12 правила за живота

332 толкова много грижи старицата огладнява. Тя затваря Хензел в една кошара, за да го угои още по-добре. Ала той успява да я заблуди, че си остава все така слаб, като вместо пръста си ѝ подава едно кокалче. Дългото чакане обаче я изнервя и накрая тя слага дърва в печката, за да сготви и изяде обекта на своята прекомерна грижовност. Тогава Гретел, която старицата очевидно не
е успяла да подчини напълно, изчаква удобния момент и блъсва милата стара жена в печката. Така децата успяват да избягат и отново да се съберат с баща си, който искрено се разкайва за стореното зло.
В подобни семейства най-апетитната част от детето е неговата личност и тя е първото, което бива погълнато. Прекалената закрила съсипва крехката, неукрепнала психика.
Вещицата от приказката за Хензел и Гретел е Лошата майка, тъмната страна на символичната женственост. Поради своята дълбоко социална същност ние сме склонни да си представяме света като приказка, чиито основни персонажи са майката, бащата и детето. Женското начало – това е непознатата природа, съществуваща извън пределите на култура, съзидание и разрушение. Това е закрилящата майчина любов и разрушителната стихия на времето, непорочната майка девица и вещицата, която живее в блатото. В края на 19-ти век един антрополог на име Йохан Якоб Бахофен се опита да представи този архетипен образ като обективна историческа реалност.
Бахофен твърди, че историческото развитие на човешкото общество преминава през различни етапи.
Първият етап, който настъпва след началния период на анархия и хаос, се нарича Das Mutterrecht
305
- общество, в което жените заемат доминираща позиция
306
в групата и са обект на почит и уважение; общество, в което властват полиаморията
307
и безразборните отношения, а въпросът с бащинството е напълно несигурен. Вторият етап, дионисиевият, е период на преход, през който матриархалната структура на обществото е разрушена и властта преминава в ръцете на мъжете. Третият етап, аполоновият, продължава до днес. При него се прилагат законите на патриархата и всяка жена принадлежи на един-единствен мъж. Въпреки че не са подкрепени с исторически факти, идеите на Бахофен оказват силно влияние в определени среди. През 80-те и 90-те години археологът Мария Гимбутас развива
305
Das Mutterrecht (нем.) – матриархат, майчино право – Б.пр.
306
Bachofen, JJ. (1861). Das Mutterrecht: Eine untersuchung uber die gynaikokra tie der
alten welt nach ihrer religiosen und rechtlichen natur. Stuttgart: Verlag von Krais und
Hoffmann.
307
Интимни отношения с повече от един партньор, със съгласието на всички, които са част от връзката. – Б.пр.

333 теорията, че по време на неолита Европа се характеризира с миролюбива кул- тура, съсредоточена около образа на богинята и майката.
308
Гимбутас твърди, че тази култура бива унищожена и заменена от агресивната йерархична култура на войната, която полага основите на съвременното общество.
Мерлин Стоун, която е специалист по история на изкуството, излага същата теория в книгата си
309
„Когато Господ беше жена“
310
. Тази група хипотези, които се отличават с архетипно-митологичен характер, през 70-те години се превръща в идейна основа на феминизма и свързаните с него движения за равни права на жените и изследвания в областта на матриархалното. В книгата си „Митът за матриархалната предистория“
311
Синтия Елър подлага на остра критика тези хипотези и определя идейната основа на феминизма като „красива лъжа“.
312
Десетилетия преди това с идеите на Бахофен за древния матриархат се сблъсква Карл Юнг. Той бързо осъзнава, че еволюционното развитие, което описва неговият живял по-отдавна съотечественик, представлява по-скоро психологическа, отколкото историческа реалност. В мисленето на Бахофен той забелязва същия процес на проектиране на въображаеми фантазии върху външния свят, който води до населяването на космоса със съзвездия и богове. В „Произход и история на съзнанието“
313
и във „Великата майка“
314
Ерих Нойман, който е близък сътрудник на Юнг, доразвива тази идейна постановка. Нойман проследява появата на съзнанието, което има символично мъжка природа, и го противопоставя на неговия символично женски произход (майката, матрицата), като включва теорията на Фройд за едиповия родител в един по-широк архетипен модел. И за двамата психолози съзнанието – което е винаги символично мъжко, дори у жените, – се стреми нагоре, към светлината. Неговото развитие е болезнено и предизвиква тревожност, тъй като носи със себе си осъзнаването на уязвимостта и смъртта. То може лесно да се изплъзне и да потъне отново в дълбините на зависимостта и безсъзнателното, отхвърляйки бремето на съществуването.
Този патологичен стремеж се усилва от всичко, което възпрепятства
308
Gimbutas, M. (1991). The civilization of the goddess. San Francisco: Harper.
309
Stone, M. (1978). When God was a woman. New York: Harcourt Brace Jovanovich.
310
When Goda Was a Woman – книгата не е преведена на български език – Б.пр.
311

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: