12 правила за живота



Pdf просмотр
страница72/153
Дата31.12.2022
Размер3.6 Mb.
#116075
1   ...   68   69   70   71   72   73   74   75   ...   153
12 правила за живота - Джордан Питърсън - 4eti.me
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
Когато всичко се разпада
Цели народи твърдо са отказвали да съдят реалността, да критикуват
Битието и да обвиняват Господ. В този смисъл е интересно да обърнем внимание на евреите от Стария завет. Тежката им история следва един последователен модел. Историите за Адам и Ева, за Каин и Авел, за Ноевия ковчег и за Вавилонската кула са наистина древни. Произходът им се губи в мъглата на времето. Едва след историята за потопа, описана в Битие, откриваме наченките на истинска историческа хроника, както я разбираме днес. Тя започва от Авраам. Неговите потомци се превръщат в народа на израилтяните от Стария завет, известен също като еврейската библия. Те сключват съглашение
183
с Йехова – с Бог – и се впускат в своите всеизвестни исторически странствания.
Под водачеството на един велик мъж евреите създават общество, а след това и империя. Когато богатството им се умножава, успехът поражда гордост и високомерие. Това отваря път към покварата. Държавата, която става все по-надменна и обсебена от властта, забравя за дълга си към вдовиците и сираците и се отклонява от древния си договор с Бог. Появява се един пророк. На всеослушание той дръзко упреква авторитарния цар (акт на безразсъден кураж) и народа от неверници за греховете им пред Бога и им казва, че ги очаква страшно наказание. Някои се вслушват в думите му, но прекалено късно. Бог наказва възгорделия се народ, като изпраща унизително поражение и обрича хората на вековно робство. Евреите дълго се разкайват и за сполетелите ги беди обвиняват само себе си и това, че са се отклонили от Божия завет. Не си търсят извинения, защото знаят, че са могли
183
На Синайската планина Бог обещава на евреите да ги направи богоизбрани, ако спазват неговия закон – Десетте Божи заповеди, които дава на Мойсей. – Б.пр.


179 да се справят по-добре. След това те възстановяват държавата си и цикълът започва отначало.
Такъв е животът. Нуждаем се от структури, в които да живеем. Затова създаваме семейства, общества и държави. Извеждаме общи принципи, на които да се опират структурите, и формулираме системи от вярвания. Най- напред обитаваме тези структури и системи, както Адам и Ева живеят в
Едем. Но успехът ни прави самодоволни. Спираме да обръщаме внимание.
Приемаме за даденост всичко, което имаме. Затваряме си очите. Не забелязваме, че нещата се променят, че покварата пуска дълбоки корени.
Всичко около нас се разпада. И кой е виновен за това? Реалността? Бог? Или може би нещата се разпадат, защото ние не сме достатъчно внимателни?
Когато Ню Орлиънс беше ударен от ураган и вълните на океана заляха града, природното бедствие ли беше виновно за това? Холандците строят диги, за да се подготвят за най-страшната буря за десет хиляди години. Ако
Ню Орлиънс беше последвал този пример, трагедията нямаше да се случи.
Не че никой не го очакваше. Законът за борба с наводненията от 1965 година изисква да се укрепи системата от защитни диги, ограждащи езерото
Пончартрейн. Проектът трябваше да приключи до 1978 година. Но четиресет години по-късно е свършена само 60% от работата. „Умишлената слепота“ и корупцията са истинското бедствие, което съсипа града.
Ураганът е дело на Господ. Но липсата на подготовка, когато за всички е ясно, че трябва да се подготвим за бедствието, е грях. Това е неспособност да уцелиш целта. А „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23). За бедите си древните евреи обвиняват единствено себе си. За тях Божията доброта – или добротата на живота – е сигурен факт и аксиома и затова поемат отговорността за провалите си. Това е ужасяваща отговорност. Но единствената друга възможност е да виним реалността за нейните недостатъци, да критикуваме Битието и да се предадем на омразата и на желанието за отмъщение.
Ако страдате – това е напълно нормално. Хората имат ограничени възможности, а животът е трагичен. Но ако страданието стане непоносимо и започне да ви опорочава, ето върху какво да размислите.


Сподели с приятели:
1   ...   68   69   70   71   72   73   74   75   ...   153




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница