1. Европейски парламент

4.Съвет на Европейския съюз

За разлика от другите административни органи той няма постоянен състав, а се състои най-общо казано от ресорните министри на всяка една от страните членки. Затова понякога го наричат с остарялото Съвет на министрите (Council of Ministers) или просто Съвет. Както и Европейският парламент, Съветът е създаден с учредителните договори от 1950-те год.

Роля

• 
  осигурява координирането на общите икономически политики на страните-членки на ЕС,
  
• 
  да взема решения,
  
• 
  чрез своите актове да упълномощава Европейската комисия да осъществява правилата, формулирани от Съвета.
  

• 
  Законодателна — приема законите на ЕС по препоръка на Европейската комисия и Европейския парламент.
  
• 
  Приема бюджета на ЕС съвместно с Европейския парламент.
  
• 
  Външна политика и отбрана — Съветът се стреми да осъществява единна външна политика и политика на отбрана на страните-членки, макар че всяка страна е свободна да ги определя самостоятелно.
  
• 
  Икономическа политика — Съветът се стреми да осъществява единна икономическа политика на страните-членки.
  
• 
  Правосъдие — Съветът координира правосъдните системи на страните-членки и по-специално борбата им срещу тероризма.
  

Начин на работа

Управлението на Съвета се осъществява от текущото Председателство на Съвета на ЕС, което се сменя на ротационен принцип на всеки шест месеца. Съветът е само един, но той се събира в няколко различни състава или формации, в които участва съответният министър от всяка държава. Съветът, проведен в Севиля през 2002 г. дефинира девет такива формации, които обсъждат политиките в съответните области. Формациите са, както следва:

• 
  Общи въпроси и външни работи (включително Европейската политика за отбрана и сигурност и сътрудничеството за развитие);
  
• 
  Икономически и финансови въпроси (включително бюджетите);
  
• 
  Правосъдие и вътрешни работи (включително гражданската защита);
  
• 
  Заетост, социална политика, здраве и въпроси на потребителите;
  
• 
  Конкурентоспособност (вътрешен пазар, промишленост, изследвания и туризъм);
  
• 
  Транспорт, телекомуникации и енергетика;
  
• 
  Земеделие и риболов;
  
• 
  Околна среда;
  
• 
  Образование, младеж и култура.
  

Председателството бива подпомагано от Генерален секретариат. През 2004 г. Хавиер Солана беше преназначен на поста Генерален секретар на Съвета на ЕС. Той е и Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и в това си качество подпомага координирането на действията на ЕС на световната сцена.

Работата на Съвета се подготвя от Комитета на постоянните представители на държавите членки към ЕС (COREPER). Посланиците се срещат всяка седмица, за да подготвят дневния ред на Съвета. Въпросите на земеделието се разглеждат от специален комитет за земеделието. Работата на COREPER се подпомага от различни работни групи, съставени от представители на националните администрации на държавите-членки.

Гласуване

Решенията на Съвета се вземат с гласуване, като в повечето области е достатъчно квалифицирано мнозинство. Държавите с по-голямо население имат повече гласове, но връзката население — гласове не е правопропорционална, за да не се ощетяват малките държави. Общо 345 гласа в Съвета се разпределят по страни както следва:

• 
  Германия, Франция, Италия, Великобритания — по 29 гласа
  
• 
  Испания, Полша — по 27 гласа
  
• 
  Нидерландия - 13 гласа
  
• 
  Румъния - 14 гласа
  
• 
  Белгия, Гърция, Португалия, Унгария, Чехия — по 12 гласа
  
• 
  Австрия, България, Швеция — по 10 гласа
  
• 
  Дания, Ирландия, Литва, Словакия, Финландия — по 7 гласа
  
• 
  Кипър, Естония, Латвия, Люксембург, Словения — по 4 гласа
  
• 
  Малта - 3 гласа
  

Съветът взема решения с единодушие в някои особено чувствителни области като външната политика и сигурността, данъчната политика, политиката за предоставяне на убежище и имиграционната политика. Това означава, че всяка държава-членка има право да налага вето в тези области.

Освен това всяка от държавите-членки може да изиска потвърждение, че гласовете в полза на съответното решение представляват поне 62% от населението на ЕС. Ако това условие не е изпълнено, решението не се смята за прието.

Изтегляне 366.55 Kb.

Сподели с приятели: