1. концепция (цели) за пожарната безопасност на

Q = (µ . qFn . τпож- (Frop/ F
КОНСТР
), kj/m2 (2.2) където: µ- коефициент на акумулация на топлина, описващ способността на строителната конструкция (материал) да възприема атакуващата я топлина;
τпож _ продължителност на пожара (топлообмена), min;
Frop, F
KОНСТР
_ площ, съответно на горимата повърхност и на конструкцията (СКЕ), m2.
- реален температурен режим. Изменението на среднообемната температура по координати и време при действителни пожари или специално организирани експерименти.
Температурния режим при пожар зависи основно от две характеристики: вентилационен параметър, който описва способността на затворения обем да предоставя кислород за горене, както и възможността за извеждане на отделената топлина и интензивността на пожарното въздействие (специфичната топлина на пожара). При температурни режими по-тежки от стандартния, огнеустойчивостта намалява, а при по- леки температурни режими се увеличава - понякога двойно и тройно.
Към втората група фактори се отнасят:
- напрегнатост (работни напрежения) на СКЕ;
- междуопорно разстояние;
- покритие (защита) на армировките;
- вид на бетона (материала) и топлофизическите характеристики;
- едностранност или многостранност на топлинното въздействие - при греди, колони и др.;
- начин на закрепване на СКЕ;
- вид и качества на строителната конструктивна система.
Основната задача на противопожарната защита е да осигури безопасност на хората при пожар, авария, а така също да запази цялостта на сградата и имуществото в нея.
Опасностите, които заплашват човека в условията на пожар са много: закъснял или неподаден сигнал за тревога; дим и токсични продукти на горенето; паника; срутване на части от сградата и др.
Против всяка от тези опасности се предприемат конкретни мерки за защита, като ефективността на всяка от тях е обвързана с останалите. В основата на всички и на самото пожарогасене заляга изискването за наличието на определено време, в което сградата и елементите и да запазят своята цялост - т. е. да предоставят време за пожарогасене, евакуиране - да „притежават достатъчна огнеустойчивост. Тя е необходима за да могат и останалите защитни системи - гасителни, известителни инстталации и др. да функционират нормално.

Очевидно е, че пожарната безопасност е неделимо цяло, при което огнеустойчивостта играе важна, а в някои случаи и първостепенна роля.
Например: не е необходима висока огнеустойчивост ако технологичният процес е безопасен, а строителните елементи негорими или при производството е възможен взрив без да последва пожар. Но при продължителна евакуация, голямо пожарно натоварване - в технологичния процес и в строителната конструкция, опасна технология или отдалеченост на обекта от службата за ПАБ, времето което строителната конструкция може да понесе нагряването, трябва да се съобрази с гореизброените опасности. Осигуряването на висока огнеустойчивост има смисъл и в следните направления:
- основните щети се нанасят при падането на строителната конструкция;
- намалява се горимото натоварване в строителната конструкция, когато има достатъчно такова в технологичния процес;
- възможност пожарът да се атакува от вътре - при горящите материали.
От професионална гледна точка за нас е най-добре всички сгради, промишлени съоръжения, да са с висока огнеустойчивост. Но това ще бъде неикономично, неефективно - затова се предявяват изисквания към минималната (необходимата) огнеустойчивост, която да удовлетворява горе поставените въпроси.
5. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИТЕ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ
ФУНКЦИОНАЛНАТА ИМ ПОЖАРНА ОПАСНОСТ
Както стана ясно по-горе, ако винаги се изисква висока огнеустойчивост това ще бъде неикономично и нереално. Затова в зависимост от функционалната пожарна опасност на сградата се изисква необходимата (задължителната) й огнеустойчивост.
Характеристиките, които определят необходимата огнеустойчивост са следните:
- предназначение на сградата;
- етажност;
- застроена площ;
- категория на производство по пожарна опасност;
- величина на пожарното натоварване;
- наличие на АПГИ;
- плътност на обитаване на сградата;
- вид на продуктите, от който е изградена строителната конструкция.
Предвид важността на изброените характеристики ще се разгледа всяка една от тях.
5.1. Разделяне на сградите по предназначение: Могат да се изброят няколко основни групи:

- ПРОМИШЛЕНИ, специални производства - ацетиленови, кислородни станции, промишлени хладилници и др., посочини в отделни раздели заради по- високата им опасност.
- ГРАЖДАНСКИ, жилищни; обществени.
- СЕЛСКОСТОПАНСКИ сгради.
- ТРАНСПОРТНИ СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ: железопътен, автомобилен, въздушен и воден транспорт с изисквания в специални раздели;
- ПО ДРУГ ПРИЗНАК: в същото време всяка сграда от разгледаните групи може да се превърне във "ВИСОКА" или "ЗА МАСОВО СЪБИРАНЕ НА
ХОРА", чиято огнеустойчивост и изисквания се определят в специални раздели.
5.2. Етажност
При определяне етажността на сградите се имат предвид следните особености:
- таванският етаж не се отчита в броя на етажите, ако е необитаем и обратно;
- подземните етажи не се отчитат при определяне на етажността;
- първият (приземен) етаж се отчита (брои се за първи етаж) ако таванската му междуетажна плоча е 2,0 метра или повече над най- ниската кота от прилежащия терен.
Съгласно ПСТН по етажност сградите се делят на следните групи:
- едноетажни;
- двуетажни;
- многоетажни (от 3 до 10 етажа);
- високи сгради - са тези, които имат височина от СРЕДНО
АРИТМЕТИЧНАТА кота на прилежащия терен до най-високата им точка 28 и повече метра. Ако на най-горното ниво са разположени необитаеми помещения (асансьорно, вентилаторно и др.) и площта им е до 25 % от застроената в рамките на един етаж, те не се вземат пред вид. Високите сгради от своя страна се делят на четири подгрупи:
- високи сгради I група - от 28 до 50 метра;
- високи сгради II група - от 50,01 до 75 метра;
- високи сгради III група – от 75 до 125 метра;
- високи сгради ІV група – над 125 метра.

Не се разрешава проектирането на строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф 1.1 (детски заведения, медицински и болнични заведения) с височина над 28 м.
Строежите с височина над 28 м. се проектират от І степен на огнеустойчивост и с допестима етажна площ на пожарен сектор в надземните нива не-повече от 2200 м
2
. Вертикалните носещи елементи на строежите от ІV група се изпълняват с огнеустойчивост REI 240. В обемите на строежи с височина над 28 м. не се разрешават взривоопасни производствени процеси (от категория на пожарна опасност Ф 5А или Ф
5Б). В строежи с височина над 28 метра се разрешава вграждането само на сухи, с негорим пълнеж трансформатори, при условие, че помещението е отделено с негорими стени и междуетажни конструкции с огнеустойчивост REI (EI) 180, съответно с пожарозащитни врати за достъп с огнеустойчивост EI 90. Всеки етаж (включително подземните етажи) в строежи с височина над 28 метра се проектира с най-малко два евакуационни изходи.
Съгласно ЗУТ (Закон за устройство на територията) "Етажът" е част от сграда или постройка между две последователни подови конструкции.
Ориентировъчната височина на отделния етаж е 3,0 метра.
5.3. Застроена площ
Площта, с която се съобразява необходимата огнеустойчивост е в рамките на едно етажно ниво (а не разгърната площ на етажите), между брандмауерите. В този смисъл не може да се говори, че се налагат ограничения в застрояваната площ на сградата, а на максималната площ, която може да обхване пожара (площ на пожарен сектор).
Ако в междуетажните плочи има отвор (отвори) и площта му е над
25% - етажите се приемат съгласно техния брой, а за площ се възприема
- цялата разгърната площ на приобщените нива. Същото се прилага и при отвори с по-малка площ, но без защита срещу преминаващите газове.
Максимално допустимата застроена площ между брандмауерите на сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 в зависимост от степента им на огнеустойчивост, без да се изгражда АПГИ, е съгласно табл. 5.1.
Таблица 5.1
Клас на функционална пожарна опасност
Подклас
Площ без АПГИ, м2
Степен на огнеустойчивост
1 2 3 4
Ф1
Ф1.1 1500 1000 500
І.ІІ
ІІІ
ІV

200 V
Ф1.2 2000 1500 800 400
І.ІІ
ІІІ
ІV
V
Ф1.3
Ф1.4 2000 1000 500 200
І.ІІ
ІІІ
ІV
V
Ф2
Ф2.1 2000 1500 800 400
І.ІІ
ІІІ
ІV
V
Ф2.2
Ф2.3
Ф2.4
Ф3
Ф3.1 1500 1000 500 200
І.ІІ
ІІІ
ІV
V
Ф3.2
Ф3.3 2000 1500 800 400
І.ІІ
ІІІ
ІV
V
Ф3.4
Ф3.5 2000 1000 500 200
І.ІІ
ІІІ
ІV
V
Ф4
Ф4.1 2000 1500 800 400
І.ІІ
ІІІ
ІV
V
Ф4.2
Ф4.3 2000 1500 800 400
І.ІІ
ІІІ
ІV
V

Максимално допустимите застроени площи между брандмауерите
(пожарен сектор) в зависимост от степента на огнеустойчивост и етажността на сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1-
Ф4 са съгласно табл. 5.2.
Етажност/
Степен на огнеустойчивост
1 2 3-5 6.9
>10
(само за І степен на огнеустойчивост)
І.ІІ
Без ограничение
5000 м
2 4000 м
2 3000 м
2 2200 м
2
ІІІ
3000 м
2 2000 м
2 1000 м
2
- -
ІV
1500 м
2 1000 м
2
- - -
V
600 м
2 200 м
2
- - -
Метални
(стоманени) незащитени конструкции
300 м
2
(600 м
2
– при осигуряване на АПГИ)
- - - -
5.4. Класификация на производствата по пожарна опасност
Под "пожарна опасност" се разбира съвкупността от условия, които благоприятстват възникването и развитието на пожари и определят тяхната продължителност, бързина на развитие, възможни мащаби и последствия.
Когато в едно помещение са разположени няколко технологични процеси, различни по пожарна опасност, за окончателна категория се приема най-опасната, ако това условие не се спазва се преминава към следващата КППО, като площите и (обемите), се сумират с предходната, съблюдава се същото правило и т. н.
По същия начин се категоризират и сградите като цяло.
5.5. Влияние на пожарното натоварване върху необходимата огнеустойчивост
Aкo при определяне на необходимата огнеустойчивост се вземат предвид изброените до тук характеристики, без да се отчита пожарното натоварване могат да се допуснат грешки в две посоки - необосновано да се иска по-голяма огнеустойчивост (дори за помещения, в които почти няма какво да гори) и обратно - да се пропусне фактът, че в даден склад или производствено помещение има пожарно натоварване, което ще развие по-тежък температурен режим и по-продължителен пожар. Ето защо трябва да се помни, че когато пожарното натоварване нарасне над
100 кг/м2 (дървесен еквивалент), необходимата огнеустойчивост се

отчита по табл. №3, а не по обичайната - табл. №2 (ПСТН).
Преизчисляването на пожарното натоварване в дървесен еквивалент се извършва по следната формула:
Nдървекв . Q

Изтегляне 5.01 Kb.

Сподели с приятели: