* * * Рак на костния мозък През ноември 1988 г. ми откриха рак на костния мозък. Казаха ми, че тази болест е смъртоносна. За 12 г. не направих нито един курс по химиотерапия. Лекарите не разбират как успявам толкова дълго да живея със смъртна форма на рак. Обикновено повечето пациенти с такава диагноза живеят не повече от три-шест години, а и на мен навремето ми даваха толкова. Те не могат да разберат защо в костите ми и досега не са се образували дупки. На 4. 08. 2000 г. ме закараха в отделението за бърза помощ на медицинския център „Рагклуау" със следната клинична картина: — безсъзнание; — дихателна недостатъчност; — температура 40,5°С; — пулс 222 удара в минута; — кръвно налягане 200/130; — пневмония; — бактериален менингит (възпаление на гръбначния мозък и на обвивката на главния мозък); — силна аглутинация на кръвта; — кръвотечение от носа; — множество меланоми (рак на костта); — нулева имунна реакция (поради рака на костта). Малко по-рано същата седмица по телевизията съобщиха, че двама здрави млади мъже, на 17 и 21 г., умрели от менингит. Лекарите казаха, че ако ме бяха закарали в болницата два часа по-късно, съм щял да умра веднага след влизането. Бактериалният менингит е най-лошата форма на менингит. Лежах 10 дни в интензивното отделение в безсъзнание и с изкуствена белодробна вентилация. Лекарите не се надявали, че ще оживея. Лекарят, който ми оказал първа помощ, съобщил на роднините ми, че най-вероятно ще ми направят трахеотомия, ще ми вкарат сонда за изкуствено хранене и ще ме включат към апарат за изкуствено поддържане на жизнената дейност. На семейството ми казали, че ако дойда в съзнание, може само да вегетирам, тъй като при повечето пациенти, които лежат дълго време в безсъзнание в такива условия, обикновено мозъкът умира. По божия милост, когато на 11-ия ден се събудих, се бяха запазили способността ми
