Съдейки по изражението на лицето му, той започна да получава някаква информация от подсъзнателния си разум и след известно време ми съобщи следното:
Преди три години се захванах със собствен бизнес. Инвестирах голяма парична сума.
Веднага след това започнах да получавам пристъпите.
Кои ваши мисли, преживявания и емоции тогава са станали причината за това? - попитах
го аз.
Страхът и безпокойството! - отговори той. - Тогава се страхувах да не загубя тези пари.
Е, в крайна сметка, аз успях. След това заедно със семейството ми се преместихме в Крим. Известно време всичко беше наред. Пристъпите ми напълно изчезнаха. Може би за това беше повлияла смяната на климата, а и на ситуацията. Отново се захванах с бизнес. И ето че миналата есен всичко отново се повтори. И то пак беше свързано с парите. Но този път загубих голяма сума пари.
Какви чувства и емоции изпитвахте този път? - попитах го аз.
Е, какво може да изпитва човек в подобна ситуация? Обида, яд, гняв, раздразнение. След тази история започнах да получавам пристъпи буквално всеки ден, а от януари - дори по няколко пъти на ден. Мои познати ме посъветваха да си почина, но парите са на привършване, а трябва да изхранвам семейството си. Предложиха ми работа в столицата, но как да отида там в такова състояние?
Да, в такова състояние ви е противопоказна всякаква работа, още повече - свързана с пари. Трябва спешно да промените отношението си към парите.
Но как да направя това?
Вижте. Човек вече си има жилище, кола, стерео-уредба, телевизор, телефон, други материални блага, а той се стреми да трупа още и още, като забравя, че в живота има и други неща. Оказва се, че той живее заради парите, заради трупането на материални блага. Но това не може и не трябва да бъде целта на целия живот. Нали човек не може да отнесе всичко това със себе си на оня свят?!
Прав сте - съгласи се мъжът.
Представете си някой лакомник - продължих аз тезата си. - Храната за него вече не е просто начин за набавяне на енергия. Той я използва за нещо друго. Ако няма храна, той започва да се ядосва, да се дразни и притеснява. Организмът трупа резерви във вид на мастни депа. Но с всеки излишен килограм на човека му става все по-тежко. И най-накрая това, което той е превърнал в цел на живота си, му носи страдания и болести, а след това и смърт. Тоест, това, за
което се е хванал, го убива. Вие сте в същата ситуация. За вас парите са се превърнали в целта на живота, а към парите човек трябва да се отнася като към средство.
Но иначе няма ли да стана равнодушен към парите? - ме попита пациентът. - Няма ли да престана да се стремя да ги печеля. Аз имам семейство, за което трябва да се грижа.
Ако човек се отнася към парите като към средство, а не като към цел, Бог му дава толкова пари, колкото са му необходими, за да осъществи намеренията си. Какви приятни усещания ви създават парите?
Сподели с приятели: |