Действащите наказателни закони – материален и процесуален, предвиждат правна уредба относно възможността за “отклоняване” от общата наказателно-процесуална форма. Така при институтите на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и на прекратяване на наказателното производство със споразумение, се допуска, когато прокурорът е убеден във виновността на обвиняемия, да не състави и да внесе с съда обвинителен акт, да не отстоява обвинението в съдебно заседание, а съдът да не разгледа делото по правилата на редовното съдебно производство и да не наложи на виновния подсъдим наказание от системата на чл. 37 НК.
След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението. Последиците от споразумението са същите, както и при прекратяване на наказателното производство в съдебното заседание при наличието на общите прекратителни основания – прекратяват се процесуалните отношения и се слага край на наказателното производство. То наподобява до голяма степен прекратяването на наказателното производство от частен характер при постигане на помирение между пострадалия – частен тъжител и подсъдимия: ако всички тъжители оттеглят изцяло своята тъжба – за всички подсъдими и по отношение на всички престъпления, то съдът следва да прекрати наказателното дело.Забелязват се много сходни елементи с института на споразумението: съдът се произнася по съответствието на постигната спогодба със закона и морала, причинените от престъплението вреди трябва да бъдат репарирани, следва да има изрично съгласие от страна на главния обвинител и съответно негово волеизявление и т. н. Голямата разлика се отнася до това, че споразумението е отнесено до престъпления от общ характер, за които инициативата за наказателно преследване е публична.
