* вертикални плътни притавански прегради за задържане на хоризонталното разпространение на дима и образуването на т. н. "димни басейни" (резервоари);
* свързване на вертикалните комуникационни шахти (включително асансьорните) с поетажни помещения и обеми, в които е невъзможно или малко вероятно развитието на пожар;
* използване на вентилационни инсталации за създаване на повишени налягания;
* използване на вентилационни системи за отвеждане продуктите на горенето;
* отделяне на особено важните части от сградата (стълбища; помещения за безопасност)
чрез открити въздушни зони;
22.2. ОСИГУРЯВАНЕ НЕЗАДИМЯЕМОСТ НА ЕВАКУАЦИОННИТЕ
СТЪЛБИЩА
При многоетажните сгради (от
3
до
9
етажа), стълбището се отделя чрез самозатварящи се димо- и газоуплътнени врати. Ако все пак постъпи дим в стълбището, той се отстранява чрез остъкленията по външната стена. За отвеждане на дима от "вътрешните" стълбища се монтират димоотвеждащи устройства, които са разгледани в глава
3
В стълбището не се допускат
горими облицовки и материали, а също така преминаването на комуникации, които могат да станат причина за отделяне на токсични вещества или взривоопасни пари и газове.
Известно е че пожарите в подземни етажи са продължителни и съпроводени с непълно горене и силно димоотделяне. Затова е необходимо да се положат съответните грижи за добро отделяне на стълбището от подземните нива. При разполагане на складове или работни помещения в сутерена най- добрият начин за избягване задимяването на стълбището и надземните етажи е прилагането на плътна междуетажна плоча и самостоятелен (извън сградата) вход
- изход. Това създава неудобство при ежедневната работа. Прилагат се и по- приемливи варианти като: вход в сутерена извън стълбището; (т. е. входа към сутерена остава в пределите на сградата, но е извън обема на стълбището); вход в сутерена през едно или две пожарозащитни преддверия с повишено налягане, граничещи със стълбището. Найчесто прилаганото решение е отделяне чрез една самозатваряща се пожарозащитна врата - задължително при многоетажните сгради.
22.3. ОСИГУРЯВАНЕ НА
НЕЗАДИМЯЕМОСТ НА КОРИДОРИТЕ И ФОАЙЕТАТА
Първото условие за защита е недопускане на възможност за развитие на пожар в коридорите и фоайета Този най-сериозен подход е задължителен при високите сгради. Постига се чрез премахване на горими и трудногорими
материали и отделяне от съседните помещения чрез пожароустойчиви стени и самозатварящи се врати. В тези прегради не се допуска обикновено остъкление.
Между особено опасни помещения и коридор също е възможна достатъчно надеждна защита - отделяне чрез пожарозащитно преддверие или още по-сериозния вариант - открита въздушна зона.
При високите сгради без прозоречните фоайета и коридори, а също и такива, които имат остъкления само към стълбището, се съоръжават с вентилационна система за отвеждане на дима.
Когато в една сграда има два евакуационни пътя (две стълбища), коридорът между тях се разделя чрез димозащитна самозатваряща се врата. В нашата страна това решение е задължително едва при коридор във висока сграда с дължина 60 (!) и повече метра.
При многоетажните сгради за отдимяване на коридора може да послужи т. н. "светлинен джоб".
Това е разширение на коридора, граничещо с остъклена фасада на сградата.
В коридори и фоайета, имащи остъкления към фасадата на сградата е необходимо част от тях да бъдат устроени за бързо отваряне и задължително да се намират над горния край на вратите на помещенията и стълбището.
22.4. ОСИГУРЯВАНЕ НА НЕЗАДИМЯЕМОСТ НА
ПОМЕЩЕНИЯТА
Основните направления са няколко:
• ограничаване и избягване на силното димоотделяне;
• ограничаване и възпрепятстване на хоризонталното разпространение на дима;
• своевременно отвеждане на дима.
Особено внимание следва да се отделя на помещенията за масово събиране на хора. В тях не се допускат и трябва да се
избягват тънкостенни хартиени, дървени и полимерни материали, употребявани често за "безобидни" украси, тъй като изключително бързо разпространяват горенето на големи площи и по тази причина отделят големи количества продукти на горенето за кратко време. Както при тях, така и в помещенията, където се прилагат трудногорими или горими облицовъчни материали, се спазва условието да няма
кухини и трудно достъпни места, които да станат огнище на непълно горене. Там, където е разрешено (съгласно ПСТН), облицовъчните материали се полагат по един от начините показан на