1 Тялото жадува за вода (Книга, която променя досегашните понятия) д-р Ф. Батманжелидж

50
Бележки на автора
През март 1899 г. писах на д-р Джеймс Мейсън, и.д. директор на Health and Human Services (Служба по хуманна медицина — б. пр.). Изложих мнението си, че една смяна на парадигмата (модела) в медицината, която би отчитала нуждата на организма от вода, би предложила много възможности за решаване на здравните проблеми на нашето общество. Изпратих му много материали в подкрепа на моята теза. Той ги препрати на д-р Джон Т. Калберер, координатор на National Institute for Health (NIH) (анг.
Национален институт по здравеопазване — НИЗ — б. пр.) за Health Promotion and Disease Prevention (англ.
Здравеопазване и профилактика на болестите — б. пр.), за да бъдат оценени от него и да ги обсъди с мен; изглежда това бе правилното място за оценка на моите революционни, физиологично обусловени възгледи.
Но не се оказа така! Бях поканен на разговор с д-р Калберер. След около едночасова дискусия той ми обясни, че НИЗ не е в състояние да приеме моите „разпръснати твърде нашироко" медицински възгледи.
Той обясни, че НИЗ не би могъл да подкрепя научни изследвания извън рамките на университетите. Аз му отговорих, че съм се обърнал към него и д-р Мейсън, за да изложа своето схващане, че обезводняването е причина за много от заболяванията на хората. Очаквах, че НИЗ ще изследва тази тема и ще популяризира сред обществеността резултатите от това изследване. Той ми каза, че НИЗ се интересува само от молекулярните аспекти на биологичните и фармацевтичните изследвания. А моите знания са разпръснати в толкова широки области, че не биха били съвместими с програмата на техния научноизследователски институт. Когато аз направих забележката, че не се чувствам особено щастлив от това изказване, той поиска да продължа своята работа. Това е единственият път, за да бъда изслушан в бъдеще.
Аз не се предадох. Винаги когато прочитах някоя статия в пресата, посветена на здравен проблем, опираща се на изследвания на НИЗ, пишех писмо и обяснявах какво лежи в основата на този проблем.
Писах дори до бюрото за научна интеграция на НИЗ и се оплаках от погрешната информация, която води само до появата на определен продукт на фармацевтичната промишленост в търговската мрежа. Не получих отговор, изглежда темата бе изчерпана за тях. Изглеждаше също, че фотогеничният говорител на института, не бе вече така любезен, както преди. Известно време хранех големи надежди, когато дирек- торка на НИЗ стана д-р Бернардин Хили. Тя ми изглеждаше подходящата личност да извърши промени в
НИЗ. Като лекар и учен тя като че ли ме разбираше. Тя ме насочи към Щефен Грофт (доктор по философия), който бе директор на новосъздаденото бюро за алтернативна медицина, докато бъде намерен директор с медицинско образование.
Той ми изглеждаше много честен. След дълъг разговор, по време на който му предадох моите публикации, той ме покани да изнеса кратък доклад на първата конференция за алтернативна медицина, която се организира от НИЗ. Но временното му положение бе твърде временно, за да повлияе за нещо по- добро. Постът бе зает от д-р Йозеф Якобс. Той е лекар и има индиански произход. Бях сигурен, че д-р
Грофт ще му предаде моята информация.
Следващата конференция по алтернативна медицина се състоя под председателството на д-р Якобс и неговия заместник, а аз трябваше да бъда представен от д-р Грофт. Естествено в този момент д-р Якобс нямаше време за сериозна дискусия. Договорихме се, че той ще прочете материалите, които съм изпратил на НИЗ и че скоро ще се срещнем. По време на нашата среща в бюрото му го попитах дали е прочел материалите ми. Той се извини, че разполага с много малко свободно време, тъй като в момента бюрото му се мести и той няма време за четене. Аз отговорих, че в такъв случай нашият разговор би бил само загуба на време за него и мен, щом той не е информиран. Предложих да отложим нашата дискусия докато той се информира по въпроса. Станах и си отидох. Трябваше да преодолея надменното му държание.
Той каза, че ще хвърли поглед на работата ми, но тъй като и двамата сме колеги, сигурно няма толкова много неща, които да не биха могли да се изяснят за около час. Така че седнахме и аз разясних моите виждания. Преди да тръгна той ме помоли за повече материали, които аз можах да му дам веднага.
Между тях бе и екземпляр от първото издание на тази книга. Обясних му, че информацията трябва да бъде доведена до знанието на обществеността. Помолих го в името на човечеството и напредъка на медицината да изследва тази тематика чрез своята служба.
Повече не чух нищо за д-р Якобс и го видях едва във връзка със следващата конференция по алтернативна медицина, за която научих от трето лице. Темата за хроничната дехидратация изобщо не бе включена в дневния ред. Дори когато полк. Роберт Сандърс, който бе запознат с тази тема, изнесе петминутен философски доклад относно дехидратацията, темата не бе включена за обсъждане в заседанието по комисии. Стана ясно,че бюрото за алтернативна медицина има свой дневен ред и служенето на обществото не е включено в него.
„Да си ненормален означава непрекъснато да правиш едно и също и да очакваш, че резултатът ще бъде друг". Такава дефиниция дава Рита Мае Браун, американска авторка. Според тази дефиниция би могло да се приеме, че аз съм ненормален. Често си мисля, че съм един глупак. Питам се, защо губя времето си и собствените си средства, за да се опитвам да въведа точно в Америка едно научно обосновано обновяване на медицината. Но при следващото вдишване отново се успокоявам и си мисля за това, че притежавам информация, която прави възможно доброто здраве и че тази информация трябва да достигне до невинните болни, които се доверяват на своите лекари и не знаят, че организмът им просто се нуждае от вода. Тези мисли укрепват волята ми да продължа по мъчителния си път.
Междувременно д-р Бернадин Хили напусна НИЗ. Тя е лекарка, а НИЗ е „научен" институт. Вероятно се е появил конфликт на интересите и тя е трябвало да си отиде. Нейният пост бе поет от носителят на нобелова награда Харолд Вармус. И отново аз написах писмо (23 ноември 1993 г.). То започваше с думите:

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: