ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТПРЕДСТАВИТЕЛСТВО (64-69)64. Представителство - необходимост, понятие. Представително правоотношение. Отграничения. Представителството в гражданското и в търговското право.Лекция на ст. ас. Ст. СтефановI. Понятие. Представително правоотношение.В тесен смисъл на термина под представителство се разбира само
прякото представителство. Само то е представителство по смисъла на закона. Прякото представителство е
представителство, при което едно лице действа от чуждо име, но последиците от правното действие, което представителят извършва,
настъпват пряко, директно, направо за представлявания. Само това е представителство по смисъла на терминологията на ЗЗД.
При
косвеното представителство (доктринален термин) липсват и двата признака на прякото представителство. Косвеният представител винаги действа от свое име, а не от чуждо. Правните последици по
дефиниция възникват за него, а не за косвено представлявания. При косвеното представителство обаче макар да се действа от свое име, се действа за чужда сметка. Веднъж възникнали в патримониума на косвения представител, правните последици трябва да бъдат прехвърлени в имуществото на косвено представлявания. Това прехвърляне се извършва с т.нар. отчетни сделки (отчетни операции), чрез които резултатът от действията на косвения представител се прехвърля в имуществото на косвено представлявания. Тези отчетни операции при прякото представителство не само не са необходими, но и са невъзможни (представителят не би имал какво да прехвърля).
За да
възникне представителство, трябва да има съвкупност от 2 правоотношения:
1) представително правоотношение;
Това е правоотношение между представляван и представител. Съдържанието на това правоотношение включва едно особено непритезателно право на представителя, което се нарича представителна власт. Това е непритезателното право на представителя да извършва правни действия с последици, които ще настъпят директно в имуществото на представлявания. Като насрещно задължение срещу това непритезателно право стои обвързаността на представлявания да търпи тези ефекти в имуществото си. Според някои автори представителната власт е едно потестативно право (доц. Кр. Таков).
Преобладаващото разбиране е, че това е особено непритезателно право, което трябва да се различава от потестативните права. Потестативните права се установяват в интерес на техния титуляр. Представителството обаче обслужва интересите на представлявания, а не на представителя. Потестативните права се упражняват или по съдебен ред, или чрез волеизявление на титуляра на правото до другата страна по правоотношението.
Потестативните права се
упражняват в някакви срокове, определени от закона. При представителната власт нещата стоят по различен начин – не се упражнява чрез конститутивен иск, не се погасява по давност, не се преклудира и т.н.
2) външно правоотношение.
За да възникне представителство, не е достатъчно да има представителна власт и представително правоотношение. Това е само един от елементите на фигурата на представителството. За да възникне представителство, тази представителна
власт трябва да бъде упражнена, а тя се упражнява чрез извършването на правни действия спрямо трети лица, т.е. представителната власт се упражнява чрез едно външно правоотношение.