Водата лекува, лекарствата убиват

кръста, кожата ми изглежда много по-добре, а в очите повече нямам парене и сухота. През цялата пролет и лято нямах нито един пристъп на алергия, несмилането на храната премина, а ноктите на ръцете ми изглеждат направо великолепно.
Да ви благослови Господ. К. К.
* * *
Травма на коляното, скъсване на медиалния (вътрешния) менискус
Много ми хареса вашият семинар в Уилкс Бар и казах на приятелката ми, че това е била една от най-интересните вечери в живота ми. Когато ни дадохте възможност да задаваме въпроси, ви разказах за моята травма на коляното. В това писмо искам да ви съобщя подробности за моето изцеление и мислите ми във връзка с това.
На 7. 10. 1993 г. по време на тенис си повредих лявото коляно. Чух как в него нещо щракна,
изпука и кракът ми престана да се сгъва. За щастие успях да се хвана за мрежата и не паднах на земята. Стискайки зъби от болка, някак се довлякох до колата и потеглих към моя мануален терапевт с надеждата, че той ще ми помогне. Той обработва коляното ми повече от час с ултразвук, но не почувствах никакво подобрение. Със същите болки отново се довлякох до колата и накрая в 8 часа и
30 минути вечерта се прибрах у дома. Легнах си, взех обезболяващо — ефедрин и се опитах да заспя,
вярно без особен успех.
На сутринта коляното ме болеше още повече и съпругът ми ме закара в Уилкс Бар на изследване. Д-р Купър ми даде направление за изследване в центъра за магнитно-резонанс-на интроскопия, където ми откриха скъсване на латералния (външния) менискус. Д-р Купър каза да не бързам с хирургическата операция, тъй като може да предизвика различни усложнения. Посъветва ме да стоя на крака колкото може по-малко, но не ми забрани да ходя на работа и да вдигам леки вещи вкъщи.
Докато държах крака си изправен, коляното почти не ме болеше, но продължих да куцам няколко месеца. През това време качвах стълбите, като спирах на всяко стъпало. По-късно отново започнах да играя тенис, но не можех да тичам по корта. След игра слагах за половин час леден компрес върху коляното, за да премахне болката. Лекарят ми предписа две седмици физиотерапия;
това малко ми помогна.
След около четири месеца събрах смелост и се опитах да тичам по корта. Можех да правя почти всички необходими в тениса движения, но често пъти внезапна болка пронизваше външната част на коляното. Инстинктивно повдигах лявото стъпало 4 или 5 пъти на равнището на коляното и болката преминаваше. Бях радостна, че намерих начин да облекча хроничната, както тогава смятах,
болка в коляното.
Лечението ми продължи през цялата 1994 г., а през януари 1995 г. в списание „Ме1го"
прочетох статия за лечебните свойства на водата. Купих си книгата „Тялото жадува за вода" и реших,
че там са написани разумни неща. Вие сравнявате функционирането на един добре наситен с вода и на един обезводнен организъм и когато прочетох това, реших, че двата литра вода, които пиех на ден,
най-вероятно не са достатъчни за оптималната хидратация на коленния хрущял, който при мен беше твърде тънък и чуплив. По тази причина при някои движения на коляното хрущялът се прищипва-ше между костите. Именно тогава реших да увелича пиенето на вода до три литра и половина на
ден. След няколко седмици приемане на такова количество отново можех да бягам. Сега не
изпитвам никаква болка, дори понякога клякам. Не можете да си представите каква радост ми доставя възможността отново да играя тенис с пълна сила и да не се страхувам от болката. И тази радост дължа само на вашия курс на лечение с вода.
Искрено вярвам, че водата, правилното хранене, физическите упражнения, чистият въздух,
позитивното отношение към живота, живителната сила на естествената дневна светлина и на слънчевите лъчи са най-ефикасните средства за запазване на здравето. Те ми допадат най-много с това, че са напълно безплатни и единственият им страничен ефект е чувството за пълна самореализация и абсолютно благополучие.
Благодаря ви за помощта и се надявам, че моето писмо ще се окаже полезно за другите.
С уважение: Е. Д.

Изтегляне 0.82 Mb.

Сподели с приятели: