Д. Дренски (д): Дали са верни тия факти? А. Бояджиев

През нощта бива организирана масова хайка: измъкват работниците из къщите. и биват бити, арестувани и интернирани. Мога да ви изброя още редица други факти, но смятам, че това не е необходимо, защото тези, които ви изброих, са достатъчни. Най-после се стига до положението, че на 21 юлий бива арестуван целият стачен комитет. Работниците устройват протестен митинг. И аз ви питам: тогава, когато полицията обезглави борбата, тогава, когато арестува стачния комитет, с явното намерение да сломи борбата, работниците нямат ли право даже по вашите закони да излязат да се защитят?

Това е само един от най-характерните случаи, един от най-характерните факти за отношението на новата народна власт — нова в кавички — към стачките и към борбите на работническата класа. Ако хвърлим един поглед върху другите стачки, ще видим, че така е било навсякъде. Аз имам един подробен поменик за всичките стачки и мога да ви изброя редица и редица факти.

В София стачниците от фабриката "Арав" стачкуват за увеличение на надницата, за спазване осемчасовия работен ден, узаконен в България, три пъти — и с указ, и с решението за ратификацията на Вашинтонската конвенция, и с закона за хигиената и безопасността на труда. И когато искат да защитят това узаконено свое право, полицията се намесва, арестува стачните постове и бие по улиците работничките — бабички, жени и деца.

Министър Н. Мушанов: Не, тя се уреди по изричната интервенция моя и на полицията. Не знаеш ли туй нещо?

А. Бояджиев (раб): Да, уреди се с поражение за работниците.

Министър Н. Мушанов: Не е истина. Всичките ви стачки пропаднаха, вследствие вашата комунистическа дейност. И ще ви го докажа.

П. Стоев (раб): Вследствие вашите насилия.

А. Бояджиев (раб): Именно, някои от стачките пропаднаха поради вашите насилия, поради терора над стачното движение.

Министър Н. Мушанов: Нямаше работници да видят какво правехте; ако имаше, вие ще си посипете главите с пепел.

П. Стоев (раб): С куршуми.

А. Бояджиев (раб): Аз се отказвам да изброявам по-нататък фактите. Ще спомена само за намесата на полицията в татарпазарджишката стачка. В началото тая стачка се води по един най-мирен начин. Полицията със своята намеса е, която я превърна на края наистина в политическа.

Министър Н. Мушанов: Работодателите обвиниха полицаите, че са поддържали работниците.

П. Стоев (раб): Лъжат.

Министър Н. Мушанов: Поне вие, двамата мои приятели, които постоянно идвате при мене в министерството, трябва да, приказвате друго-яче. (Смях всред мнозинството)

А. Бояджиев (раб): Никога не съм стъпвал при министра на вътрешните работи. Само една среща имах с него тук, заедно със Стоев. (Смях всред мнозинството)

Министър Н. Мушанов: Исках да кажа, че имах три пъти среща с ваши представители.

А. Бояджиев (раб): Нито веднъж не съм идвал при Вас в министерството.

Министър Н. Мушанов: Когато сте дошли, дошли сте да разглеждаме работи и, чини ми се, че сме се разделяли приятелски и другарски — така смятам. Г. Бояджиев тук друго-яче приказва, а там друго-яче. Все приятелски сме се разделяли. (Смях и ръкопляскания от мнозинството)

А. Бояджиев (раб): Благодарим от такова приятелство! Не може да има приятелство между представителите на капитала и представителите на труда.

Министър Н. Мушанов: Туй се приказва тук, от трибуната.

А. Бояджиев (раб): Вие трябва да знаете, че представителите на работническата класа се държат достойно; те не могат да бъдат хулигани. Ако вие това държане вземате за приятелство, това е друг въпрос.

Председателствуващ Н. Захариев: Свършвайте, г. Бояджиев.

А. Бояджиев (раб): Г. Мушанов ми отне две-три минути.

Още два лафа по въпроса за така нареченото политизиране. Другарят Петко Стоев каза, че преди всичко вие сте виновни за политизирането на борбата. Но аз ви казах, че няма да се поколебаем да признаем открито, че и ние политизираме борбите и ще ги политизираме. Защо? Затуй, защото за нас е ясно, че икономиката без политика не може; че политиката не е нищо друго, освен концентрирана икономика. Та какво е държавата, ако не един комитет за закрила на икономическите интереси на господствуващата класа?

Г. г. народни представители! Аз се радвам особено, че ми се представя случай, да дам отговор по двете питания, отправени от другарите от крайната левица до мене и до г. министра на войната. Както виждате, уважаемите питачи не се ограничиха да развият питанията си, защото аз не чух нито един от тях да заключи с това, което съставя заключителната част на техните питания.

Питанията се отправят от представители на Работническата партия в страната. Коя е тая Работническа партия в страната ?

Г. г. народни представители! В 1924 г. Касационният съд, съгласно закона за защита на държавата, издаде едно решение, с което Комунистическата партия се обяви за нелегална и, като такава, нямаща право на политическо съществуване в страната.

В 1925 г. се създадоха независими синдикални съюзи. В 1927 г. се основа от 30 души членове на бившата Комунистическа партия Работническата партия, като легална политическа организация. Това е началото на съществуването на тъй наречената Работническа партия в България. Оттогава и досега тя продължава съществуването си в страната. Знаете, че в последната Камара тук имаше четирима народни представители изхождащи от тая Работническа партия, но от тях сега не виждате тук нито един. Защо? Защото следствие на една еволюция в тактиката на тая Работническа партия — за която еволюция, ако взема да ви говоря, ще ви отнема много време — нейното представителство, като ликвидационно, беше съвършено бламирано. Настъпи и в Работническата партия един прелом, паралелно с прелома, който настана в съседната нам голяма държава — съветска Русия. Това, което ставаше в съветска Русия, се следваше стъпка по стъпка и от Работническата партия у нас.

Ленинизмът, който се развиваше в Русия, като допълнение на марксизма, смяташе, че само една държава, каквато стана съветска Русия, не е в състояние сама по себе си да докара всесветската социална революция, и затуй той употребяваше всички средства, за да може да революционизира, да болшевизира, собствено, и съседните страни. Но Сталин, които наследи Ленина, промени теорията му. Той казва, че всяка една държава може сама за себе си да стане болшевишка, да се болшевизира. И затуй създаде се една нова теория, почва се една нова пропаганда, в смисъл, че във всяка една страна, независимо от изгледите за обща световна болшевишка революция, ще трябва да се употребят всички революционни методи, за да се революционизират масите. В противовес на това, което поддържат социалистите — че сам капиталистическият строй съдържа в себе си зародишите за бъдещия социалистически строй и че социалната революция ще настъпи като резултат от развитието на капитализма — болшевизмът смята, напротив, че във всяка една страна, независимо от степента на капиталистическото й развитие, трябвало да се революционизира масата, да се болшевизира народът, да се предизвика социалната революция.

Вследствие тия нови разбирания, промениха се и методите на нашата Работническа партия, която не е нищо друго, освен едно подделение на болшевишката партия в Русия. Всичките тезиси, които са усвоени там, се пренасят и тук, в България. И затуй атаката, която се отправи към бившите ръководители на Работническата партия у нас, беше в тоя смисъл, че те били останали още със старите си разбирания. Срещу тяхното ръководство се опълчиха всички ръководни тела под командата на Русия. И сега от Москва им казват: вие ще трябва да революционизирате селско-работническата маса у вас. Не се касае вече само за работническия елемент, който беше единствения кадър на революционното социалистическо движение в миналото. Напротив, вие сега ще се хвърлите в селските маси и ще използувате всичките недоволства, които могат да се използуват, спрямо всеки един режим.

Аз ще ви чета по-нататък някои документи. Може би не ще мога да се впусна нашироко, за да ви чета всички документи, които ние сме събрали, всички позиви, които са излезли в разстояние на 4 месеца, да ви представя всички данни за всички ония борби, с които те излизат, за да ви докажа, че между действията на болшевишка Русия и действията на нашата Работническа партия в днешната й форма няма никаква разлика, нито по идеология, нито по тактика, нито по революционните цели, които се преследват. И действително, г-да, това не ми е задачата. Чини ми се, че ще има други, които ще трябва да се занимаят с тая работа. Но аз всетаки ще трябва да направя няколко обобщения, ще трябва да представя на почитаемото народно представителство някои други много характерни данни, черпени особено от ония книжа, които се заловиха в грамадно количество в тайната печатница, която намерихме в едно подземие.

П. Стоев (раб): По силата на закона за защита на държавата.

Министър Н. Мушанов: Моля, моля!

П. Стоев (раб): По силата на един противонароден закон.

Министър Н. Мушанов: Ще ви кажа какъв е законът. Нали виждате? (Сочи книжа) Нали това е ваша работа? И ще видите още много други. (Възражения от работниците) Моля, моля, слушайте!

Направих тоя кратък предговор, за да не си прави никой в нашата страна илюзия, че агитациите, които са предприети, са предприети току-така, спонтанно, че те са изникнали някакси от условията на българския, да кажем, стопански или индустриален живот, ами да се знае, че те са предприети вследствие тезисите, които се проповядват от болшевика Русия във всички страни. Отзвук на тия тезиси е това, което става в България със стачното движение, което започна с идването на новата власт. На тях се базира всекидневната тактика на почитаемата парламентарна група (Сочи работниците), по повод на която тактика имах честта тук снощи да прочета тезисите, които уважаемите наши другари тук възприемат.

Г. г. народни представители! Аз тук поддържам, че съм министър в един демократически кабинет. Макар той да е съставен от 4 партии, всички партии, участвуващи в него, имат еднакви възгледи спрямо работничеството у нас. Ние имаме възгледа, че работничеството у нас е една класа, която се труди, работи и която заслужава почит — както всеки. един, който се труди.

Аз поставих тоя въпрос, за да се разберем първо по него, за да мога да отбия много ваши атаки, които отправяте спрямо нас.

Повдигна се въпросът за ямболската стачка, че днес правителството, и аз лично съм искал да преследвам работника и да фаворизирам работодателя във вреда на първия. Аз отхвърлям категорично и с възмущение тая клевета, която ви понася, за да правите демагогия. И когато идвахте при мен, аз ви казах: дайте ми един случай, от който да се види, че моята администрация е защищавала работодателя срещу работника, аз съм в състояние лично да уредя тая работа. (Възражения от работниците)

Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни)

Министър Н. Мушанов: Защото тоя въпрос е за кабинета, за партиите, които участвуват в него, и особено за мен лично, разрешен още преди 30 години. Аз не се проявявам от днес или от вчера; аз имам 30-годишна деятелност като общественик. Хората знаят, какво е било моето поведение в борбата на капитала с труда. Винаги, и партията, от която изхождам, и всички други, които са с нас, всички сме поддържали, че в конфликтите между труда и капитала държавата ще се намеси като арбитър, за да гарантира социалната правда. И заради туй по Министерството на труда има специално законодателство. В съгласие с моя другар, г. Георги Петров, навред, където станаха стачки, изпратихме същия ден, а даже и по-рано инспекторите по труда, за да влязат като посредници между капитала и труда и да постигнат справедливост. Това е нагла лъжа — хора с достойнство не могат да си служат с нея — не можете да намерите случай, за да обвините правителството, че е искало да поддържа капитала срещу труда (Ръкопляскания от мнозинството)

Но, г-да, трябва да се разбере, че ние не сме искали никога да спекулиране с работничеството за наши политически цели. Ние знаем какво е положението на страната, че има стопанска стагнация и криза, която бушува. И аз ви казах — спомнете си, г. Стоев — че мен не ме е страх от това, че ще се продължат стачките, но че ме е страх от това, че може да се затворят фабриките и че при положението, в което се намират фабрикантите в тая страна, ако те затворят фабриките, ние ще оставим на улиците стотици, а може би и хиляди работници, които ще останат без залък хляб. И заради туй аз ви казах: вземете, спогодете се, вижте какви придобивки ще спечелите, които и господарите са готови да дадат; минете тоя етап в туй грозно време, защото индустриалците не са в цветущо положение и може би някои от тях дирят причина да затворят фабриките; може би вашият интерес е да бъдат затворени фабриките, за да имате армия, с която да правите революционни движения, а наш интерес — на тия, които управляват — е да има мир, да могат тия хора да се хранят и да си продължават работата. (Ръкопляскания от мнозинството. Възражения от работниците) И самият тоя факт, че вие не излизате даже с едно доказателство, че ние като капиталистическа власт сме подкрепили капитала срещу труда, доказва, че вие само голословите тук.

В Ямбол става стачка.