387
• 1824 г.: Коумб за първи път описва случай на пернициозна анемия и възможната й връзка със стомашно-чревния тракт.
• 1855 г.: Коумб и Адисън установяват клиничните признаци и симптоми на пернициозната анемия.
• 1925 г.: Уипъл и Робишелт-Робингс откриват фактор в черния дроб,
коригиращ анемията при кучета.
• 1926 г.: Майнът и Мърфи откриват лечебния ефект на големите количества суров черен дроб при пациенти с пернициозна анемия. Проучва се активната
съставка в черния дроб, водеща до коригиране на анемията
(„антипернициозноанемичен фактор“).
• 1929 г.: Касъл теоретизира, че в развитието на пернициозната анемия участват „външен“ фактор в храната и „вътрешен“ фактор в нормалната стомашна секреция. Приемът на двата фактора облекчава състоянието.
• 1934 г.: Уипъл, Мърфи и Майнът си поделят Нобеловата награда за физиология и медицина за животоспасяващото си откритие.
• 1948 г.: Рикес (САЩ) и Смит и Паркър (Англия) изолират кристаловиден червен пигмент,
който наричат витамин B12
• 1948 г.: Уест показва, че инжекциите с B
12
водят до драматично подобрение при пациенти с пернициозна анемия.
• 1949 г.: Пиърс и колегите му изолират две кристални форми на B
12
(цианокобаламин и хидроксикобаламин), ефективни при лечение на пернициозна анемия.
• 1955 г.: Дороти Кроуфут Ходжкин и колегите й откриват молекулната структура на цианокобаламин и неговите коензимни форми с помощта на рентгенова кристалография.
• 1955 г.: Робърт Върне Уудуърд и колегите му (САЩ) и Ешенмозер и колегите му (Швейцария)
синтезират витамин B12
от специфични бактериални и гъбични култури.
• 1973 г.: Целият химичен синтез на витамин B
12
е документиран от
Уудуърд и сътрудниците му.
Сподели с приятели: 
