23-о Народно събрание; І извънредна сесия от 20. 08. 1931 г. 27. 10. 1931 г
Изтегляне 0.6 Mb.
|
От мнозинството: Ще почакат малко. Министър Н. Мушанов: "Изявленията на Вергил Димовци, че Българският замледелски народен съюз ще бъде най-сигурната бариера срещу болшевизма, показват, че буржоазията иска чрез Българския земледелски народен съюз да превърне трудящите се селски маси в най-здрава социална опора на фашистката диктатура. Задачите на Българската комунистическа партия при създадените благоприятни обективни условия ще бъде да ускори процеса на разложение на Българския земледелски народен съюз. Това, обаче, ще бъде възможно само ако тя успее на дело да ги мобилизира в името на техните непосредствени интереси (против данъците, за анулиране на дълговете и т. н.) и в процеса на борбата под хегемонията на пролетариата да ги повежда към борбата за събаряне на фашистката диктатура". Прочетох ви това, г-да, за да го свържа с последните агитации, станали в неделя, в Бургазския окръг от страна на Работническата партия. Тук има народни представители от Бургаз и могат да потвърдят това. Никой от мнозинството: И в Ески-Джумая. Министър Н. Мушанов: Да, и в Ески-Джумая. — Вследствие на временните бедствия, които сполетеха тия краища, представителите на Работническата партия са излезли с лозунги: "Ще унищожим данъците, няма да плащате никакви данъци, да се платят обезщетения" и т. н. А. Бояджиев (раб): Тъй говорехте и вие, от блока, преди изборите. Министър Н. Мушанов: Искам да кажа, че една от причините за масовото нахвърляне в последно време на Работническата партия в селата е изпълнението на тая програма, която сега ви чета. (Чете) "Борбата против военната опасност трябва да се изрази и в засилване нашата работа всред войниците и трудоваците. На базата на решенията на ХІ-я пленум на изпълнителния комитет, партията трябва да извърши пълен прелом в своята конкретна антимилитаристична дейност и за разложение на въоръжените сили на фашистката диктатура". И в това отношение, ще ми позволите да кажа, работниците пак са в своя път. Аз мога да ви цитирам позиви към войници и трудоваци в Софийски окръг, които са също заловени. А. Бояджиев (раб): От кого са тия позиви? Министър Н. Мушанов: От тая партия, която се нарича Работническа партия, макар в същност да не носи името комунистическа, защото в позивите се говори за вас, за вашите успехи в изборите, за причините на досегашните ви неуспехи и се дават нареждания за бъдещата ви борба. Нямам време да прочета всички позиви. Тая папка тук е пълна с позиви, които доказват, че имаме проявления на комунистическата партия под етикета на Работническата партия. Г. Василев (д. сг): Те не го отричат. Министър Н. Мушанов: Сега го отричат. Някой от мнозинството: Те са без доблест. П. Стоев раб): Къде и от кого е издаден този позив, който четете? Някой от мнозинството: От тия, които викат: "Да живее съветска Русия". Министър Н. Мушанов: Г-да! Няма да цитирам повече, защото ще ви отегча. И без това се прострях доста надълго. Процитирах само няколко пасажи, за да ги свържа с тяхната последна дейност, да ви докажа, че за мене — а така трябва да бъде и за всички — е оправдано, когато вземам мерки за охрана на държавата. Аз, като министър на вътрешните работи, получавам денонощно донесения за тяхната дейност — преди Парламента или някой вън да знае за това — и по силата на факта, че съм началник на полицията и бдя за реда в страната, аз трябва да взема мерки за охраната и за реда в държавата. Аз съм взел мерки не за да преследвам работниците, но за да парализирам революционната дейност на болшевизма в България. Заради туй, по донесение на окръжния управител в Бургаз днес подписах заповед за интерниране на ония, които нарушават спокойствието и ги изпратих в Петрич. Връщам Молдованов в Ямбол, където смятам че утихнаха работите, за да ви докажа, че нямам за цел, от злоба или тирания, да преследвам хората, каквито и да бъдат те — работници или адвокати. Искам да кажа, че когато констатираме, че вие искате да правите болшевишка пропаганда в България, няма да я допуснем. Аз не зная какво искате да правите, каква цел имате, но аз знам едно — че съм министър на вътрешните работи и отговарям за реда и всички прояви, които са в състояние да смутят реда и от ден на ден разширяват вашите методи — да заблуждавате, за да постигнете вашата цел — не мога да ги допусна в името на интересите на държавата. Аз искам да бъда съден по-подир от Парламента, отколкото да изпусна управлението от своите ръце, че подир да бъда съден. Аз не съм от тая школа. Когато по време на стачките ви казах, че аз съм блюстител на законите, а не на произвола, аз ви казах неща, които не ви уйдисват, но неща законни. Най-големият спор с работниците по време на стачките беше за стачните лостове при фабриките. Работниците поставяха стачни постове пред фабриките и не допускаха работник да влезе на работа във фабриката. Даже в Ямбол не допускаха господарите да изнасят стоките си да, ги продават. Каза им се: "Ще махнете стачните постове, ние ще поставим полицейски". — "Но, казват, ако ги махнем, какво ще стане — ще дойдат да работят други работници и стачката ще пропадне". С. Иванов (раб): Разбира се. Министър Н. Мушанов: Мене не ме интересува, че стачката ще пропадне; аз трябва да запазя законите на страната. А законите казват, че трудът е свободен. Чл. 182 от наказателния закон ме задължава да взема мерки срещу всеки, който иска да попречи на онзи, който иска да работи. Този закон аз ви цитирах още тогава и въз основа на него взех съответни мерки. Ще ви прочета още веднъж чл. 182 от наказателния закон за да се знае, че ние искаме да се спазват законите. А. Бояджиев (раб): Противонародни закони. Министър Н. Мушанов: Като е противонароден, ще дойде народният, който вие ще създадете и ще прилагате. — Чл. 182 от наказателния закон казва: (Чете) "Наказва се с тъмничен затвор не по-малко от три месеца, който, за да увеличи или намали работната плата, извърши против работник или работодателя насилие. Със същото наказание се наказват и онези, които се събират пред фабриките, или пред такива места, в които работят работници, или пък пред къщата или местопребиваването на работодателя, или пред нагледника на работите и попречат с насилие или заплашване на началото на работата или нейното продължаване, или пък принудят с насилие или заплашване работниците да спрат работата". — Това е член от наказателния закон, който трябва да приложи всеки един, който иска да пази законите. По побоищата на работниците ще кажа следното. За схватката, която стана в Ямбол между работници и полицията, вие не ми говорите, а ми говорите за убийството на двамата работници. Аз ви казах, че вие първи отидохте да насилите полицейския участък, за да освобождавате затворниците. Всяка власт ще защити авторитета на властта и ще брани затворите, щом вътре има затворници. И аз ви казах: аз не съжалявам, напротив, аз се учудвам как можа да се стърпи властта да не употреби такива мерки, каквито обикновено се вземат.
Ами, г-да, същото направихте онзи ден в Новачене. Там са бити трима стражари с камъни. Как можем да задържим войската или стражата, повикани да въдворят реда, когато вие се нахвърляте да ги биете с камъни. Е. Шидерски (з): Важното е, че убитите работници не са стачници, а работници от дюкяни. (Възражения от работниците) Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни) Министър Н. Мушанов: Нека да допълня това, което казва г. Шидерски: ранените не са работници, а кондурджийчета, които са дошли там вследствие заблудата, че началникът на гарнизона ще държи реч. Затуй са отишли там. Това истина ли е? Някой от работниците: Не е вярно. Министър Н. Мушанов: За кое ли ще кажете, че е вярно! Г-да! В Новачене стана същото. Някой от работниците: А в Сливен? Министър Н. Мушанов: Сега да дойда за събранието в Сливен. (Пререкания между Е. Шидерски и Г. Костов) Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни) Моля, Г. Костов! Правя Ви трети път бележка! Министър Н. Мушанов: Сега нека ви кажа няколко думи за събранието в Сливен. В питането се казва: (Чете) "На 16 август Работническата партия бе свикала публично събрание в Сливен, на което трябваше да говори народният представител Асен Бояджиев и да получи поръченията на трудящите се. Полицията, обаче, забрани събранието. В отговор на тоя брутален полицейски произвол, събралите се повече от 2.000 души работници устроиха демонстрация под хотел "Зора" и издигнаха на две места трибуни, от които говориха Асен Бояджиев и трима работници". Както виждате, цитирам питането, което ми се отправя от самите работници. Вярно е, че и в Сливен събранието беше запретено. П. Стоев (раб): Къде ли не! Министър Н. Мушанов: Вие знаете къде. Там, където затворихме и клубовете ви, вследствие болшевишката ви агитация в средата на работниците, както сами признавате и днес, че сте искали да правите политически акции чрез стопанските интереси на работниците. Вие признавате това. Д. Икономов (раб): Нали за идеи се борим. Министър Н. Мушанов: Щом като полицията не е допуснала събранието, Асен Бояджиев, както и Съби Димитров, който също признава, издигнали на улицата трибуни на две места и почнали да говорят на работниците. Ами че, г-да, разбира се, няма да допуснем това. Да образувате трибуни в гр. Сливен, или който ще да е град, на публични места по ваш кеф — това няма да допуснем. И затуй е дошла полицията — да ви разпръсне и ви е разпръснала. Викана е била войска, за да ви разпръсне, защото там имаме 30 души стражари, а сте се събрали 1.500 души. Действително е фантастично, като чета питането Ви, че там са се изстреляли 5.000 патрони и че са бити 600 души. Кой ще бие тия 600 души, когато стражарите са били 30 души? А. Бояджиев (раб): Ескадрон войска беше дошла. Министър Н. Мушанов: Ескадронът, войската е била викана по почин на полицията, която се е видяла безсилна срещу събралите се 1.600 души да ги разпръсне и да въдвори ред. Туй е писано. Не ща да ви чета питането, но да ви чета обясненията. Г. Съби Димитров е бит от един селянин. А. Бояджиев (раб): Не се съмняваме, че г. Стефан Стефанов е ръководил тези работи в Сливен. Министър Н. Мушанов: Уверявам Ви, че ако има човек, който не е имал хабер от тази работа, това е г. Стефан Стефанов. Неговият работник, вашият другар Съби Димитров ще Ви каже, че не знаете какво приказвате. С. Димитров (раб): (Възразява нещо) Министър Н. Мушанов: Поне в Сливен движението не беше във връзка със стачката. Кой попречи на стачката във фабриката на г. Саръиванов? Не продължава ли тя и до днес? Кой защити интересите на г. Саръиванов, за да принуди работниците да работят? С. Димитров (раб): Полицията и картелът. Министър Н. Мушанов: Как, когато и до днес стачката там не е прекратена? Кой заставя работниците да не работят? — Вашите злосторни агитации, които карат хората да стоят по два месеца без работа. Ами ако политиката ни е тази, полицията да преследва работниците, трябваше да направим същото и за фабриката на г. Саръиванов, както и за другите фабрики. Г-да! Има някои работи, с които вие сами се изобличавате и би трябвало да се засрамите като ги приказвате. От мнозинството: Те нямат срам. С. Иванов (раб): По този въпрос мога ли да Ви отговоря, г. министре? Министър Н. Мушанов: Искам да ви кажа — казвал съм Ви го, г. Стоев, и вярвам, че ще го признаете — казвам го и днес най-искрено: аз искам да се избягва съприкосновението на войска или полиция с тълпа, защото зная — в миналото е имало такива нещастни инциденти — че в такива случаи може да се дойде до някои печални работи без някой да ги желае, по силата на факта, че тълпа се среща с въоръжена сила. И затуй ви съветвам избягвайте съприкосновение с полицията или войската, защото, ако станете някога причина за такова стълкновение, ... Някой от работниците: Защо тогава пращате войска, като не искате да стават стълкновения? Министър Н. Мушанов: ... няма да имате правото да обвинявате властта, която има длъжността да пази реда, ами ще трябва за всички онези нещастия, които биха сполетели някои от нещастните работници, да си посипете главата с пепел. Разберете, докато съм на това място (Сочи министерската маса) няма да допусна политически агитации на комунизъм и болшевизъм в България. С. Димитров (раб): Ляпчев говореше същото. Г. Костов (раб): (Казва нещо) Министър Н. Мушанов: Ако дойде до там, ще се приложи и законът за защита на държавата. Аз имам сега моята длъжност — тая на администрацията и полицията. Г. Костов (раб): Не прилагане, а махване на закона за защита на държавата. Министър Н. Мушанов: Аз не ща да ви права мъченици, ако е за мен. Аз ви зная колко пари струвате. Но ако ли вървите в този път, недейте да обвинявате никого. Защото, ако е въпрос да злораствувам, аз мога да ви бъда благодарен, че сами дадохте доказателства в Парламента, какви са вашите тенденции и какви сте вие. Достатъчна е тази манифестация, която направихте на Петко Напетов да викате тук, в Парламента: "Да живее съветска Русия!", за да докажете, че сте членове на комунистическата партия. (Възражения от работниците) Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни) А. Бояджиев (раб): Вие викате: "Да живее Франция и фашистка Италия!" Министър Н. Мушанов: Вие с идеологията и с тактиката си доказвате на всяка крачка, че не сте нищо друго освен подделение на комунистическата партия. С. Иванов (раб): Стара песен на Ляпчев. Министър Н. Мушанов: Тогава защо ще обвинявате нас, властта, че дирим доказателства, за да ви обрисуваме като комунисти? Вие сами давате доказателства. В туй отношение аз съм доволен, че вие с вашата акция поддържате моята теза, .... М. Станев (раб): В Берлин има международно бюро за съчиняване на документи. Министър Н. Мушанов: ... че всички ония прояви, всички онези агитации, които правите напоследък в средата на селските маси — това е командата, която ви е дадена от централата в Москва, за оная агитация, която се прави навред в света, за да можете да революционизирате масите и да достигнете вашите цели. Някой от работниците: Буржоазните порядки революционизират масите. Министър Н. Мушанов: Но, г-да, да завърша, защото доста говорих. П. Стоев (раб): Кажете нещо по нападението на младежкото събрание в София. Министър Н. Мушанов: По това събрание Вие пак идвахте при мен. Казах ви: ще си вървите из правия път, из царския път (Смях); никакви натрупвания отвън няма да правите; щом като станат натрупвания, пак ще имаме джумбуш, ще имаме жамборе. Свършихте събранието си, тръгнахте навън. М. Станев (раб): Тъй, както говорите, тук тези (Сочи сговористите) ще са доволни, защото ще кажат: "Ето, новото правителство върви по нашия път". Министър Н. Мушанов: Новото правителство върви по свой път. А. Николаев (з): (Към работниците) Фактът, че стоите там толкова души, показва, че новото правителство не върви по същия път. Иначе вие не бихте стояли там. Министър Н. Мушанов: Новото правителство си върви по свой път. Широките социалисти нали са социалисти? От работниците: А-а-а! А. Бояджиев (раб): Те са социалфашисти. Сега си служите с техни документи против нас. Министър Н. Мушанов: Защо едни ваши събрания допуснах, а други не допуснах? Ако целта ми е да не допускам ваши събрания, всички щях да запретя, защото 5 или 50 ваши събрания да запретя, отговорността ми е една и съща. С. Иванов (раб): Където ни разрешихте събрания, инциденти не станаха. Министър Н. Мушанов: Вие ако стоите на този акъл, далеч няма да отидете. Събрания с политически и болшевишки тенденции няма да допусна. Открито и ясно. Г-да! Ако вие смятате по този начин да болшевизирате страната, както вие искате, ако вие искате да революционизирате духовете, въпреки обективните условия, които имаме в нашата страна, на дребно земледелие, тая. работа в България няма да я постигнете. 120 хиляди организирани ваши хора, при едни папини, каквито имаше в Русия, можаха с огън и меч да станат диктатори над 140-милионно население. В България 14 хиляди организирани ваши хора няма да станат господари. Г-да! Аз зная, че в сегашно време има много неволи, много бедствия, голямо негодувание не само у нас, но на вред. Аз зная, че днес да се ласкае и гъделичка населението, което бедствува, е лесна работа. Обаче аз вярвам повече в здравия разум на българския народ. П. Стоев (раб): Той вдига червени знамена. Министър Н. Мушанов: Вдигат ги двама-трима хлапаци! Ще начервят един щъркел, ще го пуснат в селото, за да кажат, че водили борба! (Ръкопляскания и смях от мнозинството) В някои села вдигнаха няколко кадънски гащи, без да знаят кой ги е поставил и мислеха, че правят социална революция! (Смях всред мнозинството) За мене е по-важно друго нещо, на което обръщам внимание. При една бедствуваща Германия, в която има 7 милиона безработни, при една бедствуваща Англия, в която има милиони безработни, в една Америка, в която има 7 милиона безработни, при едно такова бедствено положение, човек със съзнание, който желае ред, свобода и благоденствие, не се поддава тъй леко на въдиците на болшевизма, както простаците в Русия, за които кнутът на цар Николай и юмрукът на Ленин е едно и също нещо. (Възражения от работниците) Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни) Министър Н. Мушанов: За опитите, които правите в последно време, тъй ясно очертани от всички документи, които имам тук, с които открих само малка страничка от вашата дейност, която манифестирате явно в провинцията и тук в Парламента, моето предупреждение е следното: недейте става слепи оръдия на болшевизма, който няма почва в България. Ако искате с революционни методи, които са против нашите закони, да се наложите на държавата, аз ви уверявам, че държавата е много по-силна, за да може да парализира дейността ви. (Ръкопляскания от мнозинството) Но в такъв случай аз ще съжалявам и вас, ще съжалявам и властта, защото съм дошел на туй място в името на умиротворението на страната. От работниците: Премахнете закона за защита на държавата. Министър Н. Мушанов: И когато умиротворявам, аз зная с какви жертви трябва да се направи то при тия страшни партизански страсти, каквито имаме. Недейте ги раздухва. Тези, които искат да раздухват тия страсти, да не си правят илюзия, защото извън това кюше (Сочи работниците), от там (Сочи сговористите) до тук (Сочи мнозинството) всички са готови да ги смажат. (Ръкопляскания от мнозинството) Помнете това. И заради това искам благоразумие. От работниците: Нека земледелците да кажат. А. Бояджиев (раб): Да се запише, че заедно с демократите и Сговора всички в един фронт са против нас. А. Радолов (з) Ние сме против болшевизма в България. Ние сме на фронта на парламентаризма срещу болшевизма. На този фронт на парламентаризма ще се борим с диктатурата, било от ляво, било от дясно, ще се борим срещу диктатурата, била тя болшевишка, била тя фашистска. Разберете го това. М. Станев (раб): Говорете по-силно, за да ви чуят вашите избиратели. А. Радолов (з): Където и да отидем, навсякъде ние заявяваме твърдо и решително, че ние сме за парламентаризма и ще се борим против вас, щом сте адепти и поддържници на болшевизма и на болшевишката диктатура. (Ръкопляскания от мнозинството) М. Станев (раб): А вие — на фашистската диктатура. А. Николаев (з): В европейските вестници се напечати един безконечен поменик на избити хора на науката в Русия. (Възражения от работниците. Шум) Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни) Моля, г-да, запазете спокойствие. Министър Н. Мушанов: Г-да! Аз завършвам. Понеже това е първото питане, което ми отправяте, аз искам да ви дам уверение, че докато съм тук (Сочи министерската маса), властта няма да преследва работничеството, когато то се бори за собствените свои материални интереси. Както досега, тъй и отсега нататък, може би повече, поради бедственото положение на всички класи в страната, държавата ще употреби повече усилия за социална справедливост в борбата между капитала и труда. С тия ваши лозунги и дразнения, недейте смята, че ще убедите някого, че някаква си капиталистическа класа или някаква си „фашистска" власт е против работничеството в страната. Това едно. Второ. Колчем пъти се покаже, че вие искате да си служите с работничеството като средство за достигане на болшевишка пропаганда в страната, за съветски строй в България, вие ще срещнете упоритата съпротива на властта. И ви казвам: откажете се от тия амбиции; да тръгнем мирно и тихо за заздравяването на големите рани, които България има да лекува. П. Стоев (раб): Демек да станем фашисти! Министър Н. Мушанов: Покрай вашите работнически рани има търговски, има занаятчийски рани, въобще има маса други хора, които бедствуват. Бедствува стопанството на страната, бедствуват финансите на държавата, въобще ние сме една слаба държава, която трябва да се погрижи за стопанското си повдигане, за създаване благоприятни условия на всички работящи класи, за които най-напред трябва политически мир и съгласуване на всички, за да може да се подпомогне на страната. Винаги ще стават тези случки — за които аз съжалявам — ако вървите по този път. Но аз казвам — Парламентът е тук, може да ме съди — аз няма да допусна разюздаността, в която сте се впуснали, за да пречите на мирното развитие на страната, стремейки се да отделя истинското работничество от попълзновенията на водителите му, които са само агенти на болшевишка Русия. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството) Председателствуващ Н. Захариев: Има думата г. министърът на войната. Министър генерал-лейтенант А. Кисьов: Г. г. народни представители! След изчерпателното изложение, което направи заместникът на министър-председателя, г. Мушанов, министър на вътрешните работи, моята задача е много ограничена и улеснена. Въпросите, които ще има да засегна във връзка с питането, което е отправено до г. министра на вътрешните, работи и до министра на войната, са: защо, кога и как армията дава своето съдействие на администрацията? Защо армията е длъжна и дава своето съдействие на администрацията? Г. г. народни представители! Армията е материалната сила на една държава, създадена да я брани, било от вътрешни врагове, било от външни врагове. Да бди за запазване реда и законите в страната. Всеки военослужащ, когато постъпва на служба, дава клетвено обещание да служи честно и вярно на Цар и на Отечество и да не пожали живота си за защита на ред и закони в страната или против враговете на държавата. Това е основата, върху която почива армията, това е нейното предназначение — да брани държавата. Щом, по самото естество, което обосновава нейното съществуване, армията има да изпълнява тази задача, твърде ясно е, защо тя се намесва, когато редът в страната е нарушен, когато законите или нарежданията на властта не се изпълняват. Въпросът, кога армията дава своето съдействие на администрацията, се урежда от няколко закони: законът за полицията, избирателният закон, законът за военното положение и, специално за нас военните, уставът за гарнизонната служба. В тези закони и правилници е ясно определено, кога войската дава съдействие на администрацията; определени са лицата, органи на властта, които могат да искат съдействието на войската, и задълженията на войсковите началници и на началниците на гарнизоните, които, при поискване на такова съдействие, са длъжни да дадат исканата подкрепа. Като министър на войната, аз съм дължен да бдя, щото това съдействие да бъде дадено своевременно, и да взисквам, ако то не е дадено в размер и навреме. Тъй щото, по законите на нашата страна, по самото свое предназначение да брани държавата, армията е длъжна да дава своето съдействие. Как тя дава своето съдействие? Г. г. народни представители! Ние възпитаваме нашия войник, който е най-здравата част от нашето население и който иде от всички среди и класи на българския народ, да бъде готов да се жертвува за държавата си и да я брани от външни и от вътрешни врагове. За да може човек да се жертвува за нещо, да даде най-милото си за него — живота си, той трябва да го обича, и ние учим нашия войник да обича своя народ и своята държава, защото, за да мре за тях, той трябва да ги обича. И, като така, той не може да отива безпричинно да бие и да изтезава невинни деца и жени, както господата от крайната левица претендират в тяхното питане. А. Бояджиев (раб): Пред моите очи, г. министре. Председателствуващ Н. Захариев: Моля Ви се, г. Бояджиев, стига! Министър генерал-лейтенант А. Кисьов: Та положението е ясно. В България такова нещо не може да съществува, българският войник не може да отива да изтезава и да бие жени и деца, както вие претендирате. Това нещо става в съветска Русия, където имат специални ударни части, съставени от китайци, ташкенти, грузинци и пр. инородни и иноплеменни групи, които използуват за тая цел, но и там не използуват за туй редовната войска. А. Бояджиев (раб): Петко Напетов разправя, какво е там. Министър генерал-лейтенант А. Кисьов: Петко Напетов да го разправя на вас. Министър Н. Мушанов: И тук имат една ударна организация — забравих да кажа. Министър генерал-лейтенант А. Кисьов: Ако господата (сочи работниците) милеят за известна група български граждани и желаят да се застъпват и да се грижат за тях, ако биха искали да ги предпазят от неприятности, би трябвало самите те да не ги подстрекават към действия, които ги въвеждат в конфликти с властта и ги поставят вън от законите на страната. (Ръкопляскания от мнозинството) Председателствуващ Н. Захариев: Моля питачите да кажат в законния срок, от 5 минути, дали са доволни от отговора на г. г. министрите. П. Стоев (раб): Заявявам, че не съм доволен от отговора на г. министра, но, освен мене, не са доволни и избирателите на болшинството. А. Николаев (з): Вие не сте натоварени да говорите от името на болшинството — най-малко вие. А. Бояджиев (раб): Г. министърът на вътрешните работи или не се спре на най-важните факти, или, доколкото се спре, то беше за да оправдае насилията, които са извършени от страна на полицията. От друга страна, от неговия отговор пролича, че и за в бъдаще полицията ще държи същото поведение, което е държала досега. Министър Н. Мушанов: Ако вие вървите из този път. А. Бояджиев (раб): Като условие да не се намесва полицията, да не арестува, да не бие, да не стреля, той поставя да се откажат работниците от водене на стачки— това е в същност неговата реч — да се откажат от събрания, да се откажат от демонстрации, да се откажат от клубове, да се откажат от борба. Това значи да гладуват и да умират от глад. Е добре, при такива условия, ние не можем да дадем никакви декларации от името на работническата класа, че ще престанем да водим борбата. И ние, и работническата класа ще продължи да се бори, въпреки полицейските насилия. Защо г. министърът не благоволи да се спре на картината, която аз нарисувах, за положението на ямболските и другите работници? Но тя е страшна картина и затова той не иска да я погледне, защото тя именно — а не Москва и не тая дълга реч, която министърът на вътрешните работи произнесе — обяснява причините на стачките. От друга страна, ние сме доволни, че тук се вземаха аргументи против нас от в. "Народ". Още един път се видя, че в. "Народ" и партията, на която той е орган, няма нищо общо с работническата класа ... Д-р Г. Димитров (з): (Възразява нещо) А. Бояджиев (раб): ... и затова тая партия е ликвидирана от работническата класа без остатък. Що се отнася до армията, аз още един път твърдя — и който не вярва, да дойде с мене да проверим, че пред моите очи са бити работници, жени и деца. А освен това, струва ми се, че и на 9 юний армията съвсем не беше неполитична, а извърши един par exellence политически акт (Ръкопляскания от работниците) Н. Кемилев (д. сг): Обратното — в гр. Русе комунистите съдействуваха на 9 юний. Вие бяхте с нас. А. Бояджиев (раб): Не е вярно. Къде? Н. Кемилев (д. сг): В Русе трима ваши другари вземаха решение да не предприемат никаква акция и отидоха във фабриката и казаха: "Няма да се притечем на помощ". Това е истината; това е исторически факт. Вие всички сте само едни спекуланти и нищо повече. Някой от земледелците: (Към работниците) На 9 юний вие бяхте заедно с тях (Сочи сговористите.) Х. Чолаков (з): (Казва нещо) Същият земледелец: Видяхте ли единният фронт с кого е? Председателствуващ Н. Захариев: Има думата г. министърът на вътрешните работи. Министър Н. Мушанов: Г. г. народни представители! Г. г. питачите не са доволни от отговора ми. Аз никога не съм вярвал, че вие (Сочи работниците) ще бъдете доволни. Но начинът, по който развихте питанията си и начинът, по който ми заявявате, че не сте доволни, показва, че вие дирехте повече да създадете обикновената гюрюлтия от вашите питания, отколкото да се постигне нещо. Аз си вземам акт от заявлението на г. Бояджиев, че вие ще продължите борбата. А. Бояджиев (раб): Разбира се. Министър Н. Мушанов: Ако я продължите в тоя път вие ще имате моя отговор; ако я продължите в тоя път, вие ще знаете, че имате срещу себе си организираната държавна сила, която ще се защищава. И не го казвам на Вас, а го казвам зад Вас, защото Вие ще бягате. (Ръкопляскания от мнозинството) Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|