За оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Продължаване на експлоатацията на находище за варовици „Кунино”
Изтегляне 1.76 Mb.
|
Единадесет вида безгръбначни животни, включени единствено в Директива 92/43/ЕЕС са предмет на опазване в ЗЗ „Карлуково”. Ручеен рак (Austropotamobius torrentium) - За Защитена Зона „Карлуково” регистрациите от региона са под съмнение. Разглежданият терен не е потенциално местообитание за вида. Бисерна мида (Unio crassus) - Видът е рядък за ЗЗ (R). Този вид е разпространен по цялата българска част на река Дунав и съседните мочурища и блата, в долните течения на реките, които се вливат в Дунав, долните течения на р. Искър, Марица и Тунджа, езерото Сребърна. Псамо-пелофилен вид, срещан често в бавно течащи води на дълбочина до 1-1.5 м. Вариабилен. Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis) - Видът е много рядък за ЗЗ (V). Този вид е разпространен по цялата българска част на река Дунав и реките, които се вливат в нея. Разпространен е и в Централна и Южна Европа. Среща се в бавно течащи води, обикновено върху твърд субстрат. Той е един от най-обилните и често срещани видове в река Дунав. Coenagrion ornatum- Видът е рядък за ЗЗ (R). Обитава средните и долни течения на потоци и малки реки в голяма част от страната. Установен е и при вточната и отточната части на стагнантни водоеми (Зингстра и кол., ред. 2009). Въздействия: - Поради характера на ИП и липсата на водни екосистеми, които се засягат от реализацията на концесията, въздействие върху четирите вида водни безгръбначни представители от тази група и техните местообитания не се очаква (0). - Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглежданият терен е земеделска земя. Най-близкото водно тяло е отдалечено на около 1000 м от разглеждания терен. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Не се очаква въздействие. - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на ИП, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0). Обикновен сечко (Cerambyx cerdo) - Видът е рядък за ЗЗ (R). Обикновения сечко и ларвите му са предимно в дървесината на стари дъбови дървета. Бръмбар рогач (Lucanus cervus) - Видът е рядък за ЗЗ (R). Обитател основно на стари дъбови гори. Буков сечко (Morimus funereus) - Видът е рядък за ЗЗ (R). Обитател предимно на стари букови гори. Алпийска розалиа (Rosalia alpina) - Видът е рядък за ЗЗ (R).Обитател предимно на букови гори. Ларвите се развиват в стари букови дървета и изсичането им се счита за основна причина за намаляване на числеността на розалиата в Европа Въздействия: Четирите вида бръмбари (Lucanus cervus, Cerambyx cerdo, Morimus funereus, Rosalia alpina) предмет на опазване в зоната, са свързани с гори, а теренът, отреден за концесия представлява земеделска земя. - Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на видовете – Разглежданият терен е земеделска земя. Не се очаква въздействие върху местообитанията (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0). Catopta thrips - Видът е много рядък за ЗЗ (V). В България се среща в изолирани находища в ниските и топли части на страната. Засега известен у нас от Сливенска Стара Планина, Пловдив, Реселец и Балчик, като последните десетилития е потвърдена единствено в района на Балчик и Реселец. Находището при Балчик обаче е почти напълно унищожено. Обитава тревисти и степни местообитания. Гъсениците се хранят с пелин (Зингстра и кол., ред. 2009). Въздействия: - Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида – Разглежданият терен може условно да се разглежда като местообитание на вида, но той не се среща. Предвид статусът на популацията му в зоната – много рядък, и единствено известно находище при с. Реселец, може да се твърди, че въздействие в резултат на нарушаване на потенциални местообитания няма да има (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Видът не се среща в района на ИП. Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на концесията. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на ИП, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0).
- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида – Разглеждания терен не е местообитание на вида – най-близкото водно тяло е отдалечено на около 1000 м от разглеждания терен. Не се очаква въздействие върху местообитанията на вида (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Видът не се среща в района на ИП. Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Видът не се среща в района на концесията. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на ИП, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0).
- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида – Разглежданият терен не е местообитание на вида – той е земеделска земя със сух, ксерофитен характер, отдалечено от гори и с липса на храсти или полухрасти. Не се очаква въздействие върху местообитанията на вида (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Вида не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0).
Заема площ от 14208.69 хектара, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията. Предмет на опазване в Защитена Зона „Карлуковски Карст” са 35 вида птици, включени в Приложение І на Директива 79/409 и 9 вида редовно срещащи се мигриращи птици, и техните местообитания. ЗЗ включва 24 процента тревни съобщества и степи, 22 процента широколистни листопадни гори, 16 процента зърнени култури, 13 процента храстови съобщества, 10 процента друга орна земя, а останалата част са влажни ливади, друга земя, иглолистни гори, култивирани дървета, и скали. Тази зона е с карстов ландшафт с много скални образувания, понори, пещери, и други карстови форми. Голяма част от зоната е заета с тревни пространства и с няколко гористи местности. Това е едно от най-важните места в страната за опазване на няколко вида птици, в това число и световно застрашени видове. Заплаха представляват използването за паша, разпокъсването, замърсяването от битови и промишлени източници, използването на пещерите, скално катерене, туристите и бракониерстването. Повечето от видовете са широко разпространени в страната. Сред тях се включват, както типични обитатели на полските райони – яребица (Perdix perdix), пъдпъдък (Coturnix coturnix), полска чучулига (Alauda arvensis), жълта стърчиопашка (Motacilla flava), сива врана (Corvus corone), синя гарга (Coracias garrulus), пчелояд (Merops apiaster), сива овесарка (Emberiza calandra), така и много обитатели на горите – славей (Luscinia megarhynchos), горска чучулига (Lullula arborea), черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), горска ушата сова (Asio otus), горска улулица (Strix aluco). Много характерни са петрофилните видове като гарван (Corvus corax), алпийски бързолет (Apus melba), керкенез (Falco tinnunculus), чухал (Otus scops) и др. Често се срещат различни видове кълвачи (Picidae), папуняк (Upupa epops), червеногърба сврачка (Lanius colurio), градинска овесарка (Emberiza hortulana), авлига (Oriolus oriolus), сврака (Pica pica), сойка (Garulus glandarius), колхидски фазан (Phasianus colchicus). Много голямо е богатството на грабливи птици – освен обикновени като керкенез (Falco tinnunculus) и обикновен мишелов (Buteo buteo), така и много редки и застрашени видове, посочени по-долу. В района се срещат някои медитерански и степни видове като черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), червеночелата сврачка (Lanius senator), червенокръста лястовица (Hirundo daurica) . В ЗЗ Карлуковски карст предмет на опазване са следните видове птици: Видове, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EE ) Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria Сив кълвач Picus canus Синявица Coracias garrulus Черен кълвач Dryocopus martius Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius Горска чучулига Lullula arborea Полска бъбрица Anthus campestris Червеногърба сврачка Lanius collurio Черночела сврачка Lanius minor Градинска овесарка Emberiza hortulana Ръждив aнгъч Tadorna ferruginea Късопръст ястреб Accipiter brevipes Белоопашат мишелов Buteo rufinus Земеродно рибарче Alcedo atthis Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata Сокол скитник Falco peregrinus Планински кеклик Alectoris graeca graeca Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus Гривеста чапла Ardeola ralloides Турилик Burhinus oedicnemus Нощна чапла Nycticorax nycticorax Козодой Caprimulgus europaeus Малка бяла чапла Egretta garzetta Голяма бяла чапла Egretta alba Черен щъркел Ciconia nigra Бял щъркел Ciconia ciconia Египетски лешояд Neophron percnopterus Орел змияр Circaetus gallicus Тръстиков блатар Circus aeruginosus Малък орел Hieraaetus pennatus Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus Ливаден дърдавец Crex crex Бухал Bubo bubo Осояд Pernis apivorus Mалък воден бик Ixobrychus minutus Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC) Обикновен пчелояд Merops apiaster Голям корморан Phalacrocorax carbo Голям горски водобегач Tringa ochropus Черношипа ветрушка Falco tinnunculus Речен дъждосвирец Charadrius dubius Обикновен мишелов Buteo buteo Малък ястреб Accipiter nisus Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos Орко Falco subbuteo По време на теренното проучване в района на концесията и близките околности бе установено, че орнитофауната е представена от горски видове, птици на откритите пространства и характерните за дървесна и храстова растителност пространства – горска чучулига (Lullula arborea), гургулица (Streptopelia turtur), чухал (Otus scops), качулата чучулига (Galerida cristata), червеногръдка (Erithacus rubecula), южен славей (Luscinia megarhynchos), черногушо ливадарче (Saxicola torquatus), пъстър скален дрозд (Monticola saxatilis), кос (Turdus merula), поен дрозд (Turdus philomelos), червеногушо коприварче (Sylvia cantillans), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), син синигер (Parus caeruleus), чавка (Corvus monedula), обикновена чинка (Fringilla coelebs), зеленика (Carduelis chloris), зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), сива овесарка (Miliaria calandra). вечерна ветрушка (Falco vespertinus), обикновен мишелов (Buteo buteo), малък ястреб (Accipiter nisus), синявица (Coracias garrulus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), сив кълвач (Picus canus), ятребогушо коприварче (Sylvia nisoria), червеногръба сврачка (Lanius collurio), градинска овесарка (Emberiza hortulana), черночела сварчка (Lanius minor).
При направените теренни проучвания са установени няколко двойки от този вид, извън концесионната площ. Като цяло червеногърбата сврачка е широко разпространен и многочислен вид в страната (Нанкинов, Д. и кол., 2004). 1.Sylvia nisoria Ястребогушо коприварче. Обитава храстовите съобщества, редки групи дървета с много храсти сред открити места в защитената зона. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 40000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Има петнисто и разпръснато разпространение на територията на цялата страна. Числеността е неравномерна и относително ниска, като в повечето случаи е по-малко от 10 двойки на км2. Гнезди основно на по-горещи и сухи места и храсталаци с по-малка надморска височина. Кумулативен ефект и фрагментация на местообитания на вида не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 2.Picus canus Сив кълвач. Гнезди в защитената зона с численост до 10 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 5000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Има петнисто и разпръснато разпространение на територията на цялата страна. Гнезди в стари широколистни гори, често в гъсти крайречни ивици с лонгозен характер. Видът е уязвим към безпокойство и унищожаване на гнездовият субстрат - крайречни стари дървета. Няма местообитание на територията на ИП. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в (Табл.5.2.1.) ИП няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 3.Coracias garrulus Синявица. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 3500 двойки с тенденция на нарастване, както на числеността, така и на разпространението. Разпространението е почти плътно в равнините и някои нископланински области. Гнезди в хралупи в стари единични или групи дървета сред открити площи. Не се среща в района на инвестиционното предложение. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 4.Dryocopus martius Черен кълвач. Общата му численост В ЗЗ е до 4 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 5000 двойки с тенденция на нарастване, както на числеността, така и на разпространението. Разпространението е петнисто в планинските и гористи части на страната. В район с компактни горски площи числеността достига над 10 двойки на км2. Гнезди в широколистни гори, иглолистни и смесени гори, паркове, градини и крайречни пояси. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Теренът не е потенциално местообитание на вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 5.Dendrocopos medius Среден пъстър кълвач. Общата му численост В ЗЗ е до 12 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 4000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Обитава дъбовите и широколистните гори в защитената зона. Видът няма местообитание на територията на ИП. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 6.Lullula arborea Горска чучулига. Среща се в смесени и широколистни гори на границата между гората и откритите пространства. Разпространена е навсякъде в хълмистите, нископланински и хълмисти райони. Уязвим към унищожаване и деградация на подходящите местообитания, както и унищожаване на хранителната база. Видът е по-многочислен по време на миграция. Гнезди в ЗЗ с численост до 150 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 100000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Видът няма местообитание на територията на разширението на концесията. Негативен кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 7.Anthus campestris Полска бъбрица. Наземно гнездящ вид, който обитава открити пространства, окрайнини на гори и храсталаци. Общата численост на вида в ЗЗ възлиза на 12 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 23000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. По всяка вероятност през размножителни период период гнезди с единични двойки в близките на ИП територии. Възможно е слабо непряко въздействие върху вида при реализацията на инвестиционното намерение вследствие безпокойство. Хранителните местообитания на вида в ЗЗ представляват 69% (или 98039.961 дка) от площта на зоната са обработваеми земи и открити пространства. Негативен кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очакват. Видът не е чувствителен към безпокойство. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 8.Lanius collurio Червеногърба сврачка. Обитава открити места с храсти и редки групи дървета. Гнезди ниско по храстите и дърветата. Гнездящ вид на в близки до ИП територии с храстова растителност. Общата численост на вида в ЗЗ възлиза на 225 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 500000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Като цяло червеногърбата сврачка е широко разпространен и многочислен вид в страната (Нанкинов, Д. и кол., 2004). В района около концесията се установени около 5 двойки от този вид, което представлява около 2.2% от гнездовата популация на вида в ЗЗ и 0.001% от референтните стойности на Националната оценка. При реализацията на ИП се очаква слабо пряко въздействие върху вида и популацията. Кумулативен ефект по отношение на засегнати потенциални хранителни местообитания не се очаква, поради широкото разпространение на същите. Фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство. Влиянието се оценява като слабо (2) по скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица 5.2.1. 9.Lanius minor Черночела сврачка. Обща численост на вида в зоната възлиза на 23 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 20000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Видът е с петнисто и разпръснато разпространение във всички по-ниски и безлесни райони. Гнезди в открити пространства и пасища, сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени. Видът има местообитание в района на инвестиционното предложение. Възможно е слабо непряко въздействие върху вида при реализацията на инвестиционното намерение вследствие безпокойство.Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство. Влиянието се оценява като слабо (2) по скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица 5.2.1. 10.Emberiza hortulana Градинска овесарка. Обитава открити пространства, съчетани с островни горички или групи храсти, включително и овощни градини. Обща численост на ви да в зоната възлиза на 175 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 90000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Видът е разпространен в по-голямата част от страната. Гнезди в защитената зона „Карлуковски карст” и в близост до територията на ИП. Уязвим е към унищожаване и деградация на подходящите за него местообитания. Очаква се въздействието върху вида да е слабо и непряко, вследствие влошаване качеството на съседни местообитания. Необходимо е по възможност запазване на дървесната и храстова растителност. Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство. Влиянието се оценява като слабо (2) по скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица 5.2.1. 11.Tadorna ferruginea Ръждив ангъч. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Видът не се среща в ЗЗ. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 80 двойки, като тенденцията е за значително намаляване. Гнезди в подземни кухини и ходове на бозайници на сухи силикатни терени в съседство със стоящи пресни води. Теренът не е потенциално местообитание на вида. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 12.Accipiter brevipes Късопръст ястреб. Не се среща в района на концесията. Общата численост на вида в ЗЗ възлиза до 3 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 300 двойки с тенденция на нарастване, както на числеността, така и на разпространението. Видът има ясна привързаност към речни долини, като е най-компактен покрай р. Дунав, долините на притоците й в Дунавската равнина и суходолията на Добруджа и поречията на някои по-големи реки в Южна България. Чувствителен към безпокойство единствено в местата за гнездене. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 13.Buteo rufinus Белоопашат мишелов. Видът гнезди по скалните венци и корнизи в защитената зона. Общата численост на вида в ЗЗ възлиза до 8 двойки, докато размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 700 двойки с тенденция на нарастване, както на числеността, така и на разпространението. Рядко е наблюдаван на територията на ИП. Теренът не е потенциално хранително местообитание на вида. Предвид широкото разпространение на подобни местообитания, осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. Кумулативен ефект не се очаква. Фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът е чувствителен към безпокойство единствено в местата за гнездене. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 14.Alcedo atthis Земеродно рибарче. Общата численост на вида в ЗЗ възлиза до 8 двойки, докато размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 5000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Не се среща и няма местообитание в района на ИП, тъй като гнезди в подходящи отвесни земни или пясъчни откоси по бреговете на реки, канали и други водоеми. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 15.Ficedula semitorquata Полубеловрата мухоловка. Данни за числеността на популацията в ЗЗ няма. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 10000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Последното е разпръснато и петнисто, по-плътно в Източна и Централна Стара планина и гористите райони в Западна Стара планина, Средна гора и Витоша. Не се среща и няма местообитание в района на ИП, тъй като гнезди основно в стари, предимно естествени алувиални и много влажни гори и храсталаци. Мигриращ вид. Теренът не е потенциално местообитание на вида. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 16.Falco peregrinus Сокол скитник. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Общата численост на вида в ЗЗ възлиза до 1 двойка. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 180 двойки с тенденция на нарастване, както на числеността, така и на разпространението с разпръснати гнездови територии в планинските полупланински райони главно в Стара планина, Предбалкана, Рила, Пирин, Родопите. Разпространението му е свързано с разположени на оживени миграционни пътища скалисти проломи и други скални терени с голяма денивелация, в близост до открити пространства. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът е чувствителен към безпокойство единствено в местата за гнездене. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 17.Alectoris graeca graeca. Планински кеклик. Петнисто разпространен във всички високи планини –Западна и Централна Стара Планина, Рила, Пирин. Отделни находища има в Северната част на Искърския пролом. Общата численост на вида в ЗЗ възлиза до 25 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 1500 двойки с тенденция на намаляване, както на числеността, така и в разпространението. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Теренът не е потенциално местообитание на вида. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът е чувствителен към безпокойство единствено в местата за гнездене. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 18.Dendrocopos syriacus Сирийски пъстър кълвач. Среща се сред овощни градини, паркове и населени места.Числеността му в защитената зона възлиза на 45 двойки. Повсеместно разпространен. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 60000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Гнезди предимно в населени места, силно урбанизирани терени, дворове, градини, паркове, ивици дървета , храсти и мозайки от тях. Теренът не е потенциално местообитание на вида. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. Видът не е чувствителен към безпокойство. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 19.Ardeola ralloides Гривеста чапла. За числеността на вида в ЗЗ няма данни. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 250 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Обитава предимно Дунавското крайбрежие, средното и долно течение на реките Огоста, Искър, Вит, Янтра, Марица. Среща се предимно в блата и по-рядко в алувиални и много влажни гори. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Теренът не е потенциално местообитание на вида. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 20.Burhinus oedicnemus Турилик. За числеността на вида в ЗЗ няма данни. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 350 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Последното е петнисто и разкъсано., основно в Източна България. Гнезди предимно по открити степни и други каменисти райони, пустеещи земи. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Теренът не е потенциално местообитание. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 21.Nycticorax nycticorax Нощна чапла. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 1250 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Обитава самостоятелни или смесени колонии главно покрай р. Дунав. Гнезди по периферията на водоеми, блата, както и в алувиални и много влажни гори. Не се среща в района на ИП. Теренът не е потенциално местообитание на вида. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 22.Caprimulgus europaeus. Козодой. За числеността на вида в ЗЗ няма данни. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 11000 двойки, като тенденцията е стабилна, както в числеността, така и на разпространението. Последното е петнисто в цялата страна, без някои райони с оскъдна храстова и дървесна растителност. Гнезди в широколистни листопадни гори, особено в каменисти и карстови райони. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Теренът не е потенциално местообитание на вида. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 23.Egretta garzetta Малка бяла чапла и 24 Egretta alba Голяма бяла чапла. Не се срещат в района на ИП. Гнездят в блата и растителност по периферията на водоеми. Теренът не е потенциално местообитание на вида. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 25.Ciconia nigra Черен щъркел. Числеността му в ЗЗ възлиза от 1 до 4 размножаващи се двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 600 двойки с тенденция на нарастване, както на числеността, така и на разпространението, което е петнисто и разпръснато в почти цялата страна. Популацията е най-многобройна в Източни Родопи, Сакар и Странджа. Гнезди основно по скали и скални терени, понякога във входните части на пещери. Видът е чувствителен към безпокойство единствено в местата за гнездене и поради тази причина теренът не е потенциално местообитание на вида. Осъществяването на ИП няма да окаже въздействие върху вида. Фрагментация на местообитанията не се очаква. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 26.Ciconia ciconia Бял щъркел. Синантропен вид, който гнезди предимно в населени места в близост до мочурливи места и влажни зони от различен тип. Храни се по бреговете на реки и влажни зони. Данни за числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 10 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 5000 двойки с тенденция на нарастване на числеността, като разпространението е стабилно, плътно в цялата страна. Видът не е чувствителен към безпокойство. Разширяването на концесията няма да окаже въздействие върху вида. Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 27.Neophron percnopterus Египетски лешояд. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Данни за числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 1 двойка. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 70 двойки с тенденция към значително намаление както в числеността, така и в разпространението, което е разпокъсано и петнисто. Популацията е най-многобройна в Източни Родопи, Източна Стара планина и Провадийско-Роякско плато, Ломовете. Гнезди изключително по скали и скални стени. Видът е чувствителен към безпокойство единствено в местата за гнездене. Осъществяването на ИП няма да окаже въздействие върху вида. Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 28.Circaetus gallicus Орел змияр. Рядко наблюдаван вид в защитената зона, както по време на миграция, така и през размножителния период. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Данни за числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 2 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 600 двойки с тенденция на нарастване на числеността и разпространението, което е разпръснато и групово в цялата страна. Популацията е по-плътна в откритите, сухи и богати на влечуги места в Източни Родопи, Източна Стара планина, Огражден, Южен Пирин. Гнезди в широколистни и листопадни, иглолистни и смесени гори, храсталаци, овощни градини, ивици дървета. Видът е чувствителен към безпокойство единствено в местата за гнездене. Осъществяването на ИП няма да окаже въздействие върху вида. Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 29.Circus aeruginosus Тръстиков блатар. Данни за числеността му в ЗЗ липсват. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 500 двойки с тенденция на нарастване на числеността и разпространението, което е петнисто и разпръснато в ниските части на по-голямата част от страната. Гнезди в блата, растителност по периферията на водоеми, крайречни и приизворни мочурища. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Теренът не е потенциално местообитание на вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 30.Hieraaetus pennatus Малък орел. Данни за числеността му в ЗЗ липсват. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 175 двойки с тенденция на нарастване на числеността и разпространението, което е петнисто и разпръснато в ниските и средно високите части в по-голямата част от страната. По плътно разпространение видът има в Източни Родопи, Сакар, Източна Стара планина, Странджа. Гнезди в широколистни и листопадни, по-рядко в смесени и алувиални гори. Видът преминава транзитно през територията на ИП на височина предимно над 200 м по време на миграция. Не се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на предложението. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 31.Phalacrocorax pygmeus Малък корморан. Данни за числеността му в ЗЗ липсват. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 500 двойки с тенденция на постепенно нарастване на числеността и разпространението. Гнезди в блата, растителност по периферията на водоеми. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Теренът не е потенциално местообитание на вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 32.Crex crex Ливаден дърдавец. Числеността му в ЗЗ варира от 14 до 25 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 5000 токуващи мъжки със стабилно разпространение и числеността. Разпространението е петнисто предимно в Северна и Западна България по влажни долини и места. Гнезди във влажни ливади с единични храсти. Не се среща в района на инвестиционното предложение. Теренът не е потенциално местообитание на вида. Осъществяването на ИП няма да окаже въздействие върху вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0)
По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 34.Pernis apivorus Осояд. Основно мигриращ през територията на защитената зона вид. Числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 5 гнездящи двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 750 двойки с тенденция на нарастване на числеността и разпространението което е разпръснато в цялата страна. По плътно разпространение видът има в Източни Родопи, Източна Стара планина, Странджа и Сакар. Откритите сухи тревни и храстови фитоценози са подходящо трофично местообитание за вида по време на миграция. Не се среща в района на ИП и околностите. Антропогенизирането на района възпрепятства възможности за гнездене. Видът е чувствителен към безпокойство единствено в местата за гнездене. Разширяването на кариерата няма да окаже въздействие върху вида. Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очакват. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) 35.Ixobrychus minutus Малък воден бик. Числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 3 - 4 размнождаващи се двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 4500 двойки. Гнезди в блата и растителностпо периферията на водоеми. Не се среща и няма местообитание в района на ИП. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида. По скалата за оценка спрямо стандартните показатели отразени в таблица (Табл.5.2.1.) инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху вида, оценява като нулево (0) Обобщеното въздействие върху целевите видове орнитофауна е представено на табл. 5.2.
Въздействие на ИП върху размножителните местообитания на видовете от Приложение І на Директива 79/409, предмет на опазване в Защитена Зона „Карлуковски Карст”. І – площ подходящи местообитания в ЗЗ (ha); ІІ – гнездящи двойки в ЗЗ (бр.); ІІІ – площ засегнати потенциални местообитания (хa); ІV – площ засегнати потенциални местообитания (% от А); V – пряко засегнати двойки (бр.); VІ – засегнати потенциални местообитания (бр. двойки); VІІ – потенциално засегнати двойки (% от В); VІІІ - потенциално засегнати двойки (% от референтния за Натура 2000 размер на популацията; по Нанкинов, Д. и кол., 2004)
Редовно срещащи се мигриращи видове: От редовно срещащите се мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409 ЕЕС, за защитената зона се срещат 9 вида птици. Четири вида от тях са дневни грабливи птици, които ползват територията на ИП предимно за трофична база, както през размножителния, така и през миграционния сезон. Това са: Falco subbuteo (Орко), Falco tinnunculus (Черношипа ветрушка), Buteo buteo (Обикновен мишелов) и Accipiter nisus (Малък ястреб). За тях територията на ИП може да представлява хранителната територия. Останалите видове: Phalacrocorax carbo (Голям корморан), Tringa ochropus (Голям горски водобегач), Charadrius dubius (Речен дъждосвирец), Gallinula chlorops (Зеленоножка), Fulika atra (Лиска), Anas platyrhynchos (Зеленоглава патица) и Actitis hypoleucos (Късокрил кюкавец) са свързани непосредствено с речните и крайречни територии. При тези видове не се очаква отрицателно въздействие, защото нямат местообитание на територията на кариерата. 1. Falco tinnunculus (Черношипа ветрушка). Среща се в района и околностите на ИП. В ЗЗ гнездят около 17 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 12000 двойки. ” На терена на ИП е регистриран само като преминаващ (не гнезди и не нощува по време на миграции). Инвестиционното намерение може да окаже слабо отрицателно (1) въздействие върху вида (Табл.5.2.1.). Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство. 2. Buteo buteo (Обикновен мишелов). Числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 6 гнездящи двойки. Среща се в района на ИП. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 9000 двойки. Теренът е хранително местообитание на вида. На терена на ИП е регистриран само като преминаващ (не гнезди и не нощува по време на миграции). Инвестиционното намерение може да окаже слабо отрицателно (1) въздействие върху вида (Табл.5.2.1.). Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство. 3. Accipiter nisus (Малък ястреб). Числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 4 гнездящи двойки. Не се среща в района на ИП. Теренът е потенциално хранително местообитание на вида. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 1900 двойки. На терена на ИП е регистриран само като преминаващ (не гнезди и не нощува по време на миграции). Инвестиционното намерение може да окаже слабо отрицателно (1) въздействие върху вида (Табл.5.2.1.). Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство. 4.Falco subbuteo (Орко). Числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 3 гнездящи двойки. Не се среща в района на ИП. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 1000 двойки. На терена на ИП е регистриран само като преминаващ (не гнезди и не нощува по време на миграции). Инвестиционното намерение може да окаже слабо отрицателно (1) въздействие върху вида (Табл.5.2.1.). Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът е чувствителен към безпокойство единствено в местата за гнездене. От направения анализ на въздействието става ясно, че разширението на концесия „Кунино” ще повлияе слабо неблагоприятно местообитанията на два вида широко разпространени птици – червеногърба сврачка (Lanius collurio) и градинска овесарка (Emberiza hortulana). При четири вида грабливи птици – черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Малък ястреб (Accipiter nisus) и орко (Falco subbuteo) се очаква слабо отрицателно въздействие върху техни потенциално хранителни територии. Въздействието може да бъде избегнато с подходящи смекчаващи мерки. Каталог: pic pic -> Доклад за дейността на омбудсмана на pic -> Проект обяснителна записка pic -> Проект обяснителна записка pic -> Петър чухов за него знаем, че е pic -> Открития и изобретения от 1970 г до 1980 г pic -> Призрен и призраците pic -> Образец №14 Съгласно чл. 52, ал. 1 от зуо република българия Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|