1. Малко теория Абсолютна влажност

градуса	гр/куб.м.		градуса	гр/куб.м.
-25	0.70		13	11.35
-24	0.77		14	12.07
-23	0.86		15	12.82
-22	0.91		16	13.63
-21	0.99		17	14.48
-20	1.07		18	15.37
-19	1.17		19	16.32
-18	1.26		20	17.29
-17	1.37		21	18.31
-16	1.48		22	19.38
-15	1.61		23	20.55
-14	1.74		24	21.75
-13	1.88		25	23.00
-12	2.03		26	24.38
-11	2.19		27	25.78
-10	2.36		28	27.22
-9	2.54		29	28.77
-8	2.74		30	30.36
-7	2.95		31	32.02
-6	3.17		32	33.78
-5	3.41		33	35.64
-4	3.66		34	37.57
-3	3.93		35	39.60
-2	4.22		36	41.72
-1	4.52		37	43.91
0	4.85		38	46.20
1	5.17		39	48.62
2	5.54		40	51.14
3	5.93		41	53.76
4	6.35		42	56.49
5	6.80		43	59.35
6	7.27		44	62.34
7	7.76		45	65.44
8	8.28		46	68.63
9	8.83		47	71.92
10	9.40		48	75.40
11	10.00		49	79.08
12	10.66		50	82.98

Ще определим понятието ‘затворена стая’:

Затворена стая е такава, която е:

– напълно изолирана по отношение на обмена на въздуха с външната среда;

• 
  с минимален топлообмен през стените и дограмата;
  
• 
  с равномерно разпределена влажност в целия обем на стаята;
  
• 
  с еднаква температура в целия обем на въдуха;
  

Ще определим понятието 'проветряване':

Под проветряване ще разбираме широко отваряне на прозорците и вратите за около десетина минути, при положение, че абсолютната влажност на външния въздух е по-ниска от тая в стаята.
Ще определим два типа стаи:

- тип 'А – в който се вкарва допълнително влага ( отделена от хора, животни, растения, при готвене, миене, пране, къпане и пр.);

- тип 'Б – в който не се вкарва допълнително влага;

2. Теоретично за влагата в затворена стая тип 'А'

(в която се внася допълнително влага)

t – температура на въздуха в стаята (градуси)

T – време (часове)

G – концентрация на насищане (гр/куб.м)

P – начална относителна влажност (проценти)

V – обем на помещението (куб.метри)

R – внасяна влага (грама/час)
Ако в една затворена стая с обем V поддържаме постоянна температура t и са ни известни относителната влажност P и внасяната влага R, по тази формула можем да пресметнем след колко часа Т, ще се появи влага по стените:
G .(100-P).V

T = --------------------------

R .100
Какво може да се направи за да се отложи максимално времето до поява на влага по стените:
1. по отношение на концентрацията на насищане – G : тя се определя от Таблица 1 според температурата на въздуха в стаята. Колкото по-висока е температурата толкова по-голяма е стойността на G и следователно толкова по-късно ще започне да се появява влага по стените. Значи, ако поддържаме по-висока температура в стаята, ще отдалечим времето до поява на влага по стените.

Тук обаче се налага ограничение поради това, че е некомфортно да се живее при температури по-високи от 25 градуса примерно. А и разхода на енергия за поддържането им ще бъде по-голям.

2. по отношение на началната относителна влажност – P : колкото тя е по-ниска, толкова по-късно ще започне да се появява влага по стените. Това значи, че трябва да се стараем да поддържаме колкото се може по-ниски стойности на относителната влажност в стаята. Това нещо може да се постигне само чрез проветрение с последващо бързо затопляне на стаята. При проветрението се намалява абсолютната влажност в стаята, а чрез последващото затопляне се намалява относителната влажност на стаята.

3.по отношение на обема на стаята – V : добре е стаята да е с възможно по-голям обем, или обемът й да се увеличи чрез широко отваряне на врата към съседна стая; Увеличаването на обема отлага във времето момента на появяването на влага по стените, но не го изключва. Освен това по-големия обем на стаята ще изисква и по-голям разход на енергия за отоплението й.

4.по отношение на внасяната влага – R : тук всички мерки водещи до ограничаване на внасяната влага са от полза като: намаляване броя на растенията, извършване от хората на дейностите с високо натоварване по възможност извън стаята, простиране на прането извън стаята и т.н. Намаляването на внасяната влага ще отдалечи момента на поява на влага по стените. От друга страна, обаче, трябва да е ясно, че колкото и да се намалява внасяната при тези дейности влага, тя все пак се внася непрекъснато и неминуемо води до увеличаване на абсолютната влажност до такива стойности, че нито повишаването на температурата в стаята, нито увеличаването на обема на стаята няма да помогнат относителната влажност да не достигне 100% и да не се появи влага по стените.

Най-правилните действия за да не се допусне поява на влага по стените в този случай е периодичното проветряване на стаята, което трябва да се извършва така:

- уверяваме се, че външните условия са благоприятни за проветряване (трябва абсолютната влажност на външния въздух да е по-ниска от тази на въздуха в стаята, което през зимните месеци при ниски външни температури, обикновено е така);

- широко се отварят прозорците за около десетина минути: за това време в стаята абсолютната влажност се понижава; понижава се също и температурата на въздуха в стаята;

- затварят се прозорците и се усилва отоплението на стаята за по-бързо достигане на нормалната стайна температура (за това време относителната влажност в стаята се намалява);

От този момент нататък поради внасяната влага от хора, растения и т.н. започва постепенно, но неизбежно повишаване на абсолютната влажност в стаята, което в зависимост от по-горе споменатите фактори, малко по-рано или по-късно ще доведе до поява на влага по стените, ако отново не проветрим.

3. Теоретично за влагата в затворена стая тип 'Б'

(в която не се внася допълнително влага)

tнач – начална температура на въздуха в стаята (градуси)

Gнач – начална концентрация на насищане (гр/куб.м)

Pнач – начална относителна влажност (проценти)

Gкр – крайна концентрация на насищане (гр/куб.м)

tкр – крайна температура на въздуха в стаята (градуси)
В една затворена стая от тип 'Б' влага по стените може да започне да се появява само, ако температурата на въздуха в нея се понижи.
Ако в една затворена стая са ни известни температурата на въздуха tнач и относителната влажност Pнач, то използувайки Таблица 1, можем да определим до колко градуса трябва да се намали температурата, за да почне да се отделя влага по стените. Това става така:

- влизаме в таблицата с tнач и определяме Gнач;

- пресмятаме Gkр=Gнач x Pнач;

- влизаме в Таблица 1 с Gkр и определяме tkр;

Какво може да се направи за да се отложи максимално времето до поява на влага по стените:

За да се получи максимална разлика между Gкр и Gнач, (а от там и максимална разлика между tкр и tнач), трябва Pнач да е колкото се може по-малко. Това означава, че за по-голяма сигурност срещу евентуално образуване на влага по стените в една затворена стая, трябва началната й относителна влажност да бъде колкото се може по-ниска.

Тук е необходимо да отбележим, че колкото по-висока е температурата в една затворена стая, толкова по-голяма е разликата, с която трябва да се намали температурата в нея, за да започне отделяне на влага по стените. И обратното – колкото по-ниска е температурата в една затворена стая,

толкова по-малка е разликата, с която трябва да се намали температурата в нея, за да започне отделяне на влага по стените. Това е много важно да се знае и да не се допуска стая от тип Б, която няма да се използува дълго време да се остави с ниска температура и висока относителна влажност. Тогава понижението на температурата дори с два-три градуса може да доведе до поява на влага по стените.

- уверяваме се, че външните условия са благоприятни за проветряване (трябва абсолютната влажност на външния въздух да е по-ниска от тази на въздуха в стаята, което през зимните месеци при ниски външни температури, обикновено е така);

- широко се отварят прозорците за около десетина минути: за това време в стаята абсолютната влажност се понижава; понижава се също и температурата на въздуха в стаята;

- затварят се прозорците и се усилва отоплението на стаята за по-бързо достигане на нормалната стайна температура (за това време относителната влажност в стаята се намалява);

От този момент нататък е необходимо само да следим относителната влажност в стаята, и ако тя се повиши (поради изстиване на въздуха в стаята), да включим за малко отоплението, което ще доведе до понижаването й.

4. Реално за влагата в затворена стая тип 'А' и 'Б'

В реални условия нещата от предходните разсъждения се изменят малко поради това че:

- реалната стая допуска обмен на въздуха през неплътностите в дограмата;

- реалната стая допуска топлопренасяне през стените и дограмата;

- в реалната стая температурата на въздуха не е разпределена равномерно в целия обем;

- в реалната стая влажността не е разпределена равномерно по целия обем на въздуха;
- поради обмена на въздух през неплътностите в дограмата, както и поради многократното отваряне на вратите и прозорците от хората при обитаването на стаите, се извършва в някаква степен проветряване, което увеличава теоретично пресметнатото време до начало на образуване на влага по стените;

- поради топлопренасянето през стените на стаята и стъклата на прозорците повърхностната им температура е обикновено по-ниска от температурата на въздуха в стаята. Например при температура на външния въздух около 0 градуса и на въздуха в стаята около 20 градуса, температурата на стените ще е с около 2-3 градуса по-ниска, а на стъклата на прозорците с около 10 градуса по-ниска от тази на температурата в стаята. Това води до намаляване на теоретично пресметнатото време до поява на влага по стените.

- поради неравномерното разпределение на температурата и влажността винаги могат да се намерят места, където тези два фактора се съчетават неблагоптиятно (места с по-ниска температура и с по-висока влажност), в които образуването на влага ще започне по-рано от теоретично пресметнатото.

5. Защо, защо, защо ...

- Пример 1: ако имаме въздух с абсолютна влажност 7 гр/куб.м при 20 градуса и относителна влажност 40%, ние няма да забелязваме водните пари. Ако обаче започнем да го охлаждаме, при достигане на 5 градуса във въздуха ще забележим появата на мъгла, защото при 5 градуса в 1 куб.м въздух може да се съдържа максимално 6.80 грама водни пари. Тоест разликата 7 – 6.80 = 0.2 грама на куб.м се е отделила във вид на мъгла.

- Пример 2: ако в една стая въздухът е с температура 15 градуса, абсолютна влажност 10 гр/куб.м и относителна влажност 78%, ние няма да забелязваме водните пари. Ако обаче без да променяме температурата, започнем да увеличаваме абсолютната му влажност, като вкарваме допълнително влага в стаята – примерно до 14 гр/куб.м ще забележим появата на мъгла. Тя се е появила, защото при температура 15 градуса въздухът може да поеме в себе си максимум 12.82 гр/куб.м и разликата 14 – 12.82 = 1.18 гр на куб.м. се е отделила във вид на мъгла.

- Защо се появява влага по някои повърхности?
Поради различната си топлопроводимост предметите, които са в досег с въздуха може да имат различна температура ( по-висока или по-ниска ) от тази на въздуха.

Да разгледаме следния пример: Имаме въздух който има влажност близка до концентрацията на насищане за съответната температура – примерно температура 18 градуса, абсолютна влажност 14 гр/куб.м. и относителна влажност 91%. В тоя случай няма да се наблюдава поява на мъгла, защото въздухът при тази температура може да поеме още влага до достигане на 15.37 гр/куб.м. Да видим какво ще се получи, ако в досег с въздуха се намира предмет, чиято повърхностна температура е по-ниска от тази на въздуха – например 15 градуса. Въздухът, който е в непосредствен допир с предмета ще има вече температура 15 градуса. Наличнитата влага от 14 гр/куб.м ще се окаже над концентрацията на насищане за 15 градуса, която е 12.82гр/куб.м, и по повърността на предмета във вид на капки ще се отдели излишната влага 14 -12.82= 1.18 гр/куб.м.

Топлоизолационните характеристики на стъклото са доста по-ниски от тези на стените на стаята. Затова през зимата, при ниска температура на външния въздух и нормална стайна температура най-ниска повърхностна температура в стаята обикновенно е на стъклата на дограмата. Например при 0 градуса външна температура и 20 градуса в стаята, температурата на стъклопкета може да е около 11 градуса.

Повърхностната температура на стените на стаята може да варира в широки граници. В местата, близо до комините тя може да е по-висока от тази на въздуха в стаята, на стените, които са вътрешни за сградата обикновено е малко по-ниска от тази в стаята, а на външните стени обикновено е с няколко градуса по-ниска от температурата на въздуха в стаята. Освен това и поради недобро строително изпълнение на външните стени, в някои места може да има още по ниски стойности.

При това положение когато относителната влажност в стаята достигне примерно 80% , (което при 20 градуса значи, че имаме 13.8 гр/куб.м. влага), ако външната температура е зимна, спокойно по вътрешната страна на стъклопакета или на стената може да имаме повърхностна температура от 15 градуса. При това положение по тези повърхности ще се отдели влага, тъй като тези 13.8 гр/куб.м се оказват над концентрацията на насищане за 15 градуса, която е 12.82гр/куб.м. Отделената влага ще е в размер на 13.8 – 12.82 = 0.98 гр/куб.м.

Отоплението на стаята се осъществява основно чрез загряването на въздуха в стаята и при неговото движение топлината се предава по целия обем на стаята. В труднодостъпни места каквито са между задните стени на мебелите и стените, между рамките на картините и стените и други подобни, циркулацията на въздуха е минимална, при което и температурата на въздуха в тия места, когато стаята се отоплява, е с няколко градуса по-ниска от тази в стаята.

От друга страна тези труднодостъпни непроветриви места страдат и при проветряването на стаята. Този процес е основен за борбата с влагата по стените. И за да се извърши добро проветрение е необходимо да се извърши пълен обмен на вътрешния въздух с висока влажност с външния по-сух въздух. Това обаче става в много по-малка степен за тези труднодостъпни места, в ставнение с останалия обем на стаята. Освен това за да не се понижи прекалено температурата на въздуха в стаята при проветрение, то трябва да продължи кратко – около десетина минути, което още по-вече затруднява смяната на въздуха в тия места и там остава въздух с по-голяма влажност.

Следователно тия места се оказват с въздух с по-висока влажност, отколкото е влажността в стаята, и едновременно с това, и с температура, с няколко градуса по-ниска от тази в стаята. Като се прибави и факта, че тези места се допират до стена, където повърхностната температура също е по-ниска от тази на въздуха в стаята, се получава възможно най-благоприятната ситуация за появяване на влага по стените.

Може, но само през лятото, когато работи в режим охлаждане. Тогава влагата във въздуха който се движи от вентилатора, при допир със студеното вътрешното тяло на климатика, кондензира по него, стича се и се отвежда по тръбичка през стената извън стаята. По този начин се намалява абсолютната влажност в стаята. Някои климатици имат специален режим “изсушаване”. Този режим, обаче може да работи само при охлаждане на въздуха, а не и при режим отопление на въздуха. Т.е. през зимата, ако имаме висока влажност в стаята няма да може да я намалим, използувайки режима “изсушаване” на климатика.