Звездното небе през периода 1 февруари – 31 март 2013 г



Дата25.06.2017
Размер161.64 Kb.

ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1 ФЕВРУАРИ – 31 МАРТ 2013 г.


Напомняме, че за постигането на по-добри резултати при астрономически наблюдения е нужно същите да се провеждат от места, достатъчно отдалечени от градове, промишлени зони, магистрали и други източници на светлинно и прахово замърсяване. В редица случаи е нужно да се има предвид текущата фаза на Луната - в ясни и безлунни нощи са достъпни за наблюдение най-голям брой астрономически обекти от различен тип. Ползването на бинокъл, зрителна тръба или телескоп многократно разширява възможностите за наблюдение и обогатява впечатленията от видяното.

Всички моменти са дадени в официално време.

20 март в 13:02 ч – начало на астрономическата пролет, пролетно равноденствие.

31 март в 03:00 ч – преминаване към лятно часово време. Ще преместим стрелките на часовниците си с един час напред.

Фази на Луната:

Последна четвърт: 3 февруари в 15:56 ч, 4 март в 23:53 ч;

Новолуния: 10 февруари в 9:22 ч, 11 март в 21:53 ч;

Първа четвърт: 17 февруари в 22:31 ч, 19 март в 19:27 ч;

Пълнолуния: 25 февруари в 22:27 ч, 27 март в 11:28 ч.

Перигеи: 7 февруари в 14:10 ч - 365 313 km; 6 март в 1:21 ч - 369 953 km.

Апогеи: 19 февруари в 8:31 ч - 404 473 km; 19 март в 5:14 ч - 404 261 km.


Явления, небесни атракции:


8 февруари – съединение на Меркурий с Марс на 0.3o северно. Подробности – в раздел „Ярките планети”, в частта за Марс.

Нощта на 15/16 февруари – астероидът 2012 DA14 (с размери около 45m) ще премине много близо до Земята. Подробности – в раздел „Близки астероиди и по-атрактивни комети”.

10 март – кометата C/2011 L4 (PANSTARRS) преминава през перихелия си. След тази дата тя ще се наблюдава вечер от нашата страна. Подробности – в раздел „Близки астероиди и по-атрактивни комети”.

През февруари и март, в началото на ясните и безлунни нощи най-удобно ще може да се наблюдава зодиакална светлина, вечер над западния хоризонт. Тя е най-добре видима във времето от 1 час и 20 мин след залеза на Слънцето, до около 25 мин. по-късно. Нужно е наблюдателят да бъде далеч от светоизточници и също - в посока запад-югозапад от него да няма градове и селища, сиянията над които биха се смесили със зодиакалната светлина.

Звездното небе през периода:

В първите часове на февруарските нощи на югозапад залязва голямото но слабо съзвездие Кит. На запад залязва съзвездие Пегас. Високо над нас виждаме две ярки звезди – жълтеникавата Капела от съзвездие Колар и червеникавата Алдебаран от Бик. Съзвездията Персей, Андромеда, Триъгълник, Овен, Жираф, Касиопея и Цефей са също високо в небето. Над южния хоризонт е ярката фигура на Орион и слабите фигури на Заек, Еридан, Пещ, Гълъб и Длето. На югоизток блести най-ярката звезда – Сириус от съзвездие Голямо куче и Процион от Малко куче. Между тях е съзвездие Еднорог. На изток изгрява синкавата Регул от съзвездие Лъв. Над нея са видими Кастор и Полукс от съзвездие Близнаци. На североизток се издига „черпакът” на Голямата мечка.

Към края на нощта на запад залязват съзвездията Близнаци, Рак, Хидра и Лъв. По-високо в небето са Воловар, Голяма мечка, Косите на Вероника, Ловджийски кучета, Дракон и Херкулес. На юг са видими Гарван, част от Хидра, част от Кентавър, част от Вълк, Везни и Змия. На югоизток изгряват Скорпион и Щит, Змиеносец е по-високо. На североизток-изток се издигат Лира, Лебед, Орел, Делфин и Стрела.

В края на последните мартенски нощи видът на небето е почти същия, тъй като нощта се скъсява.





Вид на звездното небе в средата на февруари около полунощ

Ярките планети по ред на залеза им след Слънцето:



Меркурий: Най-удобният момент през периода за наблюдение на тази трудно достъпна планета ще бъде на 16 февруари вечерта, когато тя ще залезе 1 час и 35 минути след Слънцето. Ще бъде в съзвездие Водолей. На тази дата в 23 ч. Меркурий ще бъде в максимална елонгация – на 18о източно от Слънцето. Същата вечер на около 5о под Меркурий ще се намира Марс, който обаче ще залезе само 1 час и 6 мин. след Слънцето. На 4 март около 15 ч Меркурий ще бъде в долно съединение, т.е. в най-близката до Земята точка от своята орбита, на около 94.1 млн. km. от нас.

Марс: В началото на февруари Червената планета ще залязва около 1 час и 20 мин. след Слънцето и ще бъде трудно достъпна, съвсем ниско над западния хоризонт, в съзвездие Водолей. През периода условията за нейното наблюдение ще се влошават. В края на февруари Марс ще залязва около 50 мин. след Слънцето, а в края на март – само около 10 мин. след него и няма да може да се наблюдава.

На 8 февруари в 23:08 ч Меркурий ще бъде в съединение по ректасцензия с Марс, на 0.3oN. От нашата страна видимото сближаване на двете планети ще може да се наблюдава на същата дата вечерта, до залеза им около 19:04 ч за София, или това е около 1 час и 15 минути след залеза на Слънцето. Марс и Меркурий ще се наблюдават трудно, много ниско над западния хоризонт във все още светлото небе, поради което е нужно да се използва бинокъл за намирането им. Около 45 минути след залеза на Слънцето, Марс и Меркурий ще бъдат на височина едва 4.5о, поради което наблюденията трябва да се извършат от място с много нисък хоризонт в посока югозапад – запад. Двете планети могат да бъдат открити по-лесно в сиянието на залеза през търсача на телескоп, насочен към тях по координати.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на съединението:

Марс: 1.2 mag, 4.1”;

Меркурий: -1.0 mag, 5.8”, 81% осветен диск.



Марс и Меркурий на 8 февруари вечерта около 45 мин. след залеза на Слънцето

Юпитер: Ярката планета продължава да се движи в съзвездие Бик, между двата красиви звездни купа Хиади и Плеяди. В началото на февруари тя ще бъде с яркост -2.5 mag и с ъглов диаметър 43”. Ще залязва около 3 ч. след полунощ. В края на март планетата ще бъде с леко по-ниска яркост от -2.1 mag и с ъглов диаметър 36”. Условията за наблюдение на Юпитер бавно ще се влошават.

Сатурн: В началото на февруари той е в съзвездие Везни, с яркост 0.5 mag и с ъглов диаметър 17”. Ще изгрява около 1 ч. след полунощ и ще остава видим до края на нощта. Условията за наблюдението му бавно ще се подобряват. В края на март планетата с пръстените ще бъде с яркост 0.2 mag и с ъглов диаметър 19”. В нощта на 29 срещу 30 март, след около 22 ч, на 4о югоизточно от Сатурн ще бъде Луната, на възраст 17.5 дни, с 92% осветен диск (малко след пълнолуние). Двете небесни тела тогава ще бъдат ниско над хоризонта в посока изток-югоизток.

Венера: През периода няма да може да се наблюдава. В началото на февруари тя ще изгрява около 35 мин. преди Слънцето, а на 28 март ще бъде в горно съединение, т.е. в най-отдалечената спрямо Земята точка от своята орбита.



Разположение на планетите от Меркурий до Марс на 10 март 2013 и част от орбитата на кометата C/2011 L4 (PanSTARRS) с перихелий на същата дата.

Означения на осите:

VE (Vernal Equinox) – пролетно равноденствие, към Риби;

SS (Summer Solstice) – лятно слънцестоене, към Бик;

AE (Autumnal Equinox) – есенно равноденствие, към Дева;

WS (Winter Solstice) – зимно слънцестоене, към Стрелец.





Разположение на газовите гиганти и Плутон - 10 март 2013 г.

Близки астероиди и по-атрактивни комети



Астероидът 2012 DA14:

През нощта на 15 срещу 16 февруари този малък астероид с размери около 45m ще премине на разстояние само около 28000 km. от земната повърхност (около 34000 km. от центъра на Земята). Най-голямото му приближаване ще бъде в 21:25 ч. офиц. време. Минималното разстояние на преминаване е по-малко от височината на орбитите на геостационарните спътници, която е близо 35800 km. над земната повърхност. Опасността от сблъсък със Земята е нулева, но има известна, макар и твърде малка вероятност от колизия с геостационарни спътници. По време на преминаването DA14 няма да може да се наблюдава с просто око, но траекторията му ще може да бъде регистрирана фотографски, на кадри получени с дълго експониране. През същата нощ ъгловата скорост на астероида ще бъде много висока – по време на максималното му приближаване тя ще е 16 дъгови минути за 1 минута време (малко над един лунен диаметър за 2 мин.), в посока към фигурата на Голяма мечка. От нашата страна DA14 ще бъде достъпен от около 22 ч. ниско над източния хоризонт, близо до границата разделяща съзвездията Дева и Косите на Вероника. За визуална преценка – това е приблизително на мислената линия, съединяваща звездите Виндемиатрикс (ε Дева) с Денебола (β Лъв), вижте картата.





Небето над източния хоризонт в 0 ч. офиц. време на 16 февруари с видимия път на 2012 DA14. Моментите указани по траекторията са в официално време.

Вижте също:



2012 DA14 в Уйкипедия

За риска от сблъсък със Земята

Ефемериди за 2012 DA14 от MPC по дати

Орбитални елементи и таблица с данни за близките преминавания на DA14 до Земята

Ефемериди за 2012 DA14 през интервал от 10 мин. за нощта 15/16 февруари са дадени в края на статията.



Кометата C/2011 L4 (PANSTARRS):

През март ще може да се наблюдава най-атрактивната част от видимия път на тази комета, която ще премине перихелия си на 10 март сутринта, на разстояние 45.1 млн. km. от Слънцето. Очаква се тогава тя да бъде с яркост около 2.5 mag. Кометата ще премине най-близо до Земята на 5 март на разстояние 164.1 млн. km, но тогава все още тя няма да може да се наблюдава.

Ако прогнозната яркост на C/2011 L4 се сбъдне или се окаже по-висока, първи опити за наблюдението й от нашата страна могат да бъдат направени на 10 март вечерта, когато кометата ще залезе 1 час след Слънцето и би следвало да може да бъде забелязана с бинокъл около 45 – 50 минути след залеза. Ще бъде много ниско – едва на около 1.5о над западния хоризонт. Поради това е нужно наблюденията да се извършват от място с много нисък хоризонт в посока запад. Най-добри условия предоставят високи планински върхове при добри метеорологични условия. Използването на телескоп насочен по координати към кометата ще спести време за нейното откриване в сиянието на залеза. Наблюдателите, които са в по-неудобни условия – в ниски райони около градове и селища, могат да разчитат на успех във вечерите след 12 март, когато C/2011 L4 (PANSTARRS) ще се наблюдава малко по-удобно до границата на съзвездията Кит и Риби. На 12 март вечерта, около 1 час след залеза на Слънцето кометата ще се наблюдава на височина около 2о над хоризонта, на 45' южно от планетата Уран. Тогава Уран ще бъде с яркост 6 mag и няма да бъде видим с невъоръжено око в полумрака след залеза. На 13 март вечерта C/2011 L4 ще бъде видима на 6.5о под младата Луна, която ще бъде на възраст 1.9 дни, с 4% осветен диск. На тази дата Луната може да послужи като ориентир за откриване на кометата.

Въпреки растящата Луна кометата ще може да се наблюдава с невъоръжено око предвид очакваната си яркост. Наблюдателите обаче трябва да знаят, че прогнозната яркост на кометите не е абсолютно сигурна – възможни са изненади както към по-високи, така и (за съжаление по-често) към по-ниски стойности.



На 22 март C/2011 L4 ще премине в съзвездие Андромеда и във вечерите от 3 до 5 април, след около 21:30 ч ще може да се наблюдава нейното атрактивно видимо преминаване покрай галактиката М31 Андромеда (3.4 mag, 168x63’), с максимално видимо сближаване на 4 април вечерта, на 2.5о западно от галактиката. Очакваната яркост на кометата тогава е около 5 mag. На 9 април C/2011 L4 ще премине в съзвездие Касиопея. На 19 април кометата ще се наблюдава на 3о и 22' южно от разсеяния звезден куп NGC7789 (6.7 mag, 27’) в Касиопея, с очаквана яркост около 7 mag. На 30 април L4 (PANSTARRS) ще премине в съзвездие Цефей и с това ще завърши най-интересната част от видимия път на тази комета.

Небето на запад на 13 март около 1 час след залеза и видим път на C/2011 L4 (PANSTARRS) след нейния перихелий, във вечерите от 11 до 18 март 2013. Това са условията, при които реално ще може да се наблюдава кометата.

Видимото преминаване на L4 (PANSTARRS) покрай галактиката М31 Андромеда около 4 април.


Вижте също:

Откриване на кометата

Орбитални елементи и ефемериди на C/2011 L4 от MPC

Видим път и прогнозна яркост за C/2011 L4 от Aerith.net

Кометата C/2012 F6 (Lemmon):

Тази сравнително ярка комета също ще премине перихелия си през март 2013. Най-близо до Слънцето тя ще бъде на 24 март след обяд, на перихелийно разстояние 109.4 млн. km. Най-близо до Земята кометата ще премине на 5 февруари, на разстояние 147.3 млн. km. Най-висока яркост на F6 (Lemmon) логично се очаква около датата на нейния перихелий, като прогнозите варират в границите между 5 и 9.4 mag. C/2012 F6 (Lemmon) ще стане достъпна за наблюдение от нашите ширини след 25 април, когато ще изгрява около 1 час и 15 минути преди Слънцето, в съзвездие Риби. В най-добрия случай кометата ще стане достъпна с бинокъл или с неголяма зрителна тръба.

Вижте също:

Орбитални елементи и ефемериди на C/2012 F6 (Lemmon) от MPC

Видим път и прогнозна яркост за C/2012 F6 (Lemmon) от Aerith.net

Видимост на кометите през идните месеци - Aerith.net

Астрономическа програма за учащи се „Хвани комета”

По-атрактивни метеорни потоци:

През периода 1 февруари – 31 март няма атрактивни потоци, удобни за наблюдения от нашите географски ширини. Активни са алфа-Кентауриди (ACE) с максимум на 8 февруари (малко преди новолуние), с около 6 метеора на час и гама-Нормиди (GNO) с максимум на 14 март (малко след новолуние), също с около 6 метеора на час.


По-ярки мъглявини и звездни купове, наблюдаващи се през периода:

В статията Звездното небе през юни и юли 2012 описахме по-достъпните галактики в съзвездията Дева, Лъв, Ловджийски кучета и Голяма мечка, които се наблюдават удобно във втората половина на пролетните нощи. Тук ще обърнем внимание на още няколко обекта, достъпни в първата половина на нощта.

Мъглявината Розета в съзвездие Еднорог (Rosette Nebula, NGC 2237-9 или Caldwell 49) е дифузна мъглявина, съставена от междузвезден газ и прах. Отдалечена от нас на близо 5000 светлинни години. Видимите й размери са доста големи – около 60x80 дъгови минути, но яркостта й от 6 mag я прави достъпна по-скоро фотографски, отколкото при визуални наблюдения. Все пак в окуляра на зрителна тръба се забелязва разсеяният куп NGC 2244 вътре в мъглявината, малко на изток от нейния център. Този куп е съставен от млади горещи звезди от спектрални класове O и B – мъглявината е област на звездообразуване.

От съзвездие Еднорог слизаме ниско на юг за да открием двата разсеяни звездни купа M46 (NGC2437) и M47 (NGC 2422), които се намират в северната част на съзвездие Кърма – близо до границата му с Голямо куче. През февруари и март двата купа се наблюдават най-удобно около 21:30 ч, на височина около 30о над южния хоризонт. Те са видимо близо един до друг – на 1о и 18’ и затова попадат почти едновременно в окулярите на бинокъла. По-яркият от двата е M47 – от 4.5 mag, с видими размери около 30’. Не изглежда особено богат на звезди. Разстоянието до него е 1600 светлинни години. За разлика от него по-слабият куп M46 (6 mag, 27‘) изглежда по-скоро като мъгляво петънце при малки увеличения, но през мощна зрителна тръба се разкрива впечатляващо множество от звезди. Разстоянието до M46 е около 5500 светлинни години, т.е. той е по-отдалечен и по-голям от M47. Има нелош начин да преценим приблизително към коя част от небето трябва да насочим бинокъла си, за да открием тези купове. Ако мислено нанесем разстоянието между звездите Сириус и Мулифеин (γ Голямо куче) около 1.5 пъти в посока изток, попадаме в района на двата купа. При по-внимателно вглеждане в окулярите, само на около 30’ над M47 се забелязва още един по-мълък и слаб куп – NGC 2423 (6.7 mag, 18’).



Недалеч от този район на небето – в най-западната част на съзвездие Хидра, с бинокъл можем да открием разсеяния куп M48 (NGC 2548), с яркост 5.5 mag и с видими размери около 54’. Поради тези си характеристики би следвало купът да може да се забелязва с невъоръжено око в много ясна и безлунна нощ, но с бинокъл се открива много по-лесно на около 12о югозападно от „главата” на Хидрата. През по-мощна тръба в купа се виждат около 50 звезди. Разстоянието до M48 е около 1500 светлинни години.



Районът на съзвездията Орион, Еднорог, Голямо куче, Курма и Хидра с описаните в текста купове.

Ефемериди за астероида 2012 DA14 в нощта 15/16 февруари, през интервали от 10 мин.

Date UT R.A. J2000 Decl. Delta V Sky Motion 
h m “/min P.A. 
2013 02 15 17 00 11 40 32.0 -73 32 48 0.00049 10.9 612.64 008.9 
2013 02 15 17 10 11 44 02.8 -71 46 47 0.00047 10.7 674.91 007.9 
2013 02 15 17 20 11 47 10.4 -69 49 28 0.00044 10.6 746.54 007.1 
2013 02 15 17 30 11 49 58.3 -67 39 13 0.00042 10.4 829.22 006.3 
2013 02 15 17 40 11 52 29.3 -65 14 02 0.00040 10.2 924.79 005.6 
2013 02 15 17 50 11 54 46.0 -62 31 37 0.00038 10.0 1035.41 005.0 
2013 02 15 18 00 11 56 50.5 -59 29 15 0.00035 9.8 1163.52 004.5 
2013 02 15 18 10 11 58 44.8 -56 03 53 0.00033 9.6 1311.10 004.0 
2013 02 15 18 20 12 00 30.7 -52 12 07 0.00031 9.3 1480.40 003.6 
2013 02 15 18 30 12 02 09.9 -47 50 13 0.00030 9.1 1671.74 0 03.3 
2013 02 15 18 40 12 03 43.9 -42 54 41 0.00028 8.8 1883.60 003.1 
2013 02 15 18 50 12 05 14.5 -37 22 24 0.00026 8.6 2110.91 002.9 
2013 02 15 19 00 12 06 42.8 -31 11 36 0.00025 8.3 2341.95 002.8 
2013 02 15 19 10 12 08 10.4 -24 23 17 0.00024 8.1 2559.26 002.7 
2013 02 15 19 20 12 09 38.4 -17 01 18 0.00023 7.9 2738.86 002.7 
2013 02 15 19 30 12 11 07.6 -09 14 44 0.00022 7.7 2853.31 002.7 
2013 02 15 19 40 12 12 38.5 -01 15 52 0.00022 7.6 2884.77 002.7 
2013 02 15 19 50 12 14 11.7 +06 40 46 0.00022 7.6 2824.56 002.8 
2013 02 15 20 00 12 15 46.8 +14 20 13 0.00023 7.6 2684.38 003.0 
2013 02 15 20 10 12 17 24.1 +21 31 11 0.00024 7.7 2486.64 003.2 
2013 02 15 20 20 12 19 03.2 +28 06 08 0.00025 7.9 2257.45 003.4 
2013 02 15 20 30 12 20 43.9 +34 01 56 0.00026 8.0 2020.80 003.6 
2013 02 15 20 40 12 22 26.0 +39 18 53 0.00028 8.2 1792.80 003.8 
2013 02 15 20 50 12 24 09.3 +43 59 12 0.00030 8.5 1582.94 004.1 
2013 02 15 21 00 12 25 53.8 +48 06 25 0.00032 8.7 1395.51 004.3 
2013 02 15 21 10 12 27 39.3 +51 44 18 0.00034 8.9 1230.86 004.6 
2013 02 15 21 20 12 29 25.9 +54 56 35 0.00036 9.1 1087.99 004.9 
2013 02 15 21 30 12 31 13.4 +57 46 43 0.00038 9.2 964.47 005.1 
2013 02 15 21 40 12 33 01.9 +60 17 43 0.00040 9.4 857.99 005.4 
2013 02 15 21 50 12 34 51.5 +62 32 14 0.00043 9.6 766.12 005.7 
2013 02 15 22 00 12 36 42.1 +64 32 30 0.00045 9.8 686.71 006.0 
2013 02 15 22 10 12 38 33.9 +66 20 28 0.00047 9.9 617.84 006.3 
2013 02 15 22 20 12 40 26.9 +67 57 43 0.00050 10.1 557.93 006.6 
2013 02 15 22 30 12 42 21.3 +69 25 38 0.00052 10.2 505.60 006.9 
2013 02 15 22 40 12 44 17.1 +70 45 23 0.00055 10.3 459.72 007.2 
2013 02 15 22 50 12 46 14.4 +71 57 58 0.00057 10.4 419.30 007.5 
2013 02 15 23 00 12 48 13.5 +73 04 13 0.00060 10.6 383.58 007.9 
2013 02 15 23 10 12 50 14.4 +74 04 51 0.00062 10.7 351.88 008.2 
2013 02 15 23 20 12 52 17.4 +75 00 30 0.00065 10.8 323.61 008.6 
2013 02 15 23 30 12 54 22.5 +75 51 41 0.00067 10.9 298.35 008.9 
2013 02 15 23 40 12 56 30.1 +76 38 53 0.00070 11.0 275.67 009.3 
2013 02 15 23 50 12 58 40.2 +77 22 29 0.00072 11.1 255.25 009.7 
2013 02 16 00 00 13 00 53.1 +78 02 51 0.00075 11.2 236.81 010.2 
2013 02 16 00 10 13 03 09.1 +78 40 17 0.00077 11.3 220.10 010.6 
2013 02 16 00 20 13 05 28.3 +79 15 03 0.00080 11.4 204.91 011.1 
2013 02 16 00 30 13 07 51.0 +79 47 23 0.00082 11.4 191.08 011.6 
2013 02 16 00 40 13 10 17.5 +80 17 31 0.00085 11.5 178.45 012.1 
2013 02 16 00 50 13 12 48.0 +80 45 36 0.00087 11.6 166.89 012.7 
2013 02 16 01 00 13 15 22.9 +81 11 50 0.00090 11.7 156.27 013.3 
2013 02 16 01 10 13 18 02.4 +81 36 20 0.00093 11.7 146.52 014.0 
2013 02 16 01 20 13 20 46.7 +81 59 16 0.0010 11.8 137.53 014.7 
2013 02 16 01 30 13 23 36.3 +82 20 43 0.0010 11.9 129.24 015.4 
2013 02 16 01 40 13 26 31.4 +82 40 49 0.0010 11.9 121.57 016.2 
2013 02 16 01 50 13 29 32.3 +82 59 39 0.0010 12.0 114.47 017.1 
2013 02 16 02 00 13 32 39.4 +83 17 19 0.0011 12.1 107.89 018.0 
2013 02 16 02 10 13 35 52.9 +83 33 53 0.0011 12.1 101.79 019.0 
2013 02 16 02 20 13 39 13.1 +83 49 25 0.0011 12.2 96.11 020.0 
2013 02 16 02 30 13 42 40.4 +84 04 00 0.0011 12.2 90.83 021.1 
2013 02 16 02 40 13 46 14.9 +84 17 41 0.0012 12.3 85.91 022.3 
2013 02 16 02 50 13 49 57.0 +84 30 31 0.0012 12.3 81.33 023.5 
2013 02 16 03 00 13 53 47.0 +84 42 34 0.0012 12.4 77.06 024.8 
2013 02 16 03 10 13 57 44.9 +84 53 51 0.0012 12.4 73.07 026.2 
2013 02 16 03 20 14 01 51.0 +85 04 26 0.0013 12.5 69.35 027.7 
2013 02 16 03 30 14 06 05.4 +85 14 20 0.0013 12.5 65.89 029.3 
2013 02 16 03 40 14 10 28.3 +85 23 36 0.0013 12.6 62.65 030.9 
2013 02 16 03 50 14 14 59.7 +85 32 15 0.0013 12.6 59.63 032.6 
2013 02 16 04 00 14 19 39.5 +85 40 21 0.0014 12.7 56.81 034.5 
2013 02 16 04 10 14 24 27.7 +85 47 53 0.0014 12.7 54.19 036.4 
2013 02 16 04 20 14 29 24.2 +85 54 54 0.0014 12.8 51.75 038.4 
2013 02 16 04 30 14 34 28.9 +86 01 25 0.0014 12.8 49.47 040.5 
2013 02 16 04 40 14 39 41.4 +86 07 27 0.0015 12.9 47.35 042.6 
2013 02 16 04 50 14 45 01.5 +86 13 02 0.0015 12.9 45.39 044.9 
2013 02 16 05 00 14 50 28.7 +86 18 10 0.0015 12.9 43.57 047.2 
2013 02 16 05 10 14 56 02.6 +86 22 54 0.0015 13.0 41.87 049.7 
2013 02 16 05 20 15 01 42.7 +86 27 13 0.0016 13.0 40.32 052.1 
2013 02 16 05 30 15 07 28.4 +86 31 09 0.0016 13.1 38.88 054.7 
2013 02 16 05 40 15 13 19.1 +86 34 43 0.0016 13.1 37.56 057.3 
2013 02 16 05 50 15 19 14.0 +86 37 55 0.0016 13.1 36.34 059.9 
2013 02 16 06 00 15 25 12.6 +86 40 47 0.0017 13.2 35.23 062.6 
2013 02 16 06 10 15 31 13.9 +86 43 20 0.0017 13.2 34.22 065.3 
2013 02 16 06 20 15 37 17.3 +86 45 33 0.0017 13.2 33.29 068.1 
2013 02 16 06 30 15 43 22.0 +86 47 29 0.0017 13.3 32.46 070.8 
2013 02 16 06 40 15 49 27.2 +86 49 07 0.0018 13.3 31.70 073.5 
2013 02 16 06 50 15 55 32.1 +86 50 29 0.0018 13.3 31.01 076.3 
2013 02 16 07 00 16 01 36.0 +86 51 34 0.0018 13.4 30.40 079.0

Сайтове с данни и прогнози за слънчевата активност и геомагнитните бури:

NOAA Space Weather Prediction Center (SWPC)

Космическото време в момента

Тридневна слънчева и геофизична прогноза

Solar and Heliospheric Observatory (SOHO)

Космическото време

Lockheed Martin Solar and Astrophysics Laboratory

Скорошна слънчева активност

SpaceWeather.com

Какво се случва в космоса

Integrated Space Weather Analysis System

Solar Influences Data Analysis Center (SIDC)

Седмичен бюлетин

Current Solar Activity and Heliospheric Solar Energetic Particle Conditions

Space Weather Center

Проекта ТЕСИС

Прогнози за космическото време

IPS Real-Time Space Weather Status

Сайтове, с чиято помощ можете да планирате наблюдения на Международната космическа станция (ISS) и на изкуствени спътници на Земята (трябва първо да зададете Вашето наблюдателно място и часова зона):

http://www.heavens-above.com/

http://www.calsky.com/

Автор: Пенчо Маркишки

Всички права запазени

Фигурите в статията са генерирани с помощта на свободните от авторски права програми Stellarium 0.11.4, Cartes du Ciel (SkyCharts) 3.6 и C2A 2.0.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница