Списание „Прозорец”3/11 Алкохол или Светият Дух



Дата05.12.2018
Размер49.5 Kb.
#107126

© Списание „Прозорец”3/11

Алкохол или Светият Дух

Иван Вълков
В продължение на много векове се дискутира въпросът за алкохола. Най-често, когато казваме на нашите близки и познати, че ние, християните, не пием алкохол, те питат: „Защо? Никъде в Библията не е писано, че не бива да пиеш.” И посочват библейски пасажи, в които като че ли пиенето на алкохол се разрешава.

Някога, когато търсех отговор на въпроса може ли вярващ човек да пие алкохол, аз го задавах на зрели християни. Те ми цитираха стиха от Притчи: „Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко, защото после то хапе като змия и жили като ехидна...” (Пр. 23:31). Но този отговор не ме удовлетворяваше. Тогава застанах пред Бога и Му казах: „Господи, аз не искам да пия, обаче кажи ми защо не трябва да пия? Това забрана ли е, препоръка ли е, или пожелание?”

В Стария Завет има забрана за една категория хора – за свещениците, но само през определени периоди – когато влизат в скинията. Тази забрана е категорична, при нейното нарушаване следва смърт: „Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или сикера – нито ти, нито синовете ти с теб, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения” (Лев. 10:9).

Защото, когато влизат в скинията, свещениците влизат в Божието присъствие, т.е. там присъства и им се открива Бог: „Там ще се срещам с теб; и отгоре на умилостивилището, между двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с теб за всичко, което ще ти заповядвам за израилтяните” (Изх. 25:22). Не, те нямат слухови халюцинации, а чуват на живо Божия глас, реално усещат Божието присъствие. Скинията е свято място.

В Библията се говори за още едно свято място: „А Мойсей пасеше овцете на тъста си Йотор... и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив. Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Мойсей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци... Бог го извика изсред бодливия храст: „...Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя!” (Изх. 3:1-5). Интересно, винаги ли това място е било свято? Мойсей е минавал много пъти покрай тези храсти, възможно е и животните да са пасели около тях. Преди то не е било свято, а - обикновено и незабележимо място. Бог се спуска около храста по видим начин – като огън. Един храст, едно парче земя стават свети поради присъствието на Бога. Още повече скинията – Светая Светих, – тя винаги е свята. Осветена чрез кръвта на животните и Бог винаги пребъдва там.

На това свято място, в Божието присъствие, трябва да влиза грешен човек. Дори и свещеник, той пак е грешен, както всички Адамови потомци. Затова, преди да влезе, свещеникът трябва да принесе жертва за себе си, за да бъде очистен. Светостта на Бога изисква унищожаване на греха, защото тя е „огън пояждащ” - поръсването с жертвената кръв е очистването. Едва след това свещеникът има право да принесе жертва за другите, да ходатайства пред Бога. Бог приема молитвата, приема жертвите и народът получава прошка.

Спомняте ли си историята, когато един цар проявява дързост и влиза в храма? Той иска лично да принесе жертва на Бога (II Лет. 26:16-19). Свещеникът го спира, но той влиза в светилището и излиза с проказа по тялото си, изплашен. Защо? Извършил е жертвоприношение нечист, с нечисти ръце. В Божието присъствие не може да се намира нищо нечисто.

Има моменти в историята на Израил, когато народът забравя Божията наредба за алкохола. И тогава Бог им говори с голямо огорчение. Исая пише: „Но и те се замаяха от виното и се заблудиха от спиртното питие; свещеник и пророк загубиха разсъдъка си от спиртно питие, обладани бяха от вино, заблудиха се от спиртно питие, объркаха се във видението, спънаха се в съденето” (Ис. 28:7). Нарушението на Божиите наредби довежда до проклятие на целия народ.

Старият Завет завършва с това, че все пак се разрешава свещениците и левитите извън светилището да пият алкохол. Разрешава се и на народа.

Новият Завет е една нова ера. Какво е отношението към алкохола тогава? За Йоан Кръстител четем, че не пие алкохол, поради което го наричат „бесноват”. Обръщаме се към личността на Христос – Той пък пие. Дори в Кана Галилейска превръща водата във вино. Но нима прави това чудо, за да упои сватбарите, да се объркат те и да извършат безобразията, присъщи на пияните? Христовото вино упоява ли народа? Не мога да кажа категорично, но разпоредителят на пира казва на годеника: „Всеки човек слага първо доброто вино и по-лошото – след като се понапият; а ти си задържал доброто вино досега” (Йоан 2:10). Христос идва не да наруши, а да изпълни Мойсеевия закон, който не новоражда, а е само детеводител към благодатта, откриваща закона на животворящия Дух. Изискванията на този закон са много по-високи. Те могат да бъдат реализирани само от хора, които пребъдват в благодат, т.е. са новородени. Събитието в Кана Галилейска е обикновена сватба, а не църковно богослужение. Църквата още не съществува. Следователно и Христос не може да приложи църковните изисквания към тези неновородени хора.

Самият Той, когато пие вино, не казва нито една необмислена дума, не извършва нито едно неразумно дело. У Него няма грях, няма грешни мисли, желания, които да се проявят след употребата на алкохол. Христос е чист от момента на Своето зачатие до момента на кръстната Си смърт. За разлика от Него обаче нашата природа е нечиста и малкото алкохол веднага я възбужда, подсилва и изявява лошите ни страни.

В Новия Завет виждаме много свидетелства, които говорят ясно, че първата Църква – Христовите ученици и апостоли - не консумира виното като напитка, а само по време на Господна вечеря и като лекарство. В Първото послание към коринтяните ап. Павел изобличава църквата, изпаднала в различни грехове – прелюбодеяние, блудство, пиянства. С големите си уж дарби тя е стигнала до много ниско ниво и Павел пита – вие изобщо църква ли сте? Той повдига и въпроса за алкохола: защо се събирате – да се напивате ли? Как така, вие сте вярващи хора! Как може да вземате тялото, което принадлежи на Христос, и да го давате на идолите, на алкохола, на нечистите духове?

Следващата мисъл във връзка с алкохола е изразена в Посланието към Тимотей: „Не пий вече само вода, а употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания” (I Тим. 5:23). Явно Тимотей изобщо не пие вино, а апостолът го съветва да го пие като лекарство. Виното има целително действие, но само когато се пие в такова количество, че да лекува, а не да подлудява, когато се пие не с чаша, а с лъжица. На Господна вечеря ние пием по една глътка. От такова количество нито езикът ще се развърже, нито някаква глупост ще се направи. Ап. Павел казва: „И не се опивайте с вино, следствието на което е разврат, но се изпълвайте с Духа” (Еф. 5:18). Като алтернатива на състоянието при опиването той посочва изпълването със Светия Дух.

След като човек се обърне и покае, Бог прави в него чудо, подобно на това в Кана Галилейска. Вместо лошото вино, с което се е опивал до покаянието, Бог му дава новото вино – Светия Дух. Когато човек идва при Бога, призовава Го и кани Христос в своето сърце, Светият Божи Дух влиза в него. От този момент грешникът става свят човек. Както онзи храст и земята около него стават свети, така и човекът, у когото влиза Светият Дух, става Божи храм. В Откровението е написано, че Христос „бил заклан и със Своята кръв изкупил за Бога човеци... и ги направил царство и свещеници на нашия Бог” (Откр. 5:9-10). Ние сме Божи храм, свещеници на Бога и у нас живее Дух, Който не се е променил от времето на Стария Завет по Своите качества, чистота, святост. Неговите изисквания са същите – да бъдем чисти и свети. Единствената разлика е, че в Стария Завет Бог заповядва, а в Новия – пожелава. Пожелава за наше добро, за наше благословение. Бог не иска вярващите хора, Неговата Църква, която е очистил и умил от греховете, да предаде себе си на блудство, алкохол, наркотици и други грехове, несъвместими със Светия Дух.

Христос казва: „Моите овце слушат гласа Ми” (Йоан 10:27). Къде можеш да чуеш този глас? Само в себе си, защото Той е в теб и говори нежно на твоята съвест. Гласът на Светия Дух е нежен и е необходимо човек да бъде трезв, за да го чуе и да го разбере. Ако изпиеш една чаша алкохол и коленичиш да се молиш, как мислиш – дали Светият Дух ще те посети, ще се изпълниш ли изобилно с Него? Не е възможно. Веднага друг ще ти заговори. Какъв е законът за изпълването със Светия Дух? „Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” (Мат. 18:20). Тези двама-трима не се черпят, а се молят. Не говорят глупости под въздействие на алкохола, а разсъждават върху Словото. Така е с първата Църква и с всички искрени християни. Те получават откровения само когато коленичат, издигат ръце и се молят за своите проблеми и нужди, когато представят своите деца, роднини и близки, цели градове – тогава Бог дава все повече и повече откровения.

„Там Аз ще се откривам” – казва Той на свещениците. А тези, които са събрани на чашка, или този, който насаме е вдигнал чашата, оскърбяват Светия Божи Дух. Човешкият мозък е съд, който вмества разум. Ако в този разум информацията се подрежда правилно, човекът е разсъдителен, той придобива мъдрост. Налейте малко алкохол в този съд и разсъдителността ще се превърне в безредица. Разумът ще стане глупост. Нещо повече – ние имаме ум Христов (I Кор. 2:16). Бог се намира не само в сърцето, но и в разума и когато поставяме разума под въздействието на алкохола, потискаме Божия Дух, Който обитава там. Ако човек прави това редовно, с голямо желание, за него ще настъпи духовна смърт. Затова алкохолът е несъвместим със Светия Дух. Когато християнинът употребява алкохол, се свива благодатта, Божият Дух се огорчава, човекът остава сам. Той престава да слуша Господния глас, живее сам със своя плътски ум.

Затова нека да преценим заслужава ли си да омаловажаваме нещата. Освен това ние като Църква имаме и свещеническа власт (Откр. 5:10) – да се борим срещу всеки грях, всяко беззаконие и всички дяволски сили. Христос казва: „Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага” (Лука 10:19). Тази власт е духовна - идва чрез чистота и святост. Тъмнината и грехът се пояждат от светлината и светостта. Там, където стъпи светостта, изгаря грехът. Но ако човекът е изцапан – разумът и сърцето му са замърсени от алкохол, светлината не може да пробие. Тя се превръща в тъмнина. Ние като свещеници се намираме на по-високо ниво от свещениците в Стария Завет. Ние служим на Бога денем и нощем – Светият Дух постоянно пребъдва в нас, постоянно трябва да се молим. Това не означава само веднъж да влезеш в скинията, в Божието присъствие, и да излезеш, а Божието присъствие да е постоянно в теб, ти постоянно да получаваш откровения. Бог може да те събуди посред нощ, за да се молиш. Може ли Светият Дух да събуди за молитва пиян човек? Затова свещеникът трябва винаги да бъде трезв, буден. Представете си такава картина – при пийнал християнин идва невярващ човек да си поговори с него за Христос. Какво благовестие ще се получи?

И така, да служим на Господ и да бъдем свети. Нека Бог да ни употребява винаги и да се изпълваме със Светия Дух, Който дава много по-добро настроение, отколкото алкохола. Ако искаш добро настроение – чети Божието Слово, пей на Господ, направи някакво добро дело.

Дали е възможно човек, пил алкохол през целия си живот, да престане да пие? В притчата за новото вино и старите мехове се казва, че не е възможно да налееш новото вино в старите мехове, защото то ще започне да ври и ще ги скъса – ще се похаби и едното, и другото. Тук се говори за истината, че сам човек не може да се справи с неща като алкохола, затова Христос не го забранява на старозаветните вярващи. Без да имаш нова природа, без да имаш Светия Божи Дух, не можеш да извършиш това. Ще се въздържаш до някое време и пак ще посегнеш. Но ако имаш нова природа, ще успееш. Една овца и да падне в калта, ще се отърси, но свинята, дори да е измита, пак ще отиде да намери калта. Ако сме очистени, измити, ако сме Христови, няма да се връщаме в блатото на греха. Ап. Петър пише: „Понеже, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Иисус Христос, те пак са се заплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се отвърнат от предадената им свята заповед" (ІІ Пет. 2:20-22).

Впечатляващи са думите на ап. Йоан: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и светият нека бъде и занапред свят. Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, за да отплатя на всеки според каквито са делата му” (Откр. 22:10-13).





Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница