Ударите от най-близките хора са най-силни и болят най-дълго. Жестоки са семейните вампири

Вампирът ще опропасти живота ви, ще заличи най-чистите и красиви черти от характера ви, ще ви превърне в самотник. Той ще смачка достойнството ви.

След всяка следваща негова агресия от вашето психическо здраве ще се откъсва поредната частица, а състраданието, което изпитвате към вампира като към болен човек само ще удължи агонията ви. Но народната мъдрост казва: “Няма беда без поука”. Все някога ще разберете, че вампирът не заслужава вашия житейски провал и че с нищо не сте му длъжен. Няма логика в това да просъществувате живота си като нечий енергиен донор.

Ако не си дадете сметка за истинската същност на вампиризма, ще попаднете в клопките на все по-дълбоките енергейни конфликти, ще страдате и ще боледувате, а вампирът? Той ще ви наблюдава и ще се радва на шанса си да срещне в живота си не друг, а точно вас!

Ако са ви останали още сили и воля и успеете да осъзнаете истината за своя живот като енергиен донор, да простите и да забравите болката, вие все още имате шанс да постигнете успокоение и радост в душата си. За вас все още има надежда да обичате и да ви обичат.

Вампирите в семейството живеят мъчително дълго. Те надживяват донорите си, а ние се питаме защо добрите хора умират преди лошите.

Колко семейства, колко много лични съдби и таланти са били разбити от това, че не навреме е било разпознато и прекратено коварството на вампирите!

Съществува и друг вид вампиризъм. Той има лунно проявление и за разлика от слънчевото, протича по-меко. Напрегнатите ситуации тук са по-редки и не така жестоки като тези, за които вече говорихме. Този вид вампиризъм се заражда у някои родители тогава, когато дойде времето детето им да се ожени или омъжи.

Страхът от това, че могат да останат сами в старостта си ги кара, като правило единия от тях, да поставят детето си в материална и финансова зависимост. На някои млади семейства този статут им харесва, дори са доволни и щастливи от подобно опекунство, но други се дразнят. Те не желаят да бъдат зависими, а родителското вмешателство им тежи. Чувстват се сковани от проявата на постоянната родителска загриженост и упреци на тази тема.

Безспорно това е едно от положителните качества – да поддържаш чисто и подредено пространството, в което живееш, но в живота често се срлучва някой, който да разруши създадения от тази жена “красив и подреден свят”.

При тази ситуация конфликтът е неизбежен. Огромното негодувание на домакинята, прекомерна чистница, се изсипва върху близките, а това е семейството. Така в дома започват скандалите с обидните думи и епитети, които еднакво силно травматизират психически и двете страни.

По-често жените се оплакват от живота и от това, че живеят сред вампири. Но ако се анализират отношенията в семейството ще видим, че тук не става въпрос за вампиризъм, а за твърде ограничени критерии за оценка на истинската атмосфера в дома. Ще стане ясно, че именно те (този тип жени) първи се нахвърлят с упреци и обвинения без повод или при незначителни провинения срещу близките си.

Това в пълна степен се отнася и за съпрузите.

Като правило вампирите бързат да се запознаят с хората, които живеят наблизо, а след това по най-различни поводи, без да губят време започват често да им ходят на гости, без предупреждение, по съседски – просто така.

Те влизат, настаняват се удобно на централно място в хола и започват да се оплакват тихичко и примиренчески.

След време зачервяват бузи и си тръгват.

Нахълтването на вампира в дома ни обикновено е свързано с усещането за нахално поведение и пълна загуба на време, което отегчава и уморва. Но както е известно вампирът цели точно това – да изнерви някого, а след това да се зареди с неговата изхвърлена енергия.

Каква ирония – губим сили и време и въпреки това не можем да намерим подходящ предлог, с който да отпратим от дома си натрапника. Нещо повече – когато той започне да ни уверява, че се чувства приятно и здравословно в нашия дом ние се ласкаем от вампирското му ласкателство.

Вампирите устройват съседските си визити всеки ден, в едно и също време така, сякаш са на работа.

Моят съвет е: намерете извинение и не допускайте вампира в дома си. Няма да е голяма бедата, ако преустановите контактите си с него, макар да знам, че това няма да е лесна работа. Вампирите добре знаят как да ни държат здраво в ръцете си. Те владеят умението да подкупват хората с малки услуги или подаръчета, които правят по повод и без повод. Издигнете се над това и свалете вампирската тежест от плещите си. Изхвърлете камъка, който тегне на душата ви. И не се тревожете, вампирът ще намери друг източник за своето “приятно прекарване” и психическото си “здраве”.

Друга характерна особеност на вампирите е, че те не канят на гости, а винаги напират те да влязат – “за пет минутки” – “на кафе”. Но ако някога се случи и вие да отидете на гости на вампир, когато си тръгвате от този дом ще изпитате физическа слабост и усещането за пропиляно ценно време. Ще ви заболи главата.

Ако с вас е било и детето ви твърде е възможно след като се приберете вкъщи да вдигне температура, да не може да заспи, да плаче неудържимо и да изпадне в психическа превъзбуда. Затова веднага след като влезете в дома си трябва да измиете ръцете и очите на малкото. Така ще измиете и тежките енергии, с които вампирът го е натоварил. Народът нарича това състояние урочасване.

Слънчевите вампири държат съседите си в постоянно психическо напрежение. Най-често това е така, защото в семейството вече никой не реагира на тяхната гаресия, което означава, че те там не могат да се заредят със свежа енергия, а продължават да изпитват нужда да съществуват в центъра на емоционално напрегнато поле.

За да се заредят вампирите устройват персонално или на целия вход всевъзможни усложнения и неприятности. Като хора “специалисти” по “организирането” на всякакъв род конфликти, те винаги намират повод, с който да взривят общественото мнение и психическото равновесие на съседите си. А за да постигнат целта си съвсем не е нужно голямо старание.

Всички знаем как вампирът стои на пост и дебне, наблюдава жертвата си, а след това я коментира на висок глас и всеослушанеи пред хората. Затова когато се прибираме към панелните си жилища, отдалеч усещаме как започваме да се вълнуваме и да усещаме страх от евентуалната среща с някой от съседите-вампири.

Удивителното е, че веднага след като влезем във входа вампирът вече е там!

Лицето на вампира не излиза от съзаннието ни, той постоянно е пред очите ни, като по този начин ние сами създаваме здрава енергетична връзка помежду си. За съжаление, без да осъзнаваме грешката си ние сами, по собствена воля се превръщаме в негова жертва, която той безпроблемно използва за своето енергийно зареждане.

За да затворите енергетичния канал на вампира към вашата енергия, трябва да мълчите. Да не обръщате внимание на неговите провокации. Да го забравите и да му простите. Така ще успокоите и душата си.

Разбира се не е лесно да се постигне това състояние на духа, тъй като вампирът “няма да се съгласи” да ви остави на мира, след като вече е свикнал да реагирате “добре” на неговите издевателства.

Той няма скоро да ви забрави, напротив, всеки следващ път още по-злобно и по-ожесточено ще полага усилия да не загуби своя благодатен енериген източник.

Ако искате да се спасите от вампира трябва да положите усилия. Първото, което трябва да направите е да си отговорите на въпроса – каква е причината, поради която реагирате на вампирската агресия. Не се ли крие тя във факта, че в душата ви е пусто и тъмно, че нямате трайни интереси, на които да посветите времето си, че няма кого да обичате и с кого да сте щастлив, че сте изолирани от хората?

Ако това е вашият искрен отговор, тогава суетата и раздразнението няма скоро да изчезнат от вашия живот и вие все по-често ще ставате жертва на вампирските агресии и зашеметявания.

Между бабите и дядовците, които седят на пейките пред блока непременно има вампир. По-често бабите, уж от добри чувства, правят оскърбителни забележки не само на децата, но и но възрастните. Понякога от техните уста дори се чуват тежки проклятия. Въпреки че хората не обръщат внимание и отминават, тъй като познават скандалджийските им характери, те не могат да останат равнодушни и затова се изнервят. Бабите-вампири това и чакат!

За този род вампири народът казва “За злата Мара всички хора са мръсници”.

С настъпването на зимата моя позната, която има здравословни проблеми със сърцето, започва да се чувства зле. Исках да открия причината за изострянето на болестта и да помогна, но въпреки искрените ми усилия нищо не даваше резултат.

Хороскопите, които й правех показваха лунно влияние, което за съжаление може да се тълкува твърде широко. Почти се бях отчаял и не вярвах, че ще мога да й бъда полезен, когато неочаквано видях, че от дома на моята позната излиза възрастна жена, известна в квартала със своя зъл характер. Ако говорим с езика на кармичната медицина, тази жена е вампир. Разбира се много се зарадвах, че по някаква случайност бях станал свидетел на това посещение и си казах: “Ето, най-после намерих причината за болестта”. Качих се на етажа, на който живее моята позната и започнах да звъня дълго, но никой не ми отвори. Сетих се, че е по-разумно да се обадя по телефона, тъй като по всяка вероятност жената не можеше да стане от леглото, за да ме посрещне.

След време отидох у тях, пихме чай, разговаряхме и аз й обясних подробно проблемите на вампиризма, след което предположенията ми за “зимното” изостряне на нейната болест се оказаха верни.

През зимата, когато навън е студено и жените не могат да стоят на пейките пред блоковете, което означава, че не могат да се зареждат с енергия, старицата-вампир често идвала “да поседи” и “да помогне” на болната съседка. Както разбирате този вид “помощ” почти винаги завършвала с изостряне на болестта, дори с престой в болницата.

Моята позната тежко понесе истината за “благородната съседка” вампир, но оттогава минаха почти две зими и тя се почувства по-добре.

Напролет вампирът отново застава на своя пост.

На пейката пред входа.

Друг вид вампири-съседи са тези, които всяка вечер усилват докрай радиото или телевизора. Няма никакво съмнение в това, че те озвучават пространството умишлено.

Вампирите не могат да заспят, защото натрупалите се в тях тежки енергии ги задушават. Те започват да чукат по стените или парното, да стрелят с бомбички от балкона, да “надуват” музиката. И вършат това с огромното желание шумът, който създават да невротизира съседите им.

Често пъти, неиздържайки на шума някой от съседите отива да се кара и да заплашва вампира с полиция, като не си дава сметка, че прави огромна грешка. Цялата шумотевица е уловка и желание да се вдигне скандал.

След разменените реплики и грубости вампирът ще се зареди и ще заспи спокойно! По този повод си спомням друг случайй.

Моя позната ме попита кои са причините нейна съседка по вила внезапно, без никаква видима причина да се строполи на земята със съмнения за инсулт. Попитах я какво се е случило. “Нищо – отвърна ми тя. – Жената изведнъж започна да крещи и да ме обижда, а аз я гледах и си мислех: Боже, откъде се събра у нея толкова злоба и ненавист? Тя крещи, а аз мислено я съжалявам, че въпреки многото години живот не се е научила на нищо от него. Това беше всичко.” В една притча се разказва за две враждуващи съседки и как едната помолила: “Отговори ми, че ще се взривя онвътре!”

Поуката остава за вас.
11 ЗАД ГРАНИЦИТЕ НА ОБОЗРИМОТО

“Ще получите според делата си”, е казано в Светото писание. “Сееш зло, ще получиш болест. Ако не въстанеш срещу него, също ще боледуваш”

Аз отдавна живея в този мир. В него размишлявам, споделям своите субективни възгледи и оценки, които всеки от вас ще приеме по свой начин.

Едни ще възнегодуват, други ще успеят да отворят очите и душата си, а трети ще останат равнодушни. Всеки по своему, както пожелае. Въпреки различните оценки, които ще получа от вас, пиша тези страници, изпълнен с искрената надежда, че все някой ще прекрачи границите на обозримото с душата си, а след това ще промени измамния мир на своите илюзии. Подобно на малката пътечка, която извежда до големия път, тази книга ще ви поведе и ще ви покаже истинския свят, а след това заедно ще изградим широкия духовен път към новите знания.

Проблемът “вампиризъм” е новият плод от едемското дърво на познанието. Щастлив съм, че господ Бог ни дари с посланието да го разчупим и да се засрамим от живота си, който сами създадохме и продължаваме да създаваме, впримчвайки в него все нови поколения.

Бих искал всеки от вас да види как енергийните вампири сноват наоколо и да разбере, че те все по-агресивно и нагло ще обсебват пространството за себе си. Вече стана тясно и отвратително да се ходи из града. Стана страшно да се четат вестници, да се слуша радио или да се гледа телевизия.

В този свят хората сякаш пощуряха.

Всеки дърпа нещо към себе си с желанието да откъсне парче от големия пай. Повечето от хората днес кроят планове как да заемат чуждото място. Те мечтаят за креслото, което ще им донесе власт, пари и слава.

Много пари и много власт.

Погледнете какво става на обществените места, в магазините, пощите, поликлиниките, на гарите… Административните служби се превърнаха в огромни приюти за ненаситни и зли енергийни вампири. Когато една администрация е недоброжелателна и безотговорна към човека, а нейните чиновници предизвикват дълбоко и трайно раздразнение, той по неволя става също вампир.

Голямата житейска трагедия на вампира е неговото неумение да съхрани в душата си радостта и добротата. Разбира се както всички хора и вампирите изпитват човешка радост, но това, което най-силно ги привлича е лъжливият и опустошен свят на суетата. Вампирът не изпитва щастие и душевно спокойствие, защото постоянно е раздиран от вътрешни съмнения и противоречия. Той живее в непресъхващото чувство на огорчение и самосъжаление. Мисълта, която го измъчва е, че не е получил това, което заслужава от живота.

Вампирът е властен, той изисква от донора си пълно себеотдаване и гаранция за емоционално подчинение. “Искам да ми се възхищаваш!” – това е, което липсва на вампира.

Вампирът е алчен и капризен, постоянно недоволен, изискващ още и още. Той е подозрителен. Затова без да се колебае ще ви обвини и в най-страшното – че сте го окрали.

Психическото напрежение, което изпитват вампирите не е постоянно. То е в определена зависимост от типа на болестта – лунен или слънчев вампиризъм.

При слънчевите енергийни вампири психическото напрежение се проявява веднъж в денонощието, а при ленните цикличността е по-честа.

Когато вампиризмът се превърне в хроничен, той създава тежък енергиен фон за тялото и жизнените органи на човека, поради която причина те вече не се поддават на успешно медицинско лечение. Ето защо китайската, тибетската и индийската традиционни медицини, преди да започнат същинското лечение най-напред се насочват към очистването на енергейните канали и чакрите.

Краткотрайното превключване на вампира към енергиите на донора прави болестта му скрита за очите на лекарите, психиатрите и психолозите. Подобно на тях вампирът също така не осъзнава истинската същност на своята болест. Това, което той изпитва е силно вътрешно психическо напрежение и пустота в душата, които го тласкат към търсене на контакти, независимо дали с познати или непознати хора.

Когато говорим за истинската същност на вампиризма трябва да споменем още едно негово проявление.

Стигайки до твърдото убеждение, че други са виновни за емоционалния срив, който в момента преживяват, те започват да показват яда и недоволството си на показ. Нещо повече – енергийният им глад ги подтиква да търсят и сами да създават напрегнато енергийно поле около себе си.

Това психическо състояние между хора от една група в медицината се нарича “несъвместимост”.

Кармичната медицина разглежда психическата несъвместимост като зараждане на вампиризъм у здрави хора.

Причина за болестта при тези хора е преди всичко загубата на удовлетворение и радост от работата и професията, на които са се посветили.

Затвореното пространство, невъзможността да установят нови контакти и срещи пораждат у тях неудържимото желание нещо да се промени в живота им, тъй като започват да се “задушават”. Всичко им е опротивяло и дошло до гуша, а душите им са започнали да жадуват за плътски удоволствия.

Изпълващото ги чувство на нетърпимост дори към хората, с които са се чувствали щастливи и спокойни започва неудържимо да спира потока от чисти енергии към душите им. За да възстановят вътрешното си психическо равновесие те трябва да откъснат чужди енергии и да се заредят, за да продължават да жиевят в затворения кръг от пространство и хора. Зареждането с чужда енергия се повтаря все по-често и по-жестоко, което означава, че вампиризмът на тези хора става все по-нагъл и силен.

Но нещата веднага идват на мястото си, след като екипът се завърне към обичайната за тези хора социална среда.

Когато те отново изживеят положителните емоции, които не са им достигали по време на дългото отсъствие от “света”, зародилият се у тях вампиризъм изчезва и всички започват да живеят с предишния си ритъм.

Когато един човек прави нещо по принуда, против волята си, той загубва връзката с чистите енергии на познанието и тогава започва да изпитва чувството на непреодолимо отегчение, което го подтиква целенасочено да дразни, да изважда от равновесие тези, които са му сторили голямата беда, като са го принудили насила да прави това, което той не желае и не обича.

Не е възможно истински творческата личност да попадне в лапите на вампиризма. Но за съжаление благодарение на неговата необятна чиста енергия съществуват посредствени вампири, които му устройват непонятни за здравия човек фойерверки от злоба и завист.

Завистта е чувство за ад, предизвикано от благополучието и успехите на другите хора. Завистта сее злоба, която изпълва докрай душата на завистника, а това вече е вампиризъм. Злобата и завистта тресат тялото и изсмукват енергията, затова завистливият човек постоянно е недоволен и неудовлетворен. Той е раздразнителен и сприхав. Жаден да се зареди докрай с чужда енергия.

Около вампира винаги трябва да има някой или група хора, върху които той може да излее насъбралите се тежки енергии. Вампирът изпитва неудържимо желание да зашлеви психически, да обиди и “смачка” някого, а след това спокойно и жадно да погълне енергията му. Жаждата за чужда енергия у вампира е ненаситна, затова той се чувства безкрайно нещастен и неспокоен, ако е сам и около него няма хора.

Природата по своему възстановява енергийния баланс.

Интересното е това, че животните се държат по по-особен начин, когато към тях се приближи енергиен вампир. Хората в древността са познавали тези качествата на своите домашни любимци и вероятно затова е било прието, преди да допуснат чуждите хора в дома си, веднага след пристигането на гостите да им се отдаде честта да разгледат конюшните и да си “порадват” на кучетата на стопанина.

На тази разходка домакините внимателно наблюдавали реакциите на животните и по това как те реагират на срещата с непознатите знаели какъв човек е влязъл в дома.

Кучето винаги се нахвърля върху вампира, за да го ухапе и да му пусне кръв.

Днес, когато почти във всеки дом се отглежда куче или котка, полезно е да се знае какво иска да ни каже животното със своето поведение.

Ако кучето залае неочаквано, а вие се изплашите, това означава, че над биополето ви се е насъбрало голяма количество отрицателна енергия.

Мислено, или дори на глас благодарете на кучето за стреса, който сте изпитали от неговия лай. Той ще ви помогне да изхвърлите тежките енергии от биополето си, а и затова, че вече знаете причината за психическото и физическото си неразположение. Ако кучето продължава да ви следва с лай, това вече е сериозен знак.

Когато се приберете вкъщи вземете душ, най-добре контрастен. Водата измива и отнася всичко!

Котките също усещат вампирите, но тяхното поведение е различно от това на кучетата. Вампирът предизвиква неудържима радост у котката. Тя не се страхува и не се крие от него, точно обратното – радостно се върти около краката му, като го гали и мяука. Това е начинът, по който котката събира, намотава около себе си отрицателните енергии на вампира. След време котката излиза да се поразходи на улицата или на балкона, за да се отърси от тях.

Котките мъркат и заспиват в ръцете на добрите хора. От древни времена се знае, че котката ляга върху болното място на своя стопанин и по този начин поема тежките енергии на болестта му.

Вампиризмът е начин на съществуване на болен човек.

Вампирът изпитва постоянно желание да дразни, да обижда и малтретира психически някого. Вампирското поведение е придружено с предизвикателно груб тон, нескривано желание за скандал, “талант” от мухата да се направи слон, да се обвинява и да се изисквма оправдание, а всичко заради жаждата да се добере до чуждата енергия.

Резките и категорични реакции на вампира към мнението на другите, неговата нетърпимост и безпардонност в дискусиите, нуждата от безмълвен слушател или постоянен опонент са оръдието, с помощта на което той се зарежда с чужда енергия.

Може би тези особености на вампира на пръв поглед да се възприемат като сила на характера, но в действителност това не е така. Впечатлението е измамно.