1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
и при условията на дискреция
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Цялостно и частично обжалване на първоинстанцинното решение.
- Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.
| и при условията на дискреция –
Чл. 242. (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато: присъжда вземане, основано на официален документ; присъжда вземане, което е признато от ответника; от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило, подлежи на обжалване с ЧЖ, т.е. по реда на обжалване на определенията, а не на решенията – Чл. 244. Определението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба. Относно определението за разноските, присъдени с първоинстанционното решение съществува специален ред на защита, предвиден в чл. 248 ГПК: Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, който включва възможността по искане на страната , съдът, постановил решението да го измени или допълни в тази част, като постановеното определение подлежи на обжалване по реда на обжалване на решенията, т.е. разноските са предмет на самостоятелно производство, различно от въззивното обжалване на решенията. Цялостно и частично обжалване на първоинстанцинното решение. Това е израз на диспозитивността на процеса. Волята на заинтересованата страна определя рамките на процедирането на съда . По отношение на нищожните и недопустими първоинстанциоонни решения не важи забраната за влошаване на положението на обжалващия по аргумент на противното от разпоредбата на Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. Това разрешение позволява на въззивният съд да променя и в необжалваематта част при останалите видове порочни решения, още повече, че за пороците нищожност и недопустиммост той следи служебно.– Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. (4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. Въпреки това според посочената разпоредба произнасянето за наличието на тези пороци относно цялото решение визира само нищожността, а не и недопустимостта, при която важи ограничението, че обезсилване може да се постанови от въззивния съд само относно обжалваната му част.Това законодателно решение се аргументира с обстоятелството, че в необжалваемата част, то е влязло в сила и не подлежи на промяна от въззивната инстанция. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|