179 да се справят по-добре. След това те възстановяват държавата си и цикълът започва отначало.
Такъв е животът. Нуждаем се от структури, в които да живеем. Затова създаваме семейства, общества и държави.
Извеждаме общи принципи, на които да се опират структурите, и формулираме системи от вярвания. Най- напред обитаваме тези структури и системи, както Адам и Ева живеят в
Едем. Но успехът ни прави самодоволни. Спираме да обръщаме внимание.
Приемаме за даденост всичко, което имаме. Затваряме си очите. Не забелязваме, че
нещата се променят, че покварата пуска дълбоки корени.
Всичко около нас се разпада. И кой е виновен за това? Реалността? Бог? Или може би нещата се разпадат, защото ние не сме достатъчно внимателни?
Когато Ню Орлиънс беше ударен от ураган и вълните на океана заляха града, природното бедствие ли беше виновно за това? Холандците строят диги, за да се подготвят за най-страшната буря за десет хиляди години. Ако
Ню Орлиънс беше последвал този пример, трагедията нямаше да се случи.
Не че никой не го очакваше. Законът за борба с наводненията от 1965 година изисква да се укрепи
системата от защитни диги, ограждащи езерото
Пончартрейн. Проектът трябваше да приключи до 1978 година. Но четиресет години по-късно е свършена само 60% от работата. „Умишлената слепота“ и корупцията са истинското бедствие, което съсипа града.
Ураганът е дело на Господ. Но липсата на подготовка, когато за всички е ясно, че трябва да
се подготвим за бедствието, е грях. Това е неспособност да уцелиш целта. А „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23). За бедите си древните евреи обвиняват единствено себе си. За тях Божията доброта – или добротата на живота – е сигурен факт и аксиома и затова поемат отговорността за провалите си. Това е ужасяваща отговорност. Но единствената друга възможност е да виним реалността за нейните недостатъци, да критикуваме Битието и да се предадем на омразата и на желанието за отмъщение.
Ако страдате – това е напълно нормално. Хората имат ограничени възможности, а животът е трагичен. Но ако страданието стане непоносимо и започне да ви опорочава, ето върху какво да размислите.
Сподели с приятели: