Среща във витлеем



Дата17.10.2018
Размер20.11 Kb.
СРЕЩА ВЪВ ВИТЛЕЕМ

Д. Л. ШЕЛЕР


Рождественска вечер във Витлеем. Влизам в залата, където са се събрали вярващите от моята църква, най-вече от араби. Мъже с шарени тюрбани, жени с дълги наметки. Забелязвам сред тях един непознат европеец. Той ме пита на английски дали може да участва в богослужението.

- Разбира се! Но вие няма да разберете моята проповед на арабски.

Той се усмихва и отговаря:

- Дори да говорите на китайски, днес, в рождественската вечер, в този град, където се роди Спасителят, бих ви разбрал. И остана докрая в претъпканата зала, сред хората в обичайно източно облекло, като внимателно се вслушваше в думите ми. След службата поканих го да ми бъде гост. За мое голямо удивление той се представи като епископ и мисионер Ханингтън, назначен за Уганда.

И сега го виждам пред очите си: стройна фигура, високо чело, скромност в маниерите и в облеклото. В младините си – богат наследник, безгрижен студент в Оксфорд, ненадминат в забавните лудории, обиколил света. Очаква го блестяща светска кариера. Но го завладява Силният, роденият във Витлеем. Той се отказва от обещаващата си кариера и става мисионер.

След вечерята го каня на плоския покрив на къщата ми. Долу лежи Витлеем. На места в тъмния град блещукат червени пламъчета. Но на изток, от Храма на Рождество се издига ярка ивица светлина, а над нея блести наподобяващата бенгалски огън звезда – спомен за рождественската. По-нататък се простира юдейската пустиня, зад нея – Моавитските планини. Навсякъде цари дълбока тишина. Тиха нощ, свята нощ!

- Вие не знаете, колко съм благодарен, че можах тук, във Витлеем да участвам вбогослужението, център на което е Божието Слово, този истински рождественски свят – споделя той.

Разказва, че известно време вече е работил като мисионер в Уганда. Там имал вълнуващи преживявания, но се разболял. На носилка го закарали до източното крайбрежие на Африка. И когато оздравял, Господ пак го призовал в Уганда като епископ. Сбогувал се с жена си и детето си и заминал.

Спрял във Витлеем само защото искал да бъде на Рождество в града, където е роден Христос. Дълбоко трогнат, стискам ръката на този благороден мъж на вярата и той се отправя от моята къща към най-затънтения край на черния материк.

Можех ли тогава да знам, че това Рождество е последно за него? През следващата година той умира мъченически по заповед на крал Муанга. Преди да умре, се изправя в цял ръст и извиква: “Умирам за Уганда, кажете това на краля!” Коленичи и издъхва под копията на езичниците.

Започва страшно гонение на християните. Чернокожите умират като герои, подражавайки на своя епископ. Няма нито ропот, нито проклятия. Палачът докладва на краля: “В Уганда хората никога не са умирали така мъжествено и спокойно като тези християни. Дори в пламъците пеят и се молят на Бога.”

След двадесет години крал на страната става синът на Муанга. Поразен от безстрашието на християните, той става ученик на Христос и приема кръщение. Кръщава го синът на епископ Ханингтън…


Превод Светлана Вълкова

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница