Един военен министър, който повече не знае, от колкото знае



Дата23.05.2018
Размер339.86 Kb.


05-11.07.2008 г.

Бум!

Серията от експлозии, която събуди София този четвъртък, обърна цялата държава с главата надолу. И още преди пушекът да се разсее, а гърмежите да спрат, успяхме да видим:


- Много институции на едно място, които повече си пречат, отколкото си помагат. Липсата на координация доведе до паника и само късметът размина близките села от непредвими последствия. И че същите тези институции предпочитат да влагат ресурсите си там, откъдето могат да се вземат повече и по-бързо лесни пари.
- Истинското лице на армията - повече опасна, отколкото гарантираща безопасността на страната.
- Един военен министър, който повече не знае, от колкото знае.
- Един министър на извънредните ситуации, който, както казаха от опозицията, трябва да бъде търсен, за да бъде намерен.
- Един президент, който беше сред първите на инцидента, но предпочете да запази мълчание. Което не му е в стила - той обича да говори. За история, избори, гори, коледи, българското село и прочее характерни за един главнокомандващ тематики. Докато подопечната му армия все повече заприличва на търговско дружество. Не сме се и надявали, че ще свика Консултативния съвет за национална сигурност за липсващите пари за утилизацията на опасните боеприпаси например. Той не обича да го прави, а когато се случва, предпочита да се обсъждат енергетиката, раждаемостта и интеграцията на ромско население.
Челопечене беше предупреждение. Защото само на час път от София има 20 пъти по-голям склад. И нищо, ама нищо не може да ни убеди, че той се охранява по-добре.

Погреби на края на града

16 март 2008 г. Мощна експлозия разтърсва военен склад в близост до албанската столица Тирана. По това време работници обезвреждат боеприпаси, подготвени за бракуване. Повече от 6 хил. тона експлозиви вече са били унищожени в момента на инцидента. Останалите обаче предизвикват детонация, която убива десетки хора и нанася материални щети в огромен радиус, включително и по международното летище на Тирана. В продължение на няколко дни мястото на инцидента е недостъпно за спасителните екипи заради по-малки, вторични взривове. Причините за инцидента все още се изясняват... Същото се случва и в украинското село Ново Богдановка през 2005 г., където се взривява склад с 90 хил. тона боеприпаси. Подобен инцидент, но с по-малко количество - 1500 тона, има и в Сърбия през 2006 г.


Описаните случаи са доста по-драматичен вариант на събитията, които се разиграха в българската столица в четвъртък сутрин. Те са ярка илюстрация за цената, която България може да плати при утилизацията (унищожаването) на негодни за употреба боеприпаси, ако се опитва да го прави самодейно, аматьорски или пък ако отлага проблема с години. Какъвто е случаят.
"Бомби" в съседство
Количествата излишни боеприпаси, които са струпани в неизвестен брой складове из цяла България, са достатъчно големи, за да е най-малкото странно как е възможно от години те да се търкалят в недотам добре обезопасени места.
Този взрив беше предизвестен, сподели пред репортери на "Капитал" високопоставен военен експерт и допълни: имахме късмет, че стана така, без жертви - сега поне на проблема ще може да се погледне сериозно. Данните за количествата залежали боеприпаси се разминават. Според официални източници на МО те са около 45-50 хил. тона. Според бивши служители на министерството обаче излишните боеприпаси са повече - около 120-130 хиляди тона. Което и от тези числа да е вярно, сигурно е едно - че на много места в България има "бомби със закъснител", подобни на тази в Челопечане. Най-големият склад, в Костенец, на 60-ина километра от София, приютява между 20 и 30 хиляди тона - 15 пъти повече от боеприпасите, които се взривиха в четвъртък.
В допълнение, общото натрупването продължава с около 7-10 % всяка година. Проблемът е особено сериозен главно заради съкращаването на числеността на армията, което прави излишни огромни количества бойна техника и въоръжение. До момента незначителни количества от боеприпасите са унищожени в завод "Цар Самуил", гр. Костенец, който е част от структурата на военния холдинг "Терем" ЕАД (в момента в процедура на приватизация).
Различни източници потвърждават, че складовете с опасните "заряди", които се стопанисват от Генералния щаб, са стари и имат нужда от ремонт. "Над 50% от хранилищата се нуждаят от ремонт на покривите и мълниезащитните инсталации", казва подп. Красимир Петров в материал по темата, публикуван в сп. "Военни проблеми". По неговите данни редица боеприпаси се съхраняват в нарушение на изискванията - част от тях на открито, други - без необходимите проходи за проветряване в складовете. "Голяма част от подлежащите на утилизация боеприпаси са в насипно състояние, с нарушена, липсваща или невярна маркировка", алармира още Петров. Всичко това създава огромни рискове за хората и околната среда, припомнят военни експерти.
На този фон историята на дългата подготовка за обезвреждане на боеприпасите е повече от скандална.
Пет години: програми, концепции, стратегии... и нищо
Още през 2003 г. Министерството на отбраната разработва Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните боеприпаси. Документът е одобрен от Министерския съвет през март 2004 г. и е представен пред парламента, за да бъде включен в разходите на бюджета. Програмата е определена и като един от 11-те приоритетни проекта за модернизация на Българската армия (отделен въпрос е дали унищожаването на стари боеприпаси наистина е част от модернизацията на армията).
Решение обаче какво да се прави с тях все още няма. В резултат процесът по унищожаване така и не е започнал. В четвъртък дългогодишният началник на Генералния щаб на армията, сега началник на кабинета на президента, ген. Никола Колев обясни, че причината била… липса на средства. При силния от няколко години бюджет и почти безогледното разпределяне на излишъка миналата година едва ли точно това е автентичното обяснение за подценяването на проблема. Оценките за това колко би струвало унищожаването на боеприпасите също се разминават в пъти - от около 25 млн. лева до 2-3 пъти повече. "При всички случаи не е проблемът, че няма пари - това са нищожни суми на фона на бюджета на министерството", коментира военен експерт пред "Капитал". На въпрос каква тогава е причината за забавянето той я оцени като микс от неграмотност как да се подходи към процеса и надежди, че от боеприпасите могат
"Да се извадят пари"
Над 10 западни компании, между които американската "Дженерал дайнамикс", наистина са проявявали интерес да изградят мощност за унищожаване на старите боеприпаси. Те са предлагали различни решения на проблема. Единият вариант е изграждане на специализирано съоръжение за унищожаване на стари боеприпаси, който ще струва между 30 и 50 млн. евро. Някои фирми са били готови сами да финансират проекта с държавни заеми от съответните правителства. Другата идея е била да се направят две подвижни платформи, които да могат да се местят от поделение на поделение и на място да унищожават ненужните снаряди. Това е най-модерната технология и е по-безопасна от построяването на завод, защото не се налага транспортиране на боеприпасите до него. Имало е и други по-екзотични предложения за унижощаване на боеприпаси под вода или чрез замразяване на много ниски температури.
Всички тези предложения са били отхвърлени от бившия екип на МО, начело с Веселин Близнаков. Преди две години той одобрява концепция за продажба на старите снаряди "на парче" на частни български фирми. Запознати със сделките източници от МО твърдят, че те са реализирали добри печалби, но само малка част от тях са отишли в министерството. "Ако печалбата е 70 лева на кг, от тях за държавата остават само 10 лева", заяви служител в екипа на Близнаков, който от месец и половина е извън министерството. Самите продажби са били извършвани от фирмата "Търговия и снабдяване" ЕООД, която е собственост на МО. Сделките не са публични и минават в графата "военна тайна". Знае се, че сред купувачите на тези снаряди е имало не само фирми, специализирани в работата с взривове, като "Дунарит" - Русе, "Арсенал" - Казанлък, "Аркус" - Лясковец, но и обикновени оръжейни търговци, както и фирми, които търгуват с метали. Те са купували снарядите, за да ползват метала от гилзите, тъй като международната цена е около 33 евро/кг.
По тази схема са били продадени около 30 000 тона стари боеприпаси в последната година. Идеята е била с тези средства да се финансира унищожаването на останалите експлозиви, които не са толкова атрактивни за частните фирми, тъй като не съдържат скъпи метали. Техните количества са около 50-55 000 тона. Имало е гласове в министерството да не се дават на частни фирми само атрактивните боеприпаси, от които могат да се извлекат ценни метали, а да се групират в лотове - актрактивни с неатрактивни, за да може да се реши проблемът, а не просто да се усвоят едни пари от фирмите. Кой знае защо обаче екипът на Близнаков решава да стартира продажбата на парче. Процесът, изглежда, не е бил последователно структуриран, а според различни източници има противоречия и между министерството и Генералния щаб кой и как да го провежда. Още повече че военните договори са тайни и няма възможност за обществен контрол над избора на купувачи, цените, продаваните количества и процедурите по извозването и обезвреждането им. В същото време интерес от различни фирми е регистриран, още повече че министерството е обявило, че е склонно да продава складовете заедно с боеприпасите и земята под тях.
В този смисъл спекулациите, че взривовете в София са плод на "икономически интереси" и "далавера", може да се окажат не далеч от истината - най-малкото косвено заради дългото забавяне, което оставя възможност за кражби и дребни сделки около взривоопасните складове.
Много идеи, малко действия
Идеи как да бъдат унищожени боеприпасите не липсват в професионалната общност. "Най-добрият вариант би бил да се закупи стационарен или един или два мобилни инсинератора, в които да се утилизират излишни боеприпаси без съществени вреди за околната среда", смята председателят на сдружението на специалистите по боеприпаси в България ст.н.с. д-р Валентин Радев. По неговите думи някои фирми вече са проявявали интерес към подобни доставки. Например американската компания DEIHL предлага да продаде на България такива съоръжения или като директна доставка, или под формата на офсетна програма. Цената на подобно съоръжение е от порядъка на 10 млн. евро, но не е невъзможно да бъде намерено и за по-малка сума, твърдят експерти.
В професионалната общност смятат за удачен вариантът цялото количество боеприпаси, което подлежи на утилизация, да се продаде на една или две големи фирми. "Така те ще имат стимул да финансират покупката на инсинератори", смята Радев. Той смята за грешна и неправилна досегашната практика, при която незначителни количества са продавани на различни компании. Първоначално започва продажбата на боеприпаси, комплектовани основно с месингови гилзи, които се търсят заради високата цена на месинга. В същото време обаче остават неутрализирани боеприпаси, които никой не иска да купи. Затова трябваше да бъдат продавани на лотове - ценните с по-малко ценните, смятат специалисти. Нещо като продажбите на "Кралица Марго" в комплект с някой от томовете събрани съчинения на Тодор Живков по времето на социализма.
Споровете как точно да се реши проблемът с боеприпасите сигурно могат да продължат безкрайно. Докато те не започнат да се "самоообезвреждат" по опасния начин, на който станахме свидетели в четвъртък. Този път като по чудо без жертви.


05-11.07.2008 г.

Билборд тук, билборд там, каша ще забъркам сам

Проверката на Столична община за незаконни билбордове зададе повече въпроси, отколкото отговори за пазара на външна реклама в София
Наредбата за външната реклама все още е в съда и поне до есента няма да проработи, а договорите на агенциите с нея изтекоха на 1 юли и никой не знае какво ще се случи с тях.
В опит да въведе някакъв ред общината обяви, че след проверка, възложена на общинското дружество "Географска информационна система - София" ЕООД, са установени 194 билборда тип "Пиза" (най-разпространените съоръжения с размер 4х3 метра) на общински терени без договори за наем. Главният архитект на София Петър Диков обяви пред медиите, че разполагат с информация за фирмите, собственици на тези рекламни съоръжения, и по-късно имената им бяха публикувани на сайта на дирекция "Архитектура и градоустройство" (ДАГ) (виж таблиците). Но има още 228 билборда от същия тип на общинска територия без сключени договори за наем, за които липсват и данни за собствеността. Според официалното съобщение на общината дори при онези от рекламните агенции, които са обвързани с договори, са регистрирани нарушения. Но според агенциите тази информация е невярна.
"Това не е вярно"
Александър Лазаров, управител на "ГИС - София" ЕООД, обяснява, че тяхната задача е да изготвят карта на София, на която да отбележат всички рекламни съоръжения в столицата. "Имаме около 25 души анкетьори, които непрекъснато обикалят и събират информация", изяснява той метода, по който се извършва проверката, и допълва, че установяването на нарушенията не влиза в техните правомощия.
Заедно с "ГИС - София" по проверката са работили от Столичния инспекторат, дирекция "Контрол по строителството" към ДАГ, които са определяли собствеността на терена, както и от сектор "Реклама" към Столичния общински съвет. С установяването дали за даден билборд има сключен договор с общината са се занимавали от сектор "Реклама". Началникът на сектора Евгени Радев остана изненадан от съществуването на списък с имена на фирми с липса на данни за договори за съоръженията им. Той обясни, че след получаването на снимковия материал от "ГИС - София", те сверяват констатираните съоръжения със сключените договори, с които разполагат. "Ако има неяснота, се консултираме с фирмата, собственик на съоръженията", обясни Радев. Но всички от фирмите, които "Капитал" потърси за коментар, отрекоха някой да ги е търсил при изготвянето на тази проверка.
Според проверката "Агенция Прима" АД и "Нюз Аутдоор България" АД са собственици на най-много билборда без договор, съответно 57 и 16. И двете агенции за външна реклама са под управлението на Теодора Ъндърууд, като миноритарен дял в "Нюз аутдоор " има рекламният бос Красимир Гергов. Пред "Капитал" обаче тя отрече да притежава незаконни рекламни съоръжения. "Тази информация е абсолютно невярна, нямам нито един билборд без договор", възмущава се Ъндърууд и допълва, че е опитала да получи повече информация за проверката, но всички, с които е говорила в общинските служби, си прехвърлят топката. "Пълно безобразие", заключава тя.
"Това не е вярно, абсолютно не е вярно", отсича и Йордан Цонев, собственик и управител на рекламна и PR агенция "Райц-2" ООД. В списъка на общината неговата фирма има 15 билборда без договор, но той твърди, че притежава далеч по-малко и всички са разположени в частни имоти, за което пък плаща на техните собственици.
Според Калин Генчев, собственик и управител на агенция "Моушън артс" ООД, Столична община не разполага с вярна информация. Той твърди, че фирмата му държи седем борда на входовете и изходите на метростанциите в столицата, за които имат сключени договори за наем с общинското дружество "Метрополитен" ЕАД и отделно имат разрешителни от ДАГ за поставяне на рекламните съоръжения. Генчев обяснява, че за тези позиции на два пъти е бил обявяван конкурс, който те са спечелили, и недоумява как в общинския списък е посочено, че "Моушън артс" ООД има 10 незаконни билборда.
Дори "Билла България" АД, които управляват веригата магазини Billa, попаднаха в списъка, въпреки че според тях "билбордовете на "Билла България" се намират върху частна собственост".
"Незаконната част от бизнеса започна да придобива цифрово изражение. При това тук става въпрос само за съоръженията на общински терени. Ако се добавят и частните, ще стане страшно", коментира председателят на Българската асоциация за външна реклама (БАВР) Георги Ненков. "Булмедия", в която той е съсобственик, също попадна в черния списък, публикуван от ДАГ. Въпреки че и на него не му е съвсем ясно как е установена липсата на данни за договори между фирмите и общината, той смята, че общата бройка на законните и незаконните билбордове в София е общо взето точна.
И в същото време...
На 1 юли изтекоха всички договори на фирмите със Столичната община за поставяне на рекламни съоръжения върху общински терени. Те бяха автоматично удължени с шест месеца в началото на годината за всички агенции, до изготвянето на нови схеми за разполагане на рекламни съоръжения. В условията на спряна наредба обаче решението за продължаване на договорите трябва да се вземе от Столичния общински съвет (СОС) и към настоящия момент се оказва, че абсолютно всички рекламни съоръжения на територията на столицата са незаконни.
"Анархията е пълна", заяви главният архитект на София Петър Диков и уточни, че е внесъл предложение в СОС как да се действа на пазара за външна реклама в тази ситуация. Общината вече е започнала акция за демонтирането на част от незаконните билбордове.
"Вече ги сваляме - каза арх. Влади Калинов, директор Дирекция "Контрол по строителството" към ДАГ. - Започнали сме от НДК като знакова сграда." Той обясни, че демонтирането важи не само за билбордовете тип "Пиза", но за всякакви рекламни съоръжения и се извършва на базата на Закона за устройство на територията, а не според наредбата.
И за да бъде хаосът тотален, делото, което бе образувано в Софийския административен съд след жалба на областния управител Тодор Модев, е отложено за 11 септември. "Дотогава София остава в пълно безхаберие и хаос. Което е ненормално", коментира председателят на БАВР Георги Ненков. Той обясни, че членовете на асоциацията в началото на месеца са изпратили писма до Столичната община, с които предлагат доброволно да плащат компенсации за използването на съоръженията си, въпреки че нямат задължение да го правят.


05.07.2008 г.

Часове след експлозията в Челопечене
2 танкови мини захвърлени до детска градина
МО и МВР спорят кой да ги прибере.

Кварталът в паника
СТЕФАН ТАШЕВ

Две противотанкови мини, захвърлени пред бл. 47 в столичния Кв. Захарна фабрика, хвърлиха в ужас жите­лите му в четвъртък. Това стана часове след експлозията в Челопечене.

На метри от мините има детска градина и училище. Боеприпаси­те били донесени от ро-ми в четвъртък следо­бед в близката фирма за скрап, но оттам ги върнали и те ги захвър­лили до блока. 24 часа мините стояха там, до­като МВР и МО се разберат кой да ги прибе­ре.

Полицията отцепи целия район и повика военни експерти, но те така и не дойдоха.

Уплашени жители на Захарна фабрика „счу­пиха" телефоните на полицията с гневни обаждания, че никой не им дава информация.

Кметът на района Румяна Дойчинова съ­що разбрала 9 часа по-късно.


05.07.2008 г.



Плугчиева подхвана и боклука на София
СОФИЯ. Проектирането и екологичните оценки на завода за боклука на София трябва да завършат до края на годината. Това беше договорено на среща при вицепремиера Меглена Плугчиева. На нея екоминистърът Джевдет Чакъров, столичният кмет Бойко Борисов и представители на дирекциите "Околна среда" и "Регионално развитие" на Еврокомисията обсъдиха проблема със софийските отпадъци.

Целта е всички да бъдат ангажирани, така че да се избегне евентуална наказателна процедурата срещу България заради боклука.

По-голямата част от парите за завода за смет ще бъдат осигурени от оперативната програма "Околна среда". Останалите ще са от държавния бюджет и заем от Европейската инвестиционна банка или Европейската банка за възстановяване и развитие.

До края на септември ще трябва да се намери решение за балираните отпадъци на София, разхвърляни в момента на различни площадки в града. Документът ще се подпише до 20 юли, след което ще бъде изпратен и на ЕК. Представителите на Брюксел са поели ангажимент да подкрепят финансово рекултивацията на депото в Суходол след приключване на експлоатацията му.



Нина Васильовска

05.07.2008 г.



Хората казват, че няма държава
Соня Стоева, кмет на Чепинци

- Г-жо Стоева, каква е ситуацията към момента в района на взривените складове?

- Тази сутрин комисии от район Нови Искър започнаха да обикалят домовете и да правят протоколи за щетите, които са нанесени от взривовете. Ще бъдат обезщетени всички хора.

- На какъв процент?

- На 100%. Дори бе казано, ако поемат ремонта, да си извадят фактури, които после ще им бъдат осребрени. Помощ ни оказва също и Министерството на отбраната. 20 войници ни изпратиха да разчистим района от стъклата. Освен тях има три сапьорски групи, които обикалят по крайните дворове. И по нивите между къщите и околовръстния път - търсят шрапнели, снаряди и бомби.

- Как хората се възстановяват след шока?

- Трудно. През нощта също имаше взривове. Хората по принцип се отнасят малко с недоверие. Ето по време на наводнението през 2005 г. не бяха обезщетени както трябва. Затова и сега мислят, че ще бъдат излъгани. Някои пък недоволстват, защото искат оценителите да минат първо при тях. А ние сме разделили територията на четири района. Моята къща също ще бъде описана, когато й дойде редът.

- Къде са най-големи поражения?

- В западната част на селото до околовръстния път. Ударната вълна е тръгнала от изток и логично е поразила тези къщи най-жестоко. Иначе гърмежите започнаха в шест часа. Завариха ме в леглото.

6,20 беше първият голям взрив, който срина стъклата на цяло Чепинци. Моят дом също пострада. Имам 8 счупени прозореца, падна и компютърът на земята.

- Какво си помислихте в този момент?

- Въпреки че всички местни знаем за тези оръжейни складове, в първите 15 минути въобще не знах точно какво се случва. Излязох на балкона и видях голямата гъба. Веднага потърсих връзка с районния кмет. Стана ясно, че нещата са сериозни. Чаках, но от никакви по-висши инстанции не получавах уведомление. Всички хора вече бяха излезли на улицата. Тогава решихме да вдигнем населението по тревога и да го евакуираме. Понеже нямаме други сирени, отидох в черквата. Има една в кметството, но тя не работи от сигурно 15 г. Бихме камбаната и после тръгнах по улиците с кола. Където видех хора, им казвах да бягат. За съжаление в първия момент никой не пожела да си остави къщите. Започнаха да се евакуират чак към 8, когато усетиха замърсеността на въздуха и по телевизията се чу новината - очаква се гърмеж на склад с тротил. Към 3 часа следобед обаче започнаха да се връщат уплашени от мълвата, че селото може да бъде разграбено от цигани и клошари.

- Как коментират хората случилото се?

- Казват, че няма държава. Без човешка ръка това не може да стане, но не мога да твърдя нищо. Факт е обаче, че чепинци сме най-потърпевши. Ние се намираме на 1 километър от военната база. Просто се минава през околовръстния път и на 50 метра са къщите. Пред кметството сутринта хората бяха събрали отломки от снаряди и чакаме военните да си ги приберат. Трябва да благодарим на Бог и съдбата, че се размина без жертви.



Любомир Старидолски


05-11.07.2008 г.

ВЗРИВ СКОВА ВЛАСТТА
Мощен трус разтресе властта в ранните часове на 3 юли. Взривът, изравнил със земята военното поделение за утилизация на боеприпаси в софийския квартал Челопечене, за пореден път доказа безсилието на държавата в сложни аварийни ситуации. Четиридесет и пет минути след първата мощна експлозия информационното затъмнение хвърли в паника столичани. Версиите се редуваха от авария в "Кремиковци" до терористично нападение. Тежкото произшествие, за късмет без жертви, постави няколко много остри въпроса. Първият и най-важен - каква е функцията на Министерството на извънредните ситуации. Според задачите на ведомството то е призвано да оповестява населението за бедствия и аварии и да осигури неговата безопасност и евакуация от засегнатите области. Къде обаче бе министър Етем след първите взривове? Според нея - на своя пост, запретнала ръкави да координира действията на спасителите. Според жители на Челопечене и Чепиници г-жа Етем предпочела да облети с хеликоптер (часове по-късно) района на взрива, вместо да се запознае на място със ситуацията в пострадалите селища. От организираните през два часа брифинги на министъра така и не стана ясно защо не са прозвучали сирените в селищата край взривеното поделение и има ли въобще изградена такава система за сигнализация в тях. Защо никой не съобщи на хората какво се е случило, има ли опасност за тяхното здраве, очакват ли се нови взривове, дали да се евакуират и в каква посока ? Все задачи, които трябваше да свърши Министерството на извънредните ситуации. Вместо това Емел Етем по традиция, вместо да поеме вината, я прехвърли на други - в случая върху районните кметове и столичния градоначалник. Към момента на взрива в складовете на поделението се съхраняват общо 1494 т боеприпаси, включително патрони, ръчни гранати, изстрели за гранатомет, снаряди за всички видове гаубици на въоръжение у нас, реактивни дълбочинни бомби, бойни заряди, взриватели и други пиротехнически средства. Чист късмет е, че тоновете тротил не са се детонирали, а само са изгорели, коментират специалисти.Взривът край София повдигна още един сериозен въпрос. Кой е допуснал утилизацията (преработката за граждански цели) на боеприпасите да се извършва в непосредствена близост до населени места? Всички предприятия, произвеждащи или работещи с взривни вещества, са изградени далеч от жилищни райони. Например фабриката за динамит "Еловица" е разположена високо в Централна Стара планина, на повече от 20 км от Габрово, "Дунарид" е на 15 км от Русе и т.н. Ако военното министерство беше решило въпроса с тоновете залежали боеприпаси още преди години, това нямаше да се случи. Няколко поредни министри така и не намериха воля да изчистят този проблем. Първо се опитаха да унищожават снарядите, патроните, гранатите и мините чрез наемане на западни фирми, но те представиха твърде скъпи оферти. После пробваха да подарят част от амунициите, но въпреки това ни хартисаха огромни количества. Накрая решиха с тази дейност да се заемат от военноремонтните заводи "ТЕРЕМ", но процедурата се разми във времето, за да се стигне до инцидента в поделение 18 250. Въпреки това военните (за разлика от Емел Етем) поеха своята отговорност. Първи в района на инцидента влязоха специалисти по ядрена, химическа и биологична защита. Именно те подадоха информацията, че опасност за населението от праха няма. След тях органите на военна полиция се заеха да отцепят зона от един километър, която впоследствие бе разширена на 6 километра. Според началника на кабинета на президента и бивш шеф на Генералния щаб ген. Никола Колев обаче военните не са действали съобразно оперативните планове при подобни произшествия. В първите минути дори са допуснали хаотични и некоординирани действия. Военният министър Николай Цонев поиска и получи оставката на заместник-началника на Генералния щаб по ресурсите ген. Румен Цоков, под чието пряко командване бе поделението в Челопечене. Сега предстоят анализите. На ход са експертите. Вероятно ще "изгори" още някой и друг военен. В същото време министрите ще се потупат взаимно по рамото за добре свършената работа. Оставки няма да има. И така до следващите избори. Или до следващия по-голям взрив.


05-11.07.2008 г.

В СЕЗОНА НА ОТПУСКИТЕ РЕШАВАТ ЗА СТРОЕЖИТЕ В "МЛАДОСТ"
СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ИМОТИ ЩЕ БЪДАТ ОБЕЗЩЕТЯВАНИ С ТЕРЕНИ ИЗВЪН КВАРТАЛА
През последните няколко години столичани, а и жителите на другите големи градове като че ли свикнаха с факта, че кварталите им все повече се превръщат в строителна площадка, и някак спокойно приемат появата на поредната нова постройка. Безконтролното застрояване на междублоковите пространства и зелените площи пък се обяснява с реституираните имоти и липсата на устройствени планове, което допълнително обезкуражава гражданите да се борят с "нашествието" на бетона. Противно на всички очаквания обаче именно проектът на нов подробен устройствен план (ПУП) на софийския кв. "Младост" предизвика много по-разгорещени дискусии от който и да е строеж в района.

Голямото недоволство на хората е породено от факта, че вместо да ограничава застрояването на квартала, новият план предвижда изграждането най-малко на 60 нови обекта, по-голямата част от които са жилищни сгради. На всичко отгоре почти всички запланувани строежи попадат върху малкото останали зелени площи. Според Людмил Захариев, който е представител на живеещите в кв. "Младост", изготвянето на новия ПУП цели единствено да се удовлетворят интересите на частните собственици с реституирани имоти. "Не може да се реституира терен в междублоковото пространство, където има зелени площи с трайни насаждения. Необходимо е да се провери законността на върнатите земи", смята още той. За да успокои обстановката, в края на юни столичният кмет Бойко Борисов издаде временна забрана върху строителството в района, която бе обявена за уникална и единствена в историята на София през последния четвърт век. В крайна сметка се оказа, че т.нар. строителен меморандум далеч не е благороден порив на градоначалника, а задължителна законова процедура, която се прилага по време на общественото обсъждане на нов устройствен план и важи до неговото приемане от Столичния общински съвет. Другият опит на местната власт да спечели хората на своя страна беше обещанието на главният архитект Петър Диков, че всички забележки на гражданите ще бъдат нанесени при преработването на ПУП-а. Това също намирисва на популизъм, тъй като Законът за устройство на територията предвижда именно общественото мнение да играе решаваща роля при изготвянето на подробен устройствен план. Проблемът е, че гражданите, които знаят това, са изключително малко, от което печелят единствено управниците на града.

В крайна сметка се очаква около 10 юли да бъдат обявени новите обществени обсъждания на вече преработения ПУП. Тоест точно в "сезона на отпуските", така че голяма част от жителите на квартала няма да могат да присъстват на тях. А както се видя, при представянето на коригирани планове на "Младост" 2 и 3 на 1 и 2 юли хората не са удовлетворени и от тях. Но едва ли през летните месеци ще успеят отново да убедят архитектите да нанесат нови промени. Много от гражданите подозират, че точно това е целта на столичните архитекти - да прокарат плана, когато няма кой да им се противопостави. В интерес на истината в новия ПУП на "Младост" са отпаднали доста от обектите, предвидени за застрояване в първия му вариант. Само за 2-ри микрорайон те са петнадесет. Друг е въпросът, че голяма част от местните жители настояват в квартала изобщо да не се строят нови сгради. Това, разбира се, е напълно невъзможно и особено като се има предвид, че над 12% от територията на района е реституирана, а собствениците на тези земи също имат права, дадени им от закона.

Кметът на "Младост" Петко Дюлгеров (ГЕРБ) обясни пред в. "БАНКЕРЪ", че в момента, заедно със Столична община работят по проект за създаването на отделен квартал в посока Витоша, с терени от който да се обезщетят всички собственици на имоти в района. Така хем нямало да се нарушат ничии права, хем хората щели да бъдат доволни. Не е ясно обаче дали засегнатите страни ще се съгласят с подобен вариант. Въпреки това предложението наистина изглежда разумно.

Според разчетите кв. "Младост" е планиран за 90 хил. души, а сега в него живеят около 150 хил., така че новото застрояване допълнително би влошило и без това тежката ситуация в квартала. В по-голямата част от деня трафикът е напълно блокиран, а канализацията все по-трудно обслужва постоянно нарастващото население. Това е причината експертите да твърдят, че проблемът не е в строителството на нови сгради, а в липсата на нормална инфраструктура за тях. И наистина е абсурдно да се изгражда жилищен блок, без да се прецени капацитетът на уличната мрежа, на водоснабдителната и канализационната система, а също и на електрозахранването. Но както е известно, частните интереси в района са много големи, а влиянието им върху местната власт е изключително силно, което напълно обяснява безразборното строителство.

Дирекция "Архитектура и градоустройство" работи и по нови планове за кварталите "Дианабад", "Студентски град" и "Изток". Със сигурност и там ще бъде наложена временната забрана върху строителството, докато траят обществените обсъждания. Но се очакват и проверки от страна на прокуратурата за неправомерно реституирани имоти. Архитект Петър Диков призна, че има много случаи на сериозни злоупотреби, и даде пример с "Националния онкологичен център", където са възстановени три имота от по 1.5 дка, върху които се намира хранителният блок и Центърът по лъчетерапия на болницата. Засега е известно, че един от собствениците възнамерява да строи шестетажна сграда. Но май никой не е наясно как е реституирана земеделска земя в рамките на болницата, която е публична държавна собственост.

В Националната спортна академия също са възстановявани имоти, които се използват за учебни спортни бази. Реституциите в "Студентски град", където в момента се работи по над 50 обекта, засягат и Техническия, и Лесотехническия и Минно-геоложкия университет, както и Университета за национално и световно стопанство. По тази причина през май министърът на образованието и науката Даниел Вълчев също поиска забрана на строежите в града на студентите с мотива, че районът вече е презастроен, а идеята е в него да има само общежития за учащите.

В крайна сметка в изграждането на нови сгради няма нищо лошо. Но само там, където е необходимо и където не създават проблеми на живеещите в района. За това общината е длъжна да направи сериозни анализи преди да издаде разрешително за строеж и дори да ангажира фирмата изпълнител с изграждането на прилежащата улица и канализация, ако това се налага.





05-11.07.2008 г.

КОЛКО Е ИЗГОДНО ДА СИ ЗЕМЕДЕЛЕЦ... В СОФИЯ

СОФИЙСКИ ПОТАЙНОСТИ

Историята на общинската и държавната собственост в София често напомня на финландския филм "Мъжът без минало" - само че в нашия случай не става дума за човек, лишен от памет, а за парцели и сгради, лишени от документи. При тях "амнезията" понякога продължава и над десет години, докато в един хубав момент не се окаже, че някак си са минали в частни ръце.

Подобни примери напоследък, дал Господ. Такъв бе случаят с онези 96 дка, "отхапани" от Централните софийски гробища. При него ставаше дума за терени, които е използвала много любопитната общинска фирма "Софийски оранжерии". Наследник на АПК "Средец", тя е създадена през 1990-а и регистрирана от Софийския градски съд година по-късно. С решение № 4 от 5 април 1991-а обаче Столичният народен съвет прекратява "Предприятието за производство и реализация на цветя" ("Софийски оранжерии"). Самата фирма едва ли е представлявала някакъв особен интерес за общината по онова време, защото нейна собственост са маса оранжерии, но терените, на които са изградени, са били държавни. По една или друга причина ликвидацията се проточва и данни за "движението" на активите й се появяват чак през 1997 година.

Оранжериите са разпределени между създадените няколко "земеделски производителни кооперации" с имена на различните райони в столицата. В тях съкооператори стават... бившите служители на оранжерийната компания. Колкото до съоръженията, те пък изплуват от "мъглата" едва неотдавна. Конкретно споменатите декари в гробищата са били "прибрани" след различни "операции" от кооперация "Сердика". Но не по-малък интерес предизвика едно друго отроче на бившата общинска фирма - земеделската кооперация "Софийски оранжерии Горна баня, Подуяне".

Въпросното сдружение, което поне на книга си е поставило амбициозната задача да се заминава със селско стопанство на територията на столичния град, е регистрирано през 1996 година. Ако се вярва на системата "Дакси", и днес негови управляващи са Надежда Ламбова, Сашо Христов, Василка Георгиева, Кирил Димитров и Иванка Петкова. Година след регистрирането на кооперацията един от нейните членове - Василка Георгиева, се явила в две качества. Като "пълномощник на правоимащите по чл. 27, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи" тя продава 60.82% от активите на ликвидираната вече общинска фирма "Софийски оранжерии" на Надежда Георгиева - управляваща на земеделската кооперация "Софийски оранжерии Горна баня, Подуяне". Договорът е от 6 юни 1997-а, а едно просто сравнение на единните граждански номера показва, че Надежда Георгиева всъщност е... Надежда Ламбова, която заедно със самата Василка Георгиева е в управата на тази кооперация. На практика са продадени оранжерии, изградени върху близо 18 декара до спортния комплекс "Левски Спартак" (в непосредствена близост до стадион "Георги Аспарухов") за сумата от 10 840 650 неденоминирани лева

Много по-голямо внимание обаче заслужава един друг текст от договора, според който "правото на собственост върху прилежащия терен - държавна собственост, определено по реда на чл.45 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се придобива по реда, определен в чл.27, ал.6 на същия закон". С други думи, заедно със съоръженията, за по-малко от 6000 щ. долара по тогавашния курс на БНБ, са били изтъргувани и правата на изкупуване на огромния терен.

Четири месеца по-късно, на 19 декември 1997-а, оранжериите, надлежно описани, са препродадени за същата сума на 21-годишния син на Ламбова - Светослав Николаев Георгиев. А през 2000 г. младият Светослав решава отново да "върне" въпросните имоти на майка си, или по-точно на следващата регистрирана и управлявана от Ламбова кооперация - "Земеделска производствена кооперация "Подуяне". Сделката е станала на 14 юли срещу цена от 38 125.40 нови лева. За да няма грешки, а и за по-голяма достоверност, на 23 октомври 2007-а е създаден нов нотариален акт, включващ вече и собствеността на терените. Актът е изработен въз основа на превъртените между няколкото кооперации документи. Само че "пропуските" в него са фрапиращи

За съставянето му е посочен договорът за прехвърлянето на оранжериите от юни 1997 г., а като основание за собствеността върху земята е цитиран договор за продажба на недвижим имот от 29 декември 1997-а, който, странно защо, е вписан в Службата по вписванията... десет години по-късно - на 19 октомври 2007 г., или четири дни преди съставянето на "констативката". Случайно или не, тъкмо този документ липсва в архива на партидата на кооперацията...

При проучването ни установихме, че част от имота до спортния комплекс "Левски Спартак" (11133 кв.м.) е актуван като частна държавна собственост под № 00738 на 27 март 1998-а от областната управа на София и е "отстъпено правото на ползване". Никъде не става дума за собственост, така че и за най-наивния е ясно, че договорът, представен като основание за продажба (три месеца преди съставянето на самия акт за държавна собственост), няма начин да е истински.....

Като доказателства по споменатите "вписвания" са приложени и придружаващи скици и точно от тях се заражда проблемът. Вероятно схемата е щяла да сработи безотказно

ако в дирекция "Архитектура и градоустройство" на общината не бяха забелязали, че номерът на скицата от кадастралния план, издадена от бившето общинско предприятие "Софийски кадастър" през 1999-а и "презаверена" през 2007 г., е фалшив. Направената проверка в архива показала, че под този номер наистина има молба за издаване на скица, но в нея става дума за друг административен район и съвсем други собственици (за терени в Горна баня). Пред "БАНКЕРЪ" главният архитект на София Петър Диков отбеляза, че с подобни "грешки" се е сблъсквал доста пъти.

При опитите ни да открием управляващите на кооперацията първо констатирахме, че посочените в регистрацията телефони са невалидни. На просторния терен (до самия бул."Владимир Вазов") в момента има оранжерии за цветя, но те видимо не са особено поддържани, може би в очакване там да се ширне ново строителство. Съседи потвърдиха, че имотът е собственост на Ламбова, която си го била купила преди години. Намириха се и хора, които твърдят, че реституционните им претенции за наследствени земи точно в тези граници не били удовлетворени, защото "имало извършено строителство". Ако действително е така, то поземлената комисия сигурно е сметнала, че бараките и найлоновите парници са "реализираното строителство". Някои от потърпевшите приемат неясните формулировки, но други решават да не оставят "магарето си в калта" и се обръщат към съда. След няколко години съдебни спорове усилията на седем наследници се увенчават временно с успех - през 2001-ва те успяват да се сдобият с решение на Върховния административен съд. Само че чак през 2004-а се появява и заповед от бившия областен управител на София - Росен Владимиров, с която спорният имот да бъде отписан от актовите книги. През това време та и до днес Ламбова продължава да твори "документи" за "собствеността си".

Любопитна подробност е че в последния акт за "собственост" е цитиран и неоткриваемият договор за покупко-продажба на терените. Но ако той е сключен през 1997 г., са странни безуспешните напъни на г-жа Ламбова/Георгиева да ги купи през 2000 г. още веднъж като "кооперация" чрез Министерство на земеделието... И то след като синът й вече се е опитвал да направи това през 1999-а. Усилията и на двамата са съсредоточени тъкмо върху 11 133 кв. м частна държавна собственост.

Останалата част от терена с оранжериите (до 17 896 кв. м) също си има друг собственик. В районната администрация на "Подуене" открихме акт за общинска собственост № 1101 от 2001 г. , който включва 28 дка, някои от които се намират върху "притежанието" на Ламбова.

Потърсихме за мнение и кмета на района Ева Митова. Пред "БАНКЕРЪ" тя каза: " За мен този случай е една огромна измама. Аз обаче нямам "необходимото" мислене, за да разгадая точната схема, по която са ставали тези неща. Това е работа на прокуратурата. Но проблемът едва ли е единствен и едва ли съществува само в нашия район. Не мога да си обясня защо толкова години липсва държавна воля за създаването на единен имотен регистър, който ще пресече възможността за подобни фалшификации. Според мен това може да стане буквално за два месеца и да реши голяма част от проблемите".

Самата Надежда Ламбова/Георгиева заяви пред репортер на вестника, че всъщност участвала в процедура по "приватизация" и всичко си било нейно. От дума на дума научихме, че същата "приватизаторка" държи подобен терен и в Горна баня. Дали пък документите по легализацията и на неговата "собственост" не са вече в ход...?

"Какво искате да разберете - недоволстваше Ламбова от нашите въпроси. - Всичко си е законно, омръзна ми да ме проверяват..." А когато я попитахме кои са собствениците, т.е. членовете на кооперацията, госпожа Ламбова бе категорична: "Аз съм си собственик на всичко"...

В Министерството на земеделието нямат информация за регистрираните у нас земеделски кооперации. В Централния кооперативен съюз са запознати единствено с онези, които са негови членове. При все това работата около "нашето" сдружение е започнала да се разплита. Случаят вече е предаден в прокуратурата и там трябва да установят откъде и как то се е сдобило с имотите си. А също кой е извършил "презаверката" на упоменатите скици, при положение че с Решение №2 на СОС от март 2004 г. общинското предприятие "Софийски кадастър" бе закрито, създаде се дирекция със същото име и издадените от закритото дружество

стари скици... не подлежат на презаверка?

При демонстрираните умения на Надежда Ламбова не би било зле да се провери как стоят нещата и с терена в Горна баня, на който се шири бившата агрономка от тамошното АПК.

Обемът на документацията е доста голям и затова до окончателно становище и повдигане на обвинение все още не се е стигнало, заяви наблюдаващият прокурор по случая Александър Налбантов.

Член 27, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи гласи:


"Собствениците на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства, членовете на трудовокооперативни земеделски стопанства или на други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях, имат право на дялове от имуществото на посочените организации. Размерът на дяловете се определя въз основа на приноса им при придобиването му - внесена земя, трудов стаж и неизплатени инвентарни вноски. Разпределението им се извършва при условия и по ред, посочени в правилника за прилагането на този закон, при равно съотношение между внесената земя и трудов стаж след приспадане на неизплатените инвентарни вноски. Ако правоимащото лице не е внесло земя и основни средства, трудовото му участие се взема предвид, когато не е по-малко от 5 години".

чл. 27, ал. 6:


"Лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организации по параграф 12 от преходните и заключителните разпоредби, могат да ползват и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери. Те могат да придобият собствеността върху нея и върху застроената част чрез:
1. плащане с разсрочване за десет години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната инфлация;
2. обезщетяване за земята, върху която не могат да възстановят собствеността си, поради обстоятелствата, посочени в чл.106, чл.15, ал.2, чл.24, ал.6 и чл. 29, ал. 1;
3. внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд. Ако лицето е юридическо, внасянето може да стане от негови членове по съответния ред.

Мариета Велинова


05.07.2008 г.

Как властта се справи при кризата
Васил ГАРНИЗОВ
Политическата оценка на по­ведението на властта при кризата с взривовете в София най-вероят­но ще се размие във взаимни об­винения и прехвърляне на отго­ворност. Обратно, експертната оценка е много по-ясно опреде­лена. По шестобалната система ключовите лица могат да бъдат оценени по приблизително след­ния начин:

Парламентът получава много добра оценка 4,50, защото още в 8,45 ч свика председателски съ­вет. Траен проблем на НС обаче продължава да бъде качеството на нормативните актове - Зако­нът за управление при кризи де­финира какво е криза, но не казва кога тя е национална, областна и местна.

Премиерът Сергей Станишев също заслужава 4,50, защото сравнително бързо свика извън­редно заседание на МС, след кое­то бяха преодолени проблемите в координацията между службите. Той все пак е далеч от отличната оценка, защото не контролира достатъчно Емел Етем. Освен това по някакви свои съображения Станишев не взе на ръчно управление ситуацията. Отделна негова слабост е, че пропусна да определи само един говорител, който да информира институции­те, обществото и медиите. Мно­гото говорители дадоха изменчива картина на бедствието.

Вицепремиерът и министър на извънредните ситуации Емел Етем получава ниска оценка, ма­кар и не най-ниската възможна, доколкото след 9,00 ч донякъде започнаха да проличават умения за управление при кризи. Късна­та й реакция подсказва, че не е изградила в собственото си ми­нистерство работеща система за поведение при криза, забави из­граждането на тел. 112, не е из­градила система за ранно опове­стяване на населението и силно е подценила законовото си задъл­жение да информира медиите за развитието на ситуацията.

Информационната служба на повереното й министерство се включи късно (8,45 ч) и неубеди­телно - вместо да кажат какво да прави населението, се обяснява­ха защо отсъства от публичното пространство началничката. Опитът на Етем да прехвърли вината върху Борисов бе неубе­дителен. До този момент на кризата бяха реагирали национално­то ръководство на Гражданска защита, шефът на Генщаба и ми­нистри.

Би било наивно да се смята, че общинският кризисен щаб е в съ­стояние да ги командва и коорди­нира.

Министърът на отбраната Николай Цонев също не бе на особено високо ниво. Той реаги­ра сравнително бързо и даде ин­формация на медиите. Но още не си е изработил рефлекс на министър, който в критична си­туация може да наложи волята си над Генералния щаб. Освен това бе неубедителен в публич­ните си прояви, което винаги се тълкува от хората като слабост и заплаха. Направи и опит за дезинформация, като каза, че опасност от осколки извън района на поделението няма. Друг е въпросът за отговор­ността му за охраната на обекта, който е бил пазен от фирма на министерството.

Генералният щаб носи пряка отговорност за реда, дисципли­ната и организацията в армията и на тази институция трябва да се търси най-тежка отговорност както за самия взрив, така и за неадекватното поведение на войската след него. Абсолютно недопустимо е армията да няма план за действие в ситуация на криза или, ако има - той да не се задейства. Затова оценката на Генщаба не може да бъде по-ви­сока от среден 3,00, а на коман­дира на поделението, който но­си пряка отговорност за всичко, ставащо „на борда" - слаб 2,00. Вътрешният министър Ми­хаил Миков бе доста пестелив в публичните си прояви, но като че ли е влязъл в час. Органите на реда са били едни от първите на мястото на взрива, главният му секретар - също, организацията по първоначалното отцепване на района и по-късното разши­ряване на зоната на сигурност са съвсем прилично проведени. МВР, първо, макар и с известно закъснение (към 7,10 ч), подаде информация на БТА относно за инцидента. Известен провал е опитът на Миков да ограничи достъпа на журналисти до по­страдалите квартали. Така че -много добър 5,00.

Гражданска защита също не беше на особено високо ниво в началото на събитията. Тя не използва собствената си систе­ма на оповестяване, за да инфор­мира населението. На 3 юли та­ка и не се появи обичайният бю­летин за обстановката в страна­та.

На този фон пожарната и Бърза помощ са си направо от­личници. Макар да нямаше ра­бота за тях, те реагираха най-адекватно и най-бързо.



От бързите беше и кметът на общината Бойко Борисов, но на него и в този случай все някой му пречеше. От една страна, общи­ната има приета наредба за

управление при кризи, има съо­тветен отдел и постоянно дей­стващ кризисен щаб, предприе­ха се мерки по транспорт и до­ставка на храна и вода. Проли­чаха известни неумения за деле­гиране на власт и отговорности. Грешка бе, че Борисов се захва­на да атакува другите институ­ции, персонално министри, вме­сто да си гледа своята работа.

Министрите на екологията и на здравеопазването Джевдет Чакъров и Евгений Желев не бяха от най-бързите, но се дър­жаха прилично. Министърът на транспорта Петър Мутафчиев и администрацията на летище София навреме взеха решение за затваряне на летището.

Много от институциите реаги­раха навреме. Координацията между отделните служби обаче се провали през първите два ча­са след инцидента, а световният опит показва, че тъкмо това е времето, когато трябва да се из­вършат решителните действия за управление на кризата. Всич­ки се провалиха и в комуника­ционната си политика.




05.07.2008 г.

Ако Константин Велики види днешна София...

...той посрамен ще се откаже от думите си, изречени преди 17 века, че градът е най-удобният за живеене в Римската империя
Господ се е погрижил София да има чудесна природа и е възложил на нас, архитектите, така да стопанисваме гра­да, че той да очарова и жители, и гос­ти. В сегашния разкошен сезон на цве­тя и слънце навсякъде пъплят весели деца, влюбени ученици, майки и бащи, а философстващи старци посръбват бира. Но тази идилия е връхлетяна из­веднъж от тенекиено цунами - 250 000 автомобила (няма грешка), всеки ден се стоварват само на "Орлов мост"! Точно там, където софиянци трябва да минат за любимата им Борисова гради­на, като вървят по бул. "Руски".

Защо се получава такова безумие? Нали новият градоустройствен план пре­движда през идващите 25 години София да става все по-красива, а се оказва, че се живее все по-лошо. Даже Петър Диков, настоящ главен архитект, умен мъж, когато започваше своята работа, смята­ше, че няма да има проблеми, защото ще е достатъчно да погледне новия план и да види там необходимия отговор на всеки труден въпрос.

Но там нямаше отговори на най-важ­ните въпроси:

* Как да премахнем задръстванията и хаоса в градското движение?

* Как да се освободим от боклуците?

* Как софиянци да се зарадват на течащите през града води на река Искър, след като трасето на вече регулирания, отчужден и частично прокопан в терена канал, беше ликвидирано с новия план, включително и зелените, и спортните терени наоколо?

* Как зелената яка под Витоша да пренася свежия планински въздух към града, когато вместо нея се настаниха плътно квартали с неограничена етажност и с техните фекални проблеми?

* Как изгубените 33 на сто от всички зелени площи на София ще бъдат заме­стени от умозрителните "тематични" пар­кове, разпръснати извън града?

* Как София ще стане най-зеленият град на Европа?

Разбира се, има още много пробле­ми, но те започнаха от дребния въпрос за правата на частната собственост в града.

В един глас кметът Софиянски и тога­вашният главен архитект Янев обявиха, че всеки собственик на парцел може да строи върху своята земя и да оформя образа на града като последна инстан­ция. За градостроителите остана да се занимават само с улиците, тоест твърда­та общинска собственост. На практика градоустройството в София беше закри­то, след като генералният план бе пове­рен за 15 години на един чиновник -пътен инженер, и прокаран с напъни през Народното събрание.

Кръв ми капе от сърцето, като гледам как мъчат по телевизията главния архи­тект с куп въпроси, които трябваше да бъдат решени в генералния план. Той ми изглежда така самотен.

Несъмнено началниците от общината си дават сметка, че хаосът и задръства­нията няма да изчезнат, без да се обуз­дае чаровникът-автомобил. И те помагат

с предложения: "Синя зона", превръща­не на бул. "Витоша" и бул. "Граф Игнати­ев" в пешеходни зони." Но защо към тези откъслечни и все пак полезни ходове се прибавят контрадействия, насочени сре­щу масовото използване на обществе­ния транспорт (шоково увеличаване на цените на билетите с 40%)?

Градостроителите знаят добре, че уличната площ поне в Стария град не се е повишила от 100 години, докато автомобилите са се умножили по 1000. Те знаят още, че автомобилът, за да транспортира един човек през деня, условно изчислено има нужда от 100 квадратни метра, докато за един човек в трамвая стигат 1-2 квадратни метра. Разликата е 50 пъти!

Знаят, че трябва да се залага на об­ществения транспорт и че следва да попритиснат коварния приятел - авто­мобила.

Вече 15 години се надяваме, че кмет и главен архитект ще разберат - на об­щина София са нужни не случайни, не­професионални хрумвания, а градоуст­ройствен план за Стария град, който да съчетае разубедителни и забранителни мерки и който да реши не само движението в тази най-невралгична част на София, но също да реши еко-проблемите, спокойните условия за живот и представителния характер на една нова европейска столица.

Този план трябва да изтъкне макси­мално ясно връзката на града с Вито­ша, историята, археологията, минерал­ните извори и други индивидуални осо­бености.

Този план трябва да се изработи за 4-5 месеца и да разсече гордиевия възел от проблеми, започвайки от Ста­рия град. Той не бива да попадне в чиновнически ръце, които да го разтя­гат във времето с цел трупане на хоно­рари и трудов стаж. Може да бъде ре­зултатен само в условията на открито, напрегнато конкурсно, професионално усилие на най-опитните, мотивирани и добре познаващи града архитекти.

Планът следва да бъде оценен и жу­риран от независими европейски капа­цитети и в никакъв случай да не попа­да в мрежата на балканските мурафе­ти, така характерни в последно време.



Преди 17 века знаменитият римски император Константин Велики (306-337) провъзгласява Сердика за най-удобния за живеене град в Римската империя. Как стана така, че само за 17 години преход София се превърна в ев­ропейската столица с най-ниско каче­ство на живот, както бе обявено преди броени дни?

Арх. Любомир ПАНЧЕВ


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница