1. Педагогика,предучилищна педагогика и психология като науки. Основни понятия. Интегративни тенденции

1.Педагогика,предучилищна педагогика и психология като науки.Основни понятия.Интегративни тенденции.
1. Педагогиката възниква исторически от потребността на обществото все по-резултатно да подготвя младото поколение за запазване и развитие на общественото производство.
2.Обект,предмет,задачи и закономерности – Педагогиката е наука за образованието, възпитанието и обуч. Докато образованието, възпитанието и обучението са практически дейности за формиране на човека, педагогиката е теоретичното познание за тях, обяснение и обосноваване на тези дейности, на закономерностите, принципите, на които се подчинява формирането на човека. Педагогиката изпълнява двуединна функция – познавателна и практическа. В практиката образ, възп и обуч могат да се реализират и без познаването на теорията за тези явления.Обектът очертава най-общите граници за изучаване на педагогич явления. Предметът има по-конкретен характер и е насочен към онези явления от обекта, които не са изследвани. Чрез предмета обектът се конкретизира в зависимост от потребностите на обществото.
Л.Попов разграничава следните подходи за обекта и предмета на педагогиката – антропологичен, социално-педагогически, общонаучен, философско-методологически, „чуждонаучен”. Можем да приемем, че обект на педагогиката са различните социални явления, факти, сред които основно място заемат образ., възп. и обуч. като съставна част на педагогическата действителност. Предмет – закономерностите на организацията, функционирането, технологията на всички видове образ, възп и обуч. Задачи – детерминирани от нейния предмет и от потребностите на обществото от педагог. знания. От своя страна задачите характеризират насочеността на развитие на педагогиката.
Спорен е въпросът за законите и закономерностите на педагогиката – за предпочитане е приоритетно да се използва понятието закономерности, вместо закони. 1)педагог. Проц. е закономерно обусловен от потребностите на обществото 2)ефективността на процеса зависи закономерно от условията, в които протича 3)проц на образ., възп. и обуч. са закономерно свързани.
3.Особености на развитието на педагогиката
Пед-та е: наука с голямо значение (Коменски смята, че хората се раждат, за да станат човеци. Средствата пък за очовечаване са образ и уч-възп д-ст), с подчертана практическа насоченост (Практич. насоченост на пед-та е нейно предимство. Изисква се тя да потърси възможности, чрез които по-пълно и точно да отразява своя обект), наука за извънредно сложно явление (обектът й е извънр сложно и разнообраз явление, което постоянно се развива и това затруднява изследоват работа. Теоретичната пед-ка е активна творческа сила), най-диалектичната наука (Със своя диалектически хар-р пед-та отговаря на новото схващане за наука, което си пробива път в наше време. Науката не е цялост от закостенели знания, тя е дейност за създаване и използване на знания), наука с изразен светогледен хар-р (Без изяснен светоглед могат да се заучават готовите педагог знания, но не и да се овладеят педагог знания като живи ръководни идеи на възп и уч практика), със силно проявени интегративни тенденции (Съществува връзка на зависимост между развитието на пед-та като теоретична дисциплина и развитието на всички други науки и проблемни области, които тя използва за научното анализиране на своя обект. Пед-та е наука с подчертано комплексен хар-р), слабо развита наука (Като открита неприключена система възпит процес зависи от твърде много външни и вътрешни фактори. Причините за все още слабото развитие на пед-та са не само методологически, но и от социално-исторически хар-р).
4.Система на педагогическите науки
Разв-то на пед-та води до постепенното й вътрешно диференциране. Под с-ма на педагог науки се разбира съвк-та от всички клонове на пед-та. Най-общите знания се обхващат в единна наука, условно наричана обща педагогика. Като общопедагогически дисциплини могат да бъдат посочени: теория на възпитанието; теория на обучението; организация и управление на образованието; история на педагогиката; социална педагогика; сравнителна педагогика. По възрастов признак разграничаваме предучилищна, начална училищна, вузовска педагогика, пед-ка за възрастни. Към отрасловите педагогики се включват.
Научен статут на предучилищната педагогика.
Тя е част от педагогическите науки. Тук влизат общата педагогика,история на педагогиката, сравнително образование, дидактика, дефифтология, методики на обучението. Общата педагогика и останалите науки са извънредно сложно явление. Това е наука със силни интеграционни тенденции. Данни за произхода на тази педагогика има още от робовладелското общество. В прехода от феодализъм към капитализъм се отделя като самостоятелна наука. Създател е Коменски,а се развива от Жан Жак русо. Основни принципи са индивидуализъм, хуманност, активност на детето, саморазвитие. Задачата е да се определи образователното съдържание с което се осъществява възпитание. Да се определят целите и технологията на възп. процес – модели методи форми и средства, определяне на основни дейности. Да покаже как да се осъществява приемствеността м/у детската градина и семейството. Да посочи организация на деня на детето в градината. Хуманизация и индивидуализация на възп. процес. Има взаимодействие с др науки – психология, сравнителна педагогика, детска литература, математика. Има няколко основни метода – теоретични, антирични, експериментален и анкетен метод.
Психологията е етап в развитието на познанието, мерилото на познанието. След времето на Галилей науката не спира пред висшия отдел на мозъка. Науката се изправя пред органа на най- сложните взаимоотношения- животинския и останалия свят. Това е критичния момент в естествознанието. Критичен, защото най- висшия материален продукт е човешкия мозък т.е.
човекът се е обърнал към това, което е създало науката. Затова психологията не се нуждае от реклама. Психологията е ореол на останалите науки. Всяка наука има свой предмет, който изучава. Психологията изучава психиката. Има и обект на изучаването- всяко живо същество с високо организирана нервна с/ма. Кога възниква- появата на психологическото познание представлява оформяне на психо- физиологичния проблем като тричлен. При философията- 2 член – душа + тяло, а тук е 3член- душа + тяло + външния свят( съзнание, ограничено тяло и външния свят). Предпоставки за възникване
-Най- напред- емпирични предпоставки- индивидуални различия при хората, които се проявяват м/у хората в различна дейности, които си приличат.
Психиката е нещо, което не вижда тя се различава от всички останали науки. Човек е обръщал внимание на психологията още когато не е имало науката за психиката. Няма еднакви методи за изследване на всички прояви на психиката.