Представете си как се почувствах, когато приятелката ми поиска да й върна книгата. Аз буквално се вкопчих в нея. - Какво ти става? - учуди сеприятелката ми. -На мен също ми енеобходима тази книга. Тя ми е настолна. Напиши писмо на доктора и той ще ти изпрати книгите си. И ето че сега ви пиша, Валерий Владимирович, с молба да ми изпратите книгата си в два екземпляра: един за мен и един искам да изпратя на моите родители. Понякога читателите много подробно описват външността ми, въпреки че никога не са ме виждали. И казват, че в трудни момента от живота аз им помагам да се справят с проблемите си. А при някои (това беше неочаквано и за мен самия) идвам в съня им и провеждам сеанси.
Валерий Владимирович! Тази нощ сънувах чуден сън. Вие дойдохте при мен и започнахте да ме лекувате. Не си спомням какво ми казвахте. Но си спомням, че ми правехте някакъв сложен гинекологичен масаж и ми четохте молитва на някакъв древен език. На сутринта с учудване и, разбира се, с радост установих, че болката ниско в корема, която ме измъчваше години наред, беше изчезнала напълно... Отонзизагадъчен сеансизминапочтиполовингодина.Оттогавасечувстваммногодобреи комфортно по време на месечния си цикъл. През това време отношенията в семейството ми напълно се промениха. Вече има повече любов и разбирателство. Съпругът ми също прочете книгата „Възлюби своята болест", а после и „Силата на намеренията". След това бизнесът му потръгна много добре. Благодаря ви! Очаквам с нетърпение следващите ви книги. Ето още един пример за необичайно изцеление с помощта на тази книга.
Уважаеми Валерий Владимирович! Няколко години подред аз страдах от хронични болки в кръста и в левия крак. Изпробвах много средства както на официалната медицина, така и на народната. Изчетох много книги, но все безуспешно. Затова, когато съпругата ми донесе Вашата книга и ме помоли да я прочета, аз се ядосах.
Четисиясама-промърморихаз.
Акогатопрочетохназваниетонакнигата,допълних:
Трябвадаобичамболесттаси?Имасихас!Татясамомитровиживота. Жена ми се опита нещо да ми обясни, но аз не пожелах дори да я изслушам.
Този ден кракътмеболешемного силно. Жена ми меизвика да вечеряме. Отидохвкухнятаи седнах на масата. Вечеряхме. Пихме чай. Тъкмо се канех да стана от стола, когато с учудване забелязах, че болката в крака ми беше преминала. „Странно-помислихсиаз.-Обикновеновечерболкатамисеусилва." Когато станах, видях, че на стола до мен лежеше Вашата книга. Оказа се, че жена ми я е оставила там и е забравила за нея. Бях смаян. Нима книгата ми помогна?! Имам две висши образования и не вярвах в подобни неща. Затова веднага се опитах да намеря някакво логическо обяснение. Но нищо не можах да измисля. Реших, че това е случайност и затова не си струва да обръщам толкова внимание на случилото се. Нонаследващияденмезаболясърцето. „Етоеднапрекраснавъзможностдапроверяефекта"-помислихсиаз.