Социалната политика освен като практика има и втора страна — това е науката социална политика. По същесво тя представлява съвкупност от възгледи, анализи и теоретични обобщения за същността, сферата и прийомите за регулиране на социалните отношения.
Практическата соц. политика често се отклонява от теорията поради силната и зависимост от състоянието на икономиката, но и под влияние на лобизма. Функциите на соц. политика като наука са:
> индикаторна - заключава се в идентифициране на соц. отношения,
на соц. проблеми и конфликти, на соц. ситуации;
> аналитична - отнася се до изследване на соц. отношения и
проблеми, както и на причините, които са ги породили;
> обобщаваща - соц. политика прави своите обобщения, извлича
закономерности и предоставя препоръки за практиката;
> проектираща - заключва се в разработване на планове и програми,
целящи промени в социалната област.
3. Социалната политика у нас
В условията на пазарна икономика въпросите, свързани със
социалната политика придобиват все по- голяма важност и актуалност.
Социалната политика в нашата страна се осъществява на три равнища: национално, регионално и организация /фирма/. Основни форми на социалната сигурност са: •социалното осигуряване,
•социалното подпомагане,
•социалното обезпечаване,
•социалното обслужване.
Важна задача на всяка социална държавата каквато е обявена и нашата, е да полага грижи за тези свои гражданщкоито не разполагат с доходи за нрмално съществуване. Задълбочаващите се демократични процеси в нашата страна
и необходимостта от унифициране на нормативната база в областта на социалното подпомагане с изискванията на Европейския съюз наложи доразработването и приемането на Закона за социалното подпомагане през 1998 г., уреждащ обществените отношения, свързани със социалното подпомагане на гражданите в България.
Законът за социално подпомагане има за цел:
1. подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности;
2. укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни
житейски ситуации;
3. подпомагане на социалната реинтеграция на лицата, които получават социални помощи;
4. подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи.
5. насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица.
Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи иуслуги. То се основава на социална работа, като се прилага индивидуаленподход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата и сеизвършва по начин, който да запазва човешкото достойнство награжданите. Държавната политика в областта на социалното подпомагане
се осъществява в сътрудничество с областните администрации, органите
на местното самоуправление и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази област. За осъществявъне на това сътрудничество се създава Съветът за социално подпомагане, който е обществен консултативен орган към министъра на труда и социалната политика. В него участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България, представители на организации на работодателите и на работниците и служителите, както и представители на юридически
лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза в областта на социалното подпомагане.
Социалните помощи са: месечни; целеви и еднократни.
Социални помощи се отпускат след преценка на:
1. Доходите на лицето или семейството;
2. Имущественото състояние;
3. Семейното положение;
4. Здравословното състояние;
5. Трудовата заетост;
6. Възрастта.
Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания
минимален доход, който служи като база за определяне на социалните
помощи .
