1 Тялото жадува за вода (Книга, която променя досегашните понятия) д-р Ф. Батманжелидж

За автора
Д-р Батманжелидж е роден през 1931 г. в Техеран, Иран. През 1946 г., наскоро след Втората световна война, той започва да учи в една елитна гимназия в Единбург, Шотландия. Въпреки голямата конкуренция на някогашните войници, през 1951 г. той вече е студент втора година в медицинското училище на Лондонския университет при болницата „Св. Мария". След завършване на следването си той има привилегията да получи място като лекар в собствения си университет.
В собствената му страна необходимостта от модерни болнични заведения е много по-голяма, отколкото позволява бюджетът на системата на здравеопазване. На определен етап от медицинската си кариера в Иран той стига до убеждението, че болниците, медицинските и спортните центрове най-добре биха служили на народното здравеопазване. Малко преди революцията от 1979 г. той участва в изграждането на медицински семеен център, който трябва да се превърне в най-голямото медицинско заведение в Иран.
Съдбата му би трябвало да бъде служба в името на хората, но революционното правителство в Иран го хвърля в затвора и конфискува неговото лично имущество и това на семейството му. Обвиняват го във всевъзможни престъпления и той трябва да бъде екзекутиран. Когато революционната гвардия открива, че той може да работи като лекар на затворниците, екзекуцията му е отложена.
Една нощ по време на своето пребиваване в затвора „Евин", д-р Батманжелидж открива медицинската стойност на водата за лекуване на язвите на стомаха: понеже не разполагал с никакви лекарства, той дал

55
на пациент със силни стомашни болки две чаши вода. След около осем минути болките изчезнали и така пред очите му се открива нова ера в напредъка на медицината. През следващите месеци той интензивно се занимава с изследване на медицинското влияние на водата за намаляване на стреса. Той лекува оплаквания, свързани със стреса в затвора Евин — една почти идеална „лаборатория за стрес". После идва денят на процеса и той трябва да отговаря за 32 измислени обвинения, за които се полага смъртно наказание. При защитата си той представя на съдията своя статия за лекуване на язви на стомаха чрез пиене на вода. Поради това той не е осъден на смърт и може да продължи изследванията си.
Статията, която пише в затвора, е публикувана през 1982 г. в сп. „Иранско списание за медицински съвети". Копие от нея е преведено в Лондон и изпратено на професор по гастроентерология в университета в Йейл. Съобщението за откритието излиза като уводна статия в „Списание за клинична гастроентерология", а по-късно е публикувано и в научната част на в-к „Ню Йорк Таймс".
През 1982 г. д-р Батманжелидж е освободен от затвора; малко по-късно той избягва от Иран в
Америка. Там иска да продължи своите изследвания и да популяризира медицинското си откритие сред американските изследователи и учени.
Природата разкрива на д-р Батманжелидж лечебното действие на обикновената чешмяна вода, което до този момент не е било известно. През 1983 г. той създава „Фондация за естествена медицина", за да стимулира изследванията във връзка с тази тема. Резултатите от изследванията във фондацията през 1989,
1990 и 1991 г. са публикувани в годишници под заглавието „Науката и естествената медицина". Д-р
Батманжелидж стартира обществена кампания, за да направи своите изследвания достояние на широката публика.
През 1992 г. той получава покана от Иран и има възможност да представи откритията си по телевизията. Освен това провежда разговори с лекари в университета в Техеран и в болници, служещи като учебни бази. Днес в Иран се извършват експерименти за решаване на медицински проблеми по най- простия път — пиенето на вода. Поради силните обществени реакции лекарите там вече да не могат да се противопоставят на тази идея.
КРАЙ