и те малко отслабнаха. През 1984 г. ми поставиха диагноза „ревматична полимиалгия" и накрая през 1996 г. —
