Придобиване право на собственост върху изгубени вещи
Изгубени могат да бъдат само движими вещи. Изгубена е тази вещ, която има собственик, но не се владее от никого. Собственикът няма фактическа власт върху нея. Затова, ако друго лице, несобственик, установи владение върху изгубената вещ, то тя става намерена. С факта на изгубването на движимата вещ, не се прекратява правото на собственост върху нея. Собственикът на изгубена вещ може да виндицира в тригодишен срок от загубването. Но това изключение важи само за добросъвестният владелец. Лицето, намерило вещта, не може да се третира като добросъвестно. Добросъвестно ще е трето лице, на което в последствие е била прехвърлена.
Намиране на съкровище
Терминът е условен, става дума за вещи, които имат собственик, но той не е известен. Обект на този придобивен способ би могла да бъде само движима вещ. Необходимо е обаче:
вещта да бъде скрита, да е неизвестно местонахождението й
собственикът да е неизвестен
вещта трябва да има историческа, художествена, археологическа или др. стойност
Посочените вещи са от особено значение за националната култура, затова те могат да се придобиват само от държавата. В случая не става дума за правоприемство. Държавата придобива собствеността направо по силата на чл.91 от ЗС. Налице е особен, първичен способ за придобиване право на собственост.
ОСОБЕНИ СПОСОБИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ
Придобиване право на собственост при публична продан
Изпълнителният процес по принудителен начин замества липсващото доброволно изпълнение от страна на длъжника. Принудителното изпълнение върху вещи се осъществява чрез тяхната публична продан. Публичната продан се извършва от съдия-изпълнител по ред, установен в ГПК – обявление, наддаване, обявяване на купувача, плащане на цената, възлагане на имота. Актът, с който съдия-изпълнителят обявява за купувач участника, направил най-високо наддавателно предложение, не го прави собственик.
Обявяването на купувач поражда за него задължения от облигационен характер – да плати обещаната цена в определен срок. Едва след внасяне на цената, съдия-изпълнителят пристъпва към възлагане на имота.
Възлагането има вещноправно действие. То прехвърля собствеността върху купувача. Това обаче не е продажба, а е властнически акт на държавен орган, който прехвърля имота на длъжника, независимо от неговата воля. Това създава впечатление за първично придобиване. В действителност обаче, с възлагането при публична продан на недвижим имот върху купувача се прехвърлят “всички права, които длъжникът е имал” върху продадения имот. Публичната продан не е оригинерно, а деривативно основание за придобиване на собственост – придобива се имотът такъв, какъвто е описан, заедно с постройките и насажденията.
Сподели с приятели: |
