Какво си пожелавате?
Искам да се избавя от болестта - отговори тя.
Тоест, ако съм ви разбрал правилно, не искате да боледувате? - попитах я аз.
Да, докторе, вие сте напълно прав - съгласи се пациентката.
Добре. Но аз ви попитах какво искате, а не какво не искате.
Не ви разбирам, докторе - пациентката ме изгледа с учудване.
Разбирате ли - спокойно обясних аз на жената, - начинът, по-който ви задавам въпроса, и това, което искам да чуя от вас, е много важно за вашето оздравяване. Фактически аз вече започнах лечението. То започна именно с този мой въпрос: „Какво си пожелавате?" Вече от доста време и много пъти сте ходили при различни лекари. Те хиляди пъти са ви обяснявали в какво се състои вашият проблем. Знаете наизуст всичките си диагнози. Прекрасно знаете от какво искате да се избавите. Но вие също така трябва да знаете и каква е целта на съвместната ни работа. Целта ви трябва да бъде конкретна.
Май разбрах! - възкликна жената. - Трябваше да кажа: „Искам да съм здрава!"
Точно така. А сега обяснете и на мен, и на себе си, какво, според вас, означава да сте здрава.
Ами първо - започна пациентката,. - искам да имам здрава матка. Второ, не искам да усещам болка ниско в корема...
Стоп! - прекъснах я аз. - Току-що използвахте отрицание, частицата „не". Това, към което се стремите, трябва да бъде позитивно, тоест без частицата „не".
Аха, ясно. Но как да го кажа позитивно, така че да няма болка?
Например така: „Искам да изпитвам приятно спокойствие и усещане за комфорт в долната част на корема."
Искам да изпитвам приятно чувство за комфорт в долната част на корема - повтори жената и продължи нататък. - Искам да имам редовен месечен цикъл, всеки месец в нужното време. Месечният ми цикъл да преминава леко, без болезнени усещания и да разбирам за него едва когато се появи. Искам да се чувствам прекрасно преди, по време и след месечния ми цикъл. Искам кръвта да се отделя от матката ми само по време на цикъл и количеството й да бъде оптималното за мен. Искам да се чувствам прекрасно. Да се радвам на живота.
Чудесно! Сега вече и вие, и аз знаем към какво трябва да се стремим.
След това заедно с жената продължихме работата си. - След като установихме контакт с подсъзнанието и, изяснихме, че болестта й е резултат от натрупаните в течение на дълги години обиди към съпруга й.
Защо му се сърдехте? - я попитах аз.
Сподели с приятели: |