1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Издаването на служебната тайна е уредено в
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Чл.285 урежда допустителството
| Издаването на служебната тайна е уредено в чл.284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна”.
Тайната е информация относно определени факти и обстоятелства, чието узнаване е ограничено от гледна точка на защитата на определен държавен или обществен интерес. Изпълнителното деяние се осъществява чрез действия, които са очертани с формите „съобщи другиму“ или „обнародва“. При съобщаването престъплението ще е довършено, когато сведенията станат известни на лица, които нямат право да ги знаят и в този смисъл то е формално. При обнародването престъплението ще е довършено, когато сведенията станат достояние на неограничен кръг хора. Тук престъплението е резултатно. Разпоредбата изисква съобщаването или обнародването да са станали във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице, т.е да имаме неблагоприятно засягане на правната сфера на посочените субекти. Субект по ал.1 е длъжностно лице; по ал.2 (за разлика от другите престъпления по служба) – недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна; а по ал.3 – вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна. От субективна страна имаме умисъл, включващ съзнание, че сведенията са тайна. Чл.285 урежда допустителството: длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление. Субект е длъжностно лице, на което е подчинено лицето, извършващо престъплението, като последното може и да не е длъжностно лице. Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и се изразява в непопречване да се извърши престъпление, свързано със службата или работата на лицето. Нарушени са, следователно, специални контролни задължения. Прест-ето е резултатно. Той се свежда до липса на възможно възпиращо действие. От субективна страна се касае за умисъл. За разлика от помагачеството тук липсва общ умисъл м/у извършителя и допустителя. Ако такъв възникне, допустителството прераства в помагачество. Има субсидиарен характер. Престъплението е вторично – за наличието му е нужно някакво друго първоначално престъпление. Допустителството трябва да се разграничава от престъпното недоносителство. И двете престъпления са вторични и представляват умишлена търпимост, спрямо друго, първично престъпление. Недоносителството включва само несъобщаване на властта, докато допустителството включва по необходимост и непротивопоставяне на самото му извършване. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|