12 правила за живота

330 противопоставите на шефа си, на партньора, на детето или на родителите си.
Може да значи също, че трябва да съберете доказателства. Така ще бъдете подготвени и следващия път, когато се изправите пред този човек, ще посочите с примери (най-малко три) в какво се е провинил, за да не може толкова лесно да се измъкне. Опонентът ви може да откаже да отстъпи и да отвърне с контрааргументи. Хората рядко разполагат с повече от четири. Ако не се поддадете, човекът срещу вас може да се ядоса, може да се разплаче или просто да избяга. Сълзите са най-доброто оръжие в такава ситуация.
Много често те имат за цел да накарат обвинителя да изпита вина за това, че на теория е причинил болка и е наранил чувствата на другия. Не забравяйте обаче: сълзите често се проливат от гняв. Силно зачервеното лице почти винаги е сигурен знак за това. Ако обвинението ви издържи срещу първите четири контрааргумента и ако не се поддадете на емоциите, тогава ще спечелите вниманието на опонента си – най-вероятно и неговото уважение.
Имайте предвид, че това е истински конфликт и няма да бъде нито приятно, нито пък лесно.
Освен това трябва да осъзнавате ясно какво искате от ситуацията и да сте готови да го изразите също толкова ясно. Най-добре кажете на човека, с когото спорите, какво точно искате да стори вместо това, което е направил или все още прави. Може би си мислите: „Ако ме обичаше, щеше да знае какво да направи“. Но това е гласът на негодуванието. Преди да обвинявате в злонамереност, допуснете, че другият може да е сгрешил от незнание.
Никой не знае какво искате и от какво се нуждаете – понякога и самите вие.
Ако се опитате да определите какво точно желаете, може да установите, че е нещо съвсем различно от това, което си мислите. Малко вероятно е човекът, който ви потиска, да е по-съобразителен от вас, особено що се отнася до вас.
Вместо да чакате сам да се сети, кажете му направо какво искате – разбира се, след като си изясните какво е то. Поискайте нещо малко и разумно, но първо се уверете, че резултатът от него ще ви удовлетвори. По този начин вие влизате в спора с решение, а не просто с проблем.
Хората, които са доброжелателни, състрадателни, емпатични и неконфликтни (всички тези качества вървят в комплект), позволяват на другите да ги тъпчат. И накрая самите те се озлобяват. Те се жертват за другите, понякога стигайки до крайност, а после недоумяват защо никой не им отвръща със същото. Доброжелателните хора са отстъпчиви и това ги лишава от независимост. Силната невротичност повишава още повече тази опасност. Те се съгласяват с всяко предложение от страна на околните, вместо (поне веднъж) да настояват на своето. Така те се превръщат в хора без собствено мнение, нерешителни и вечно колебаещи се. Ако в допълнение към това са страхливи и лесно раними, те имат още по-малко причини да отстояват позицията си на думи и на дела, защото това значи да поемат риск,

331 да се изложат да опасност (поне в краткосрочен план). Технически погледнато, това е пътят към зависимото личностно разстройство.
304
Този вид състояние може да се определи като обратната страна на антисоциалното личностно разстройство, свързано с такива черти на характера, които подтикват към нарушаване на правилата при децата и юношите и към престъпно поведение при възрастните. Би било прекрасно, ако престъпникът беше обратното на светеца – но това не е така. Обратното на престъпната личност е едиповата майка, чието поведение също е вид престъпление.
Едиповата майка (бащата също може да играе тази роля, но по-скоро като изключение) казва на детето си: „Живея само заради теб“. Тя прави всичко за него и вместо него. Завързва връзките на обувките му, реже храната в чинията му и много често му позволява да спи в леглото на родителите. Това е също така отличен безконфликтен метод за избягване на нежеланото сексуално внимание.
Едиповата майка сключва сделка със себе си, с детето си и с дявола.
Сделката е следната: „Каквото и да се случи, никога не ме изоставяй. В замяна на това аз ще направя всичко за теб. Ще пораснеш, без да съзрееш.
Ще бъдеш безполезен и озлобен. Но никога няма да се наложи да поемаш отговорност, а за грешките, които правиш, винаги ще е виновен някой друг“.
Детето би могло да приеме или да отхвърли тази сделка, така че в известен смисъл то има избор.
Едиповата майка е вещицата от приказката за Хензел и Гретел. В живота на двете деца се появява мащеха. Тя нарежда на съпруга си да ги остави в гората, тъй като семейството гладува, а според нея братчето и сестричето ядат твърде много. Бащата се подчинява на новата си жена, отвежда децата навътре в гората и ги оставя на произвола на съдбата. Те дълго се скитат през гората, гладни и изплашени, и тогава се случва чудо. Пред очите им се показва къщичка. Но не каква да е. Къщичката е направена от хляб, има прозорци от захар и е покрита с козунак. Читателят, който не страда от прекомерна доброжелателност, емпатия, състрадание и отзивчивост, вероятно ще попита скептично: „Това не е ли прекалено хубаво, за да е истина?“. Но децата са прекалено наивни и прекалено отчаяни.
В къщичката ги посреща една добра старица, спасителка на изпаднали в беда дечица, която ще ги утеши, ще издуха носовете им и ще изпълни всяко тяхно желание, и то на секундата. Тя нагостява децата, храни ги с каквото поискат и когато поискат, а те не трябва да вършат нищо в замяна. Но от
304
Trull, T. J., & Widiger, T. A. (2013). „Dimensional models of personality: The five-factor model and the DSM-5.“ Dialogues in Clinical Neuroscience, 15,135-46; Vickers, K.E.,
Peterson, J.B., Hornig, C.D., Pihl, R.O., Seguin, J. & Tremblay, R.E. (1996). „Fighting as a function of personality and neuropsychological measures.“ Annals of the New York Academy

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: