26 вещества бързо се изпаряват и заразяват обширни райони с високи (смъртоносна и поразяваща) концентрации.
Характерно е, че при изтичане на втечнено ТХВ от вместимости под налягане 20 % изхвърленото вещество преминава в аерозолен облак.
Създаденият облак, поради наличие на капчици от течното вещество в него и по-ниската му температура от околната среда, е плътен, расте и се премества по повърхността на земята. Едновременно с облака около хранилището се образува т.нар. разлив (езеро) от отровно вещество. Първоначално изпарението е интензивно и една пета от втечненото отровно вещество преминава в газообразно състояние (образува се облак).
Това изпарение е в пряка зависимост от вида на терена под разлива: бетон, пясък, почва и др.
Опитно е
установено, че при „разлив” на 15 т амоняк (скорост на приземния вятър 1 м/сек. и температура на повърхността на земята 20 °С) изпарението от бетон е 99,8 g/m², от почва – 9 g/m², а при други повърхности – само 4,4 g/m².
Първоначалното интензивно изпарение понижава температурата на разлятото TХВ. В резултат изпарението продължава с намален почти постоянен обем и не зависи от терена под
„разлива”. Този процес, в зависимост от атмосферните условия продължава от няколко
часа до няколко денонощия, създавайки огнище на химическо заразяване.
Коренно различна е картината при авария с вместимост за съхраняване на промишлени отрови „охладен тип”. Интензивно първоначално изпарение не се наблюдава и само 0,2–0,3 % от
„разлива” преминава в газообразно състояние. Това ограничава химическото заразяване до размерите на „разлива” и намалява възможността за поразяване на обслужващ персонал.
Течната фаза на ТХВ в границите на „разлива” заразява почвата. Например за един час амонякът прониква в песъчлива почва на дълбочина 1,5 м, а по-малко – в чернозем и глина.
Проникването на ТХВ в почвата може да доведе до заразяване на подпочвените води, да ги направи негодни за пиене за дълъг период от време. Потвърждение са заразените с цианиди подпочвени води за два месеца след пожара в галерийно скривалище в София през 1988 г.
Плътността на ТХВ влияе върху тяхното разпространение. Ако е по-висока от тази на водата, ТХВ ще проникват в дълбочина на водоема и ще го заразяват. Ако плътността на газовата фаза е
по-висока от тази на въздуха, в началния етап на образуване на заразения облак ще се натрупат в ниските места от релефа на местността, създавайки високи концентрации.
От значение са и други характеристики на ТХВ – летливост,
налягане на наситените пари, коефициент на дифузия, топлоемкост,
топлина на изпарение, температура на кипене и др.
За характеристика на токсичността се използват прагова, пределно допустима и смъртоносна концентрация.