Защо мисиониране?

Ти постоянно повтаряш: мисиониране, мисиониране, мисиониране. Имаме въпрос.

• 
  Защо е всичкото това акцентиране върху печеленето на души?
  
• 
  Защо наблягаш на свидетелстването?
  
• 
  Защо поставяш ударение върху мисионирането?“
  
• 
  Някога задавали ли сте си тези въпроси? Някога чудили ли сте се дали мисионирането наистина има значение?
  
• 
  Не прави ли Бог всичко, което може, за да печели хора без нашата помощ?
  
• 
  Каква е целта от споделянето на вярата ни, ако Бог вече работи, за да спечели човека, на когото свидетелстваме?
  

Новият Завет е ясен. Бог има само един Син и Той е станал евангелизатор. Исус напусна славата на небето, поклонението на ангелите и общението с Отец, за да спаси човечеството.

Неговата цел с идването Му на земята бе да разкрие любовта на Отец на една бунтовна планета, да изяви небесните принципи в един грешен свят и да спаси изгубеното човечество. Лука заявява ясно:

„Защото Човешкият Син дойде да потърси и спаси погубеното“ (Лука 19:10).

Исус не дойде просто да ни вдъхнови. Той дойде да ни спаси.

Това е целта на истинското мисиониране. Мисионирането е прогласяване на евангелието по всеки възможен начин, така че всеки един човек да получи всяка възможност да повярва и да бъде спасен.

Идеята за изгубеното човечество ясно се вижда в книгата Римляни:

• 
  В Римляни 1-3 апостолът поставя на преден план вечната истина, че без Исус цялото човечество е загубено.
  
• 
  В Римляни 3-6 той разкрива, че оправданието е чрез вяра в Христос. Като ни оправдава, Христос ни вменява Собствената Си праведност.
  
• 
  В глави 6-9 разкрива, че освещението е чрез вяра в Христос. Освещавайки ни Христос изгражда в нас Собствената Си праведност.
  
• 
  В Римляни глава 10, стихове 13, 14 Павел обобщава есенцията на своите твърдения и прилага на практика естествения механизъм на спасение чрез Христос.
  
• 
  В Римляни 10:13-17 ап. Павел настоятелно увещава църквата в Рим и всички християни, че спасението идва в отговор на проява на вяра в Христос, която е резултат от слушането на Неговото Слово. Той заявява: „Който призове името на Господа, ще се спаси“ (Римляни 10:13).
  

„Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И Как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ (ст. 14).

Римляни 10:14

• 
  За да бъдеш спасен, трябва да призовеш.
  
• 
  За да призовеш, трябва да вярваш.
  
• 
  За да вярваш, трябва да чуеш.
  
• 
  За да чуеш, трябва да имаш проповедник.
  

Чуйте яснотата на апостолските думи: „И така вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово“ (Римляни 10:17).

Бог е определил проповядването и споделянето на вярата като Негови средства за спасение на изгубеното човечество.

„Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите“ (1Кор. 1:21).

Споделянето на евангелието не дава на хората единствен шанс за спасение, но им дава най-добрия шанс. Бог разкрива Себе Си чрез природата, провидението Си и внушенията на Своя Дух, но всяко от тези средства може да бъде тълкувано погрешно.

• 
  Природата разкрива доброто и злото (земетресения, урагани, наводнения и др.).
  
• 
  Провидението понякога е трудно за разбиране.
  
• 
  Внушенията винаги се пречупват през грешната човешка природа.
  

Проповядването на евангелието дава най-добрата възможност за:

• 
  Разбирането на Божия характер
  
• 
  Опознаването на Неговата любов и
  
• 
  Отговор на Неговата благодат
  

• 
  Бог ще използва библейските уроци, които изнасяте
  
• 
  Литературата, която раздавате
  
• 
  Малките групи, които водите
  
• 
  Дисковете, които давате под наем и
  
• 
  Евангелизационните срещи, които провеждате.
  

• 
  Заблудени
  
• 
  Водени в грешна посока
  
• 
  Неинформирани
  
• 
  Объркани по някакъв друг начин
  
• 
  Те са изгубени без Христос
  

• 
  Овцата е изгубена.
  
• 
  Монетата е изгубена.
  
• 
  Блудният син е изгубен.
  

При всеки от тези случаи изгубеното бива намерено. Божията благодат е достатъчно голяма да спасява изгубени хора.

А какво да кажем за онези, които никога не са чули името на Исус?

• 
  Всяка монета има две страни.
  
• 
  Ще спаси ли Бог хората, които не знаят историята на спасението?
  
• 
  Ще има ли хора, спасени благодарение на Божията мъдрост?
  
• 
  Бог е едновременно неограничен и всемъдър. Ако в безкрайната Си мъдрост Той избере да спаси някой, който никога не е чувал името на Христос, но знае, че ако го беше чул, щеше да го приеме, решението е изцяло в ръцете на Бог.
  

• 
  Съществува духовен артрит.
  
• 
  Сърцето може да има запушени артерии.
  
• 
  Душата може да има злокачествен тумор.
  
• 
  Съществува осакатяване на действителното, истинско духовно израстване.
  

Не можете да получавате продължително духовно подхранване, ако не споделяте това, което Бог вече ви е дал.

В Божия план този, който свидетелства, получава по-голямо благословение от онзи, на когото се свидетелства. Елън Уайт пише за времето, когато ранната християнска църква нараснала и загубила духовната си сила. Забележете следния проникновен коментар за църквата по времето, когато станала добре позната в обществото:

„Забравили, че силата за устояване на злото се придобива най-добре чрез настъпателно служене“ („Деяния на апостолите“, стр. 105).

„Бог би постигнал целта си да спасява грешници и без наша помощ, но „за да развием ние характер като Христовия, трябва да имаме дял в Неговото дело“ („Копнежът на вековете“, стр. 142).

„Онези, които искат да победят, трябва да бъдат избавени от самите себе си; и единственото нещо, което ще завърши това велико дело, е придобиването на поглъщаш интерес за спасението на души“ („Основи на християнското образование“, стр. 207).

Сърцето на греха е „Азът“

Сърцето на гордостта е „Азът“

Сърцето на Луцифер е „Азът“

Постоянно виждаме как апатични християни биват съживени, когато активно се ангажират със свидетелстване. Колкото повече обичате Исус, толкова повече желаете да споделяте Неговата любов с другите. И колкото повече споделяте любовта Му, толкова повече ще я усещате.

Израстващите християни са:

• 
  Свидетелстващи
  
• 
  Споделящи вярата си и
  
• 
  Активни.
  

„Но ще приемете сила, когато дойде Святият Дух върху вас, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8).

„Великото изливане на Божия Дух, което осветява цялата земя със славата Му, няма да дойде, докато не станем просветен народ, който познава от опит какво означава да бъдем сътрудници на Бога. Когато посветим напълно цялото си сърце на служба на Христос, Бог ще признае този факт чрез изливането на Духа Си без мярка; но това няма да стане, докато по-голямата част от църквата не станат сътрудници на Бога“ (Ривю енд Хералд, 21 юли, 1896 г.).

По-голямата част е поне 51 процента.

Когато Божията църква се вслуша в Божията заповед да „Отиде и проповядва“ или да споделя евангелието, Той ще почете тяхното посвещение с изливането на Духа.

04 Мисионирането носи радост на Божието сърце.

Лука 15:7: „Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.“

Мислите ли, че Бог плаче, когато гледа страданието в нашия свят? Аз мисля, че плаче.

Случвало ли ви се е някой да ви попита: „Как минава денят ти?“

Представете си, че попитате Бога тази сутрин: „Боже, как минава денят ти?“ Как би отговорил Той? Какво би казал?

„Дете Мое, денят Ми е тежък. Днес присъствах на хиляди погребения и ще присъствам на хиляди утре. Днес видях цялото страдание на света и ще го видя и утре. Но има нещо, което Ми носи невероятна радост в този страдащ свят.

• 
  Когато народът Ми споделя Моята любов с другите, сърцето Ми се изпълва все повече и повече с радост.
  
• 
  Когато народът Ми става канал на благодатта Ми, служейки от любов, цялото небе възклицава.“
  

• 
  Петър в деня на Петдесетница бе в центъра на Божията дейност.
  
• 
  Когато Филип свидетелстваше на етиопския евнух, беше в центъра на Божията дейност.
  
• 
  Проповядващият в Ефес Павел бе в центъра на Божията дейност.
  

Има хора, които казват: „Не можем да мисионираме, защото църквата не е единна. Нека да изчакаме църквата да се обедини и тогава да излезем в обществото“.

• 
  Деян. 1:14: „Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус и с братята Му“. За какво са се молили учениците Му? Молили са се за силата да достигнат света, която нашият Господ им е обещал в Деян. 1:8.
  
• 
  Деян. 2:1-3: „И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място и внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха и седнаха по един на всеки от тях“. Силата за свидетелстване беше излята над учениците, които копнееха да споделят благодатта на Бог с другите.
  

Исус заявява това ясно в Мат. 16:25:

„Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“.

Когато Исус говори за загубването на нечий живот, Той има предвид загубата му за служене. „Да го изгуби“ за другия.

Ние намираме нашия живот, когато го отдаваме в служене. Изключително изобилния живот (Йоан 10:10), който Исус обещава, идва при онези, които сътрудничат на Учителя в служенето за печелене на души. Няма по-голяма радост. Няма по-висока привилегия.

Птиците са направени да летят.

Рибите са направени да плуват, а

Ние сме направени да познаваме Бог и да споделяме познанието за Неговата любов с хората около нас. Пророк Исая заявява ясно:

„Народът, който създадох за Себе Си, за да оповестят славата Ми“ (Ис 43:21).

В добре познатата глава на вярата – Евреи 11, ап. Павел привършва със следните думи:

„Но всички тези, ако и да сполучиха да се свидетелства добре за тях поради вярата им, пак не получиха обещанието“ (Евреи 11:39).

Героите на вярата от всички векове не дочакаха обещаното Исусово завръщане. Когато Исус дойде, ние ще се съберем с вярващите от всички векове.

• 
  Символично те викат от гробовете си да бъде завършено Божието дело на земята.
  
• 
  Свидетелството на техния живот ни ободрява.
  
• 
  Тяхната вярност ни вдъхновява да сътрудничим на Бог за завършване на делото Му в това поколение.
  

• 
  Героите на вярата от Стария Завет чакат в гробовете си.
  
• 
  Авраам, Исаак, Яков, Исая, Еремия и другите герои от Стария Завет спят докато евангелието се проповядва по целия свят.
  
• 
  Героите на вярата на Новия завет чакат в гробовете си.
  
• 
  Петър, Яков, Йоан, Павел и другите верни от Новия Завет спят докато евангелието се проповядва на целия свят.
  
• 
  Валденсите, Хус, Йероним, Лутер, Уесли, Уилям Милър спят в гробовете си, докато евангелието се проповядва по целия свят.
  
• 
  Елън Уайт и първите адвентни пионери спят в гробовете си, докато евангелието се проповядва по целия свят. Всички те очакват прогласяването на евангелието в това време.
  
• 
  Може да имате баща, майка, брат, сестра, приятел или роднина, които са умрели в Исус. Те спят в Исус, очаквайки завършването на делото в това поколение.
  

Около теб има някой, който не е готов.