1. зараждане на идеята за ип. Разбирането на веселовски за генезиса на литературата и за задачите на ил
Изтегляне 49.8 Kb.
|
| 13. ЧЕТЕНЕ И СВЯТ
Четенето като вид разбиране, рецепция на текста 1. Четенето като процес – умението за разбиране на познати текстове и професионално необходими тестове. 2. Четенето кат интерпретация – професионално четене, да се запознаем с текста със свое знание и догадки, функционално четене, тълкуване на съдържанието. 3. Рецепцията иска минимум 2 различни възприятия във времето. Всеки текст има история във времето – може да се промени виждането за текста, дори да има изместване на фокуса. Не винаги промяната във възприятието на текста се случва. История на рецепцията – история на въздействието на творбата върху читателя. Инперсионален, а не изповеден тип повествование („Мадам Бовари“ - Флобер) – не направлява четенето -> проблеми във възприетието. След Флобер все по-често се използва този тип повествование. Мета метатекст – когато анализираме анализа на предходно време. Читателят - модел и авторът – модел (термин на Умберто Еко, който обръща внимание на времето в текста) – разказването е форма на постоянен избор – много възможности в литературната гора. Изборът е и за автора, и за читателя. Авторът-модел е този, който задава хода на играта, а читателят е този, за когото е адресирана играта. Ако има добра връзка между тях, читателят разбира – 2та са конструкт на текста, но не са емпирични. Фикционален текст – може много да прилича на реален текст. Читателят е най-общо казано адресат на текста, субект на възприятието, интерпретатор на текста. Може да е емпиричен, но може да е и читател-модел по Еко. „Смъртта на автора“ – раждането на читателя, смяна на доминантата – всичко е възможно, независимо от намерението на автора. Култ към читателя. Изер смята, че във всяко литературно произведение има два полюса: художествен и естетически. Художествения се образува от авторовия текст, а естетическия – в процеса на читателската реализация на текста. Самото произведение не е тъждествен нито на текста на автора, нито на конкетизацията му, а сякаш се разполага помежду им. От тази гледна точка произведението има виртуален характер. Смисълът на текста е в преживяното от читателя въздействие, а един и същи текст може да въздейства различно на различни хора. Той действа като инструктор, а читателят се явява като конструктор, текстът е смисъла. Ние конструираме смисъла, а не самия текст. Изер предлага имплицитния читател, който е текстуална конструкция, (почти същото е читателят - модел) възприемана от реалния читател като наставляващо правило, не бива да се отъждествява с реалния. Маркира се от структурните мрежи на текста, изискващи отклик от реалния читател (емпиричния) – да възприеме текста. Да възприеме четенето като вид решаване на загадки, близо да забавление – метафората на читателя-пътешественик в пространството на текста (не в литературната гора, както е при Еко). Гледната точка на читателя е блуждаеща, странстваща – някои неща забелязва, други-пропуска. Репертоарът от знания и норми на читателя се среща с репертоара от норми и кодировки на текста. Идеален-образцов читател – не са в парадигмата на потенциалния или реалния читател, би бил този, който улавя всички смисли. Това е теоретичен, идеологически конструкт. Няма такъв, който да улови всички смисли, защото текстът има много възможни четения. Той е фикция. Изтегляне 49.8 Kb. Сподели с приятели:
|