Алеко Констонтинов бай ганьо тръгна по европа
Изтегляне 1.28 Mb.
|
| Аз се обърнах към масата на тримата пътници.
Бай Ганьо и неговите другари се превърнали в статуи. С разтворени уста, с облещени неподвижно очи, лицата им изобразяваха такава печална смес от страх и учудване, щото не ми оставаше освен да съжалявам, че нямах фотографически апарат. . . Пръв се свести бай Ганьо, обърна очи към манифестантите и веднага трепна, като че поразен от електрически ток: един конен полицейски стражар минуваше по шосето и чуваше тези ужасни викове и вместо да извади шашката си и като хала с бесен вик да я развърти около главите на тези нечувани бунтовници, на тези черни души, на тези разбойници и предатели, той изглеждаше спокойно, с добродушна усмивка на лицето. . . Ако в този момент беше избухнал вулкан на Витоша, едва ли би слисал нашите пътници повече, отколкото тази сцена. . . — Оплескахме я ний нея! — изговори с отчаяна въздишка бай Ганьо. — А бе, бай Михале, я иди, моля ти се, около тезгяха, та надзърни в "Свободно слово", виж там дано разбереш каква е тази работа. . . — Хубава работа, ами ти защо не отидеш? Я да ти видя куража! — отговаря бай Михал. — Ей, че си прост! Какво бива най-сетне да надзърнеш; мини край тезгяха, уж че гледаш ракията, подсвирквай си така, па с едно око, тъйцък, виж. . . да няма ново минис. . . Има хас!. . . — Невъзможно нещо. . . Опичай си акъла!. . . — Ами не видя ли стражарина?. . . А бе я чакай, мечка страх, мен не страх — ще погледна вестника, па майната му! И бай Ганьо стана от мястото си, засвири със зъбите си "Зелен листец" и като се озърташе уж разсеяно, правеше орлов кръг към тезгяха; доближи се, хвана за гърлото една бутилка с коняк и престорен, че чете етикета й, така си изкриви надясно очите, щото човек насреща му би видял само белтъците им, и погледът му падна върху сгънатата газета, от която се виждаше само заглавието "Свободно слово". Той си потътра дясната ръка и като усили "Зелен листец", за да заглуши шума на вестника, разтвори едната му част и с ужасно изкривени надясно очи прочете: "Известия от Двореца. Днес. . .се представи на Н. Ц. Височество президент-министърът и министърът на вътрешните дела г. д-р К. Стоил. . ." — Нещо се пресече в гърлото на бай Ганьо; той се изкашля; облиза си мигом засъхналите устни и метна изкривено око по-надолу и прочете с големи заглавни букви: "Падна Стамбол. . .", и сърцето на Ганя падна в ботушите му, той изтърва бутилката с коняка и за да заглади произведения шум, почна силно да кашля. . . Обърна се бай Ганьо към другарите си и изрече многозначително. — Беше! — Хаир сюле, бай Ганьо! — обади се бай Михал. — Свърши се тя! — допълни бай Ганьо и като се приближи при масата, пошепна тихо на другарите си: — Стамболов ефенди боклатмъш! Стоилов сега. . . — Не може да бъде бе, що думаш! Във вестника ли?. . . — Разбира се! — А бе да не е някоя уйдурма? — Каква ти уйдурма! — извика с глас бай Ганьо и като събра всичкия си кураж, затропа по масата и се провикна: — Хей, момче, я дай тука "Свободно слово". . . Другарите неволно си снишиха главите и почнаха да се озъртат плахо. Момчето донесе вестника и го подаде случайно на бай Михаля, но той, като че му подадоха нажежено желязо, отдръпна си ръката и показа с очи към бай Ганя. Бай Ганьо взе газетата и то се знай, пообърна се да види какво има, какво няма в кръчмата, па най-сетне откъде ще се вземе толкова кураж у бай Ганя! Ама все пак куражлия! Разгърна "Свободно слово" и почна: "Падна Стамб. . ." Закашля се бай Ганьо, закашляха се още по-силно другарите му. Бай Михал изкриви окото си към вестника да види дали чете право неговият смел другар и се увери, че няма грешка. . . Наведе глава към вестника и третият другар и прочете и. . . треска го втресе, и свят му се зави. Колко ли негови дела и делца, дрямали с години под прокурорското сукно, ще измъкнат на бял свят тия две думици. . . С гушене, с шепнене, с кашляне иззобаха уводната статия и като назърнаха сам-там из вестника, узнаха и се убедиха най-сетне, че работата е свършена. — Оплескахме я ний нея! Ами сега? Сега е късно вече да молим да не му се приема оставката. Хай дявол да го вземе. Е, Михале, какво мълчиш, кажи какво да се прави? — пита бай Ганьо. — Кажи, твоя милост; аз съм тъй слисан, като че ме е стоварил някой с бухалка по кратуната — отговаря отчаяно бай Михал. — Ами ти бе, Гуньо, какво мълчиш? Кажи и ти някоя дума. Какво да правим сега, а? — Е, че зная ли аз. . . Каквото речеш, твоя милост — мъмли убитият духом Гуньо. — Ами че ти ум нямаш ли бе, серсем! Все аз ли ще ви оправям — вика почти просълзен от отчаяние бай Ганьо, — нейсе, хайде и тоя път да ви науча. . . Знаете ли какво? По този въпрос бай Ганьо се позамисли намръщено, почеса се, дето го не сърби, поизкашля се еднъж-дваж в шепа, бръкна в джеба на редингота си, извади една хартия, сгъната на четири, и я подаде на бай Гуня. — Я прочети още веднъж тая пущина, та после ще ви кажа какво ще правим. — Ами защо, ваша милост, не я прочетеш ? — Ама, Гуньо, каздърма бени! Ти знаеш защо не я чета, на тебе по-ти иде отръки да четеш онези папищашки думи. . . Гуньо разгърна хартията и прочете горе-долу следното: "Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нещастните ни глави! Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар, който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия — о! има ли думи! — най-гениален вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон! O tempora, o mores! "Не, Ваше Царско Височество! Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с човека, който е олицетворение на неговите стремления и идеали, на всичко честно, благородно, целомъдрено, прогресивно, либерално! Ний няма да повярваме, че Ваше Царско Височество ще поверите властта в ръцете на ония развратни предатели, на ония невежи и невъзпитани нищожества, които денонощно се, стремят да подкопаят основите на нашия държавен строй и да хвърлят нашето мило отечество под миризливия ботуш на казака. Ваше Царско Височество! Timeo Danaos et dona ferentes! Горната резолюция се прие от 11 000 най-видни граждани и се упълномощиха Ганьо Балкански, Михал Михалев и Гуньо Килипирчиков да я поднесат пред стъпките на Ваше Царско Височество. Ураа!" — Ей, че сме калпав народ! — казва с клатене на глава и с цъкане бай Ганьо. — Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас. Че хич дотам бива ли? 11 000 най-видни граждани! Ха-ха-ха! Махни хилядите, колко остава? — Единадесет души — отговаря Михал. — Толкоз ли бяха? — Е, толкоз, бай Ганьо, правото — право. Аз нали ходих със стражар да ги събирам. — Калпав народ!. . . Сега знаете ли какво? За връщане назад не може и дума да става. Ти, Гуньо, си едно парче адвокатин. Я се запретни, моля ти се, па дай тука всички заедно да изкалъпим един друг адрес, за новия. . . Н€, аз имам хартия. Па дано не узнаят, че сме дошли да молим за онзи хубостник, че ни е спукана работата. Особено твойта работа, Гуньо. . . Ако дойде други прокурор. Гуньо се поизкашля. . . — Дай хартията и калема — каза той тревожно. — Вий гледайте, аз ще пиша. И той почна да пише: "Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нашите нещастни глави!. . . — Сега трябва да го напишем наопаки. Как да го напишем?. . . Чакайте. . . Одобрявате ли така: "Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество." — Само отечество много просто излиза — заявява бай Ганьо, тури "нашето мило отечество". — И аз мисля, че без мило не чини — казва бай Михал. — Добре, турих мило. По-нататък: "Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар". . . Сега наопаки: "Освобождението ни от петвековното ни робство е нищо в сравнение с бляскавото събитие, което разруши веригите на грозния тиранин." Съгласни ли сте? — Да беше прибавил още "изчадие на пъкъла" — заявява бай Ганьо. — Ама нейсе, по-сетне. — . . ."който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия — о! има ли думи! — най-гениалния вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон." — Сега туй как да го обърнем?. . . Чакайте. . . Ето как: "И което се дължи единствено на Ваше Царско Височество, всемилостивейши баща и татко, като приехте оставката на този — о! има ли думи — най-грозен мъчител, този Калигула, този Тамерлан на българския небосклон." — Браво бе, Гуньо! — извика с възторжено блеснали очи бай Ганьо. — Че ти как го мислиш Гуня? — ласкае Михал. — "O tempora, o mores!". . . Туй може да си остане. То, дето и да го туриш, все си е на мястото. . . "Не, Ваше Царско Височество!". . . Да турим: "Да, Ваше Царско Височество!. . . Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с человека. . ." Сега вместо "няма да се раздели" ще турим "и ще изтрие от лицето на земята", а вместо "человека" ще турим "свирепия звяр". — Не, по-добре тури "бясното чудовище" — поправя бай Ганьо. — Аз пък мисля да турим "Геена огненная" — каза Михал. — Ех, че го набута! Ха-ха-ха! Че отде-накъде "Геена огненная?" По-добре да турим "мръсния кръволок" — казва Гуньо. — Ха, видя ли сега! Аферим! — одобрява бай Ганьо. — . . . "който е олицетворение на неговите стремления и идеали — на всичко честно, благородно, целомъдрено, прогресивно, либерално!" Сега да обърнем наопаки. . . "който е олицетворение на народното нещастие!. . . на всичко безчестно, вагабонтско, развратно, мракобесно и тиранско!" По-нататък: "Ний няма да повярваме, че Ваше Царско Височество ще поверите властта в ръцете на ония развратни предатели, на ония невежи и невъзпитани нищожества. . ." Как да го обърнем сега?. . . Стойте! Дойде ми на ума! Ето как: "Позволете ни, Ваше Царско Височество, да се считаме честити и да изразим нашите най-безпределно верноподанически чувства, задето поверихте властта в ръцете на ония благородни патриоти, на тия образовани и възпитани държавни мъже. . . които денонощно се стремят да под-копаят основите на нашия държавен строй." — Как така! Имаш грешка! — каза стреснато бай Ганьо. — Сега ще го обърнем наопаки, така вместо ,,да под-копаят" ще турим "да закрепят". "И да хвърлят нашето мило отечество под миризливия ботуш на казака." — Хайде сега да видим — казва бай Ганьо. — Сега е зорът! Не знаем, дявол да го вземе, сегашните как ще я подкарат с Московията. Да знай човек, че искат да се мирят — лесна работа, може сума неща да напишем: "Цар освободител; цар покровител; едноутробни братя; немските келяви чифути" и прочее; ама не знаем какъв вятър ще повее. . . Добре: "братя славяни", ами ако и днешните са против славяните, па току виж. . . хоп! — бай Ганьо предател! Не, знаете ли какво? По-добре онуй там за "миризливия ботуш" да го изхвърлим. . . — Е, ами какво да турим!. . . — Сто-ой! Недей бърза! Ще помислим. . . Знаете ли какво? Сега ний, като не знаем още какъв вятър вее, да турим и тъй, и тъй, па те нека го тълкуват, както им уйдиса. Да турим така. . . "И да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците. . . Тю! Да ги порази господ!. . . — Не, хич не уйдисва така! Какво е това "хем-хем"? Пред княз така ли се говори! — заявява адвокатствуващият Гуньо. — Ами как се говори бе, келеш! Ти мене ли ще ме учиш! — пламна бай Ганьо. — Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй — зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден. . . че ти ли на ум ще ме учиш?. . . Ти знаеш ли, че аз. . . — Зная бе, бай Ганьо, как да не зная — оправдава се стреснатият Гуньо. — Е, ами като знаеш, какво там таквозинаке. . . Нейсе, пиши там, както знаеш. . . — Да напишем така: ". . . и да ни турят, ако не по-горе, то поне наред с великите европейски сили". . . — Нейсе, съгласен съм — одобрява бай Ганьо. — . . . "с великите европейски сили, като ни възвърнат към величието на Аспаруха и Крума." — Съгласен съм. Добре. — Сега по-нататък: "Ваше Царско Височество, Timeo danaos et dona ferentes!" . . . Вместо него най-добре е да турим: "Vox populi, vox dei." Съгласни ли сте? — Най-сетне, нейсе, тури го. То не е съвсем българско, ама като трябва, какво ще му правим! — съгласява се бай Ганьо. — . . . "Горната резолюция се прие от 11 хиляди най-видни граждани и се упълномощиха Ганьо Балкан-ски. . ." и прочее, туй може да си остане цяло докрай. — Да ги оставим ли само 11 хиляди души, или да покачим за хатъра на новите още една-две хиляди ? Да им подмажем колата? — Доста са, бай Ганьо. В нашия град кьораво и кьопаво да събереш, надали ще излязат 11 000, ама хайде, нейсе, за хатър нали е! — Съгласен съм. . . Ами туйнаке. . . наместо Ганьо Балкански не е ли по-салтанатлия да турим "господин Ганьо" и прочее? Да види княза, че не сме някоя долна работа хора, а? — И аз тъй ще кажа — обажда се Михал. — Ефендилер, късно стана. Хайде да ходим! — извика файтонджията турчин от прага на кръчмата. Пътниците заминаха за София. На другия ден, господа, прочетох в един от местните вестници, че пред големите капии се е представила депутация от г. П., състояща от Ганьо Балкански и прочее, да благодари за освобождението от тиранския режим. След два дена в този вестник прочетох телеграма от същия град, подписана от името на "хиляди" граждани, с която уведомяваха големците, че бай Ганьо и другарите му били самозвана депутация и че същинските народни избраници са тръгнали вече за столицата да благодарят. . . Аз знаех хотела, в който спира бай Ганьо, и се упътих към него. Не исках да изказвам негодувание за подлата му постъпка не защото всяко негодувание е бледно, за да я похули; но желаех да направя един опит — дали е възможно да накарам тази нещастна рожба на обстоятелствата да съзнае всичкия ужас на своята постъпка. На таблата в хотела прочетох в коя стая е бай Ганьо и се изкачих по стълбите. Почуках на вратата, никой не се обади. Натиснах дръжката и вратата се отвори. Стаята празна. Заминали. Върху масата съгледах един къс хартия, на която беше написано с бай Ганьовски почерк: "До редакцията на в. "Свободно слово". Последното название зачеркнато и вместо него написано "Свобода". По-нататък: "Потайностите на Стамболова" — и това зачеркнато и вместо него написано "Анархия". Ясно се виждаше, че авторът на писмото дълго време се е колебал кой път да хване, защото на много редове се забелязваха зачеркнати думи, заменени със съвършено противоположни тям по смисълта. Написано например "патриоти" н зачеркнато, а отгоре му написано "пладнешки хайдути" — и това зачеркнато, и пак написано "патриоти". Цялото писмо беше задраскано накръст с дебели черти, дръпнати от сърдита ръка, защото за втората черта не хванало мастило, топнато още веднъж перото в мастилото и дотеглена двойно по-дебела черта. . . Под зачеркнатите редове стояха следните думи: "На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари. . ." БАЙ ГАНЬО ПРАВИ ИЗБОРИ Тоя очерк посвещавам на моя неоценим приятел Цветан Радославов. — Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! — извика бай Ганьо и удари силно по масата. — А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си; уж либерал — осмели се да възрази Бочоолу. — Кой ти каза, че съм либерал! — попита строго бай Ганьо. — Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли — ти сам каза, — че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал? — възразяваше Бочоолу. — Ей че си прост! — отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. — Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Иречек ако не метна, кого ще метна? — Имаш право, твоя милост! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! — обади се Гочоолу. — И аз съм консерватор. — Ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен консерватор — изтърси Дочоолу, — я стани и ти бе, Бочоолу, един консерватор, че да ги пипнем онези, да не могат да мръднат. — Добре, ама не зная управителят с кои ще бъде — отговаря Бочоолу. — Управителят ли? С нашите, разбира се — съобщава бай Ганьо, — и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас — ще ги утвърдим, ако не — на дяволите. Пак ти казвам — колкото за управителя, нямай грижа, той е наш. — Ами хамалите? — любопитствува Бочоолу. — И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш. . . — Ами че той нали беше затворен за кражба? — учудва се Бочоолу. — Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: "Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!" — и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене. — Страшен хайдучага, брей! — И за колко мислиш! За 50 лева. Ходил при онези да иска 100 лева, те го изпъдили, нахокали го. Ще го видиш сега в неделя — кокалите им ще смаже! — казва самодоволно бай Ганьо. — Бочоолу, я иди повикай Гуня Адвокатина да дойде тука да ни напише едно възвание, кажи му: "Бай Ганьо те вика." Щом Бочоолу излезе, бай Ганьо си сниши главата и с един таинствен глас се обърна към другарите си: — Мълчете си! Това диване до самия ден на изборите ще го лъжем, че ще го направим депутат, ще напишем колкото за лице няколко бюлетини с неговото име, а другите бюлетини ще ги напишат писарите в Градския съвет и от Окръжното управление. Сега чувайте ме: министърът иска аз непременно да бъда депутат. Ти, Гочоолу, искаш ли? — Е, че иска ми се, бай Ганьо — отговаря Гочоолу. — Че и мен ми се иска — обажда се Дочоолу. — А бе иска ти се тебе, ама, право да ти кажа, хептен си се омаскарил пред хората. Защо ти трябваше да излизаш толкова налице; кой кряскаше по мегданите:. "Да живей великият патриот!", "Долу гнусният тиранин!"' "На бесилката Климента", "Да живее Климент!" — Ами че нали все заедно бяхме бе, бай Ганьо, защо си кривиш душата? — Заедно, ама нашето излизане все шито-крито. Най-сетне, нейсе, като искаш толкова — добре, ще те избера. Туй, че селяните те мразят и чергите си им продал с твоя пусти фаисчилък. . . — Колкото за туй, недей приказва, бай Ганьо, нали зная и ти каква си стока — дума предпазливо Дочоолу. Бай Ганьо е готов да кипне, но в това време влиза Гуньо Адвокатина. Бай Ганьо му разправя като какво трябва да бъде възванието. Гуньо сяда до масата, зема перото и се задълбочава в мисли. По поръчка на бай Ганя слугата донася едно шише мастика. Гочоолу, Дочоолу и бай Ганьо пият, Гуньо пише. След половин час е готово следующето: "ВЪЗВАНИЕ КЪМ ИЗБИРАTЕЛИTЕ НА НАШАТА ОКОЛИЯ Пред вид на голямата важност и значение, което предстоящите избори за народни представители имат за настоящето и бъдещето на нашето отечество, нашите граждани, на брой повече от 700 души, събрахме се днес в двора на училището в Парцал махлеси и като обсъдихме въпроса по кандидатурите на лицата за представители, останахме съгласни и единодушно решихме да препоръчаме на г. г. избирателите от нашата околия за народни представители съгражданите си: Ганю Балкански, търговец, известен в цяла България. Филю Гочоолу, търговец с капитал. Танас Дочоолу, търговец с винена индустрия. Именно същите тия лица, които и комитетът на Народната партия беше ви препоръчал с възванието си от 27 август на миналий месец. Като обявяваме това наше единодушно решение на останалите г. г. избиратели от града и околията ни, които имат присърце доброто на Отечеството, материално подобрение на земеделеца, облекчение положението на данъкоплатеца, с една дума, интересите на нашата околия, приканваме ги да гласоподават в избора на 11-й того за горните трима наши съграждани, в които имаме пълно доверие, че те с достойнство ще представят страната ни в Народното събрание. Г. г. Избиратели, Представена ви е вече от няколко граждани една листа с имената на Никола Търновалията, Лулчо Докторов и Иваница Граматиков, лица не от Нашата среда, лица чужди за Нас, които нямат и не могат да имат Нашето доверие. Може би ще се явят и други, които да ви убеждават да гласувате за техни кандидати. Съветваме ви, г. г. избиратели, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните ласкания, и не вярвайте на разни пръскани от тях слухове и измислици за някакви си окръжни телеграми и прочее. Никола Търновалията е родом от гр. Търново и затова той от инат за бълхата изгаря юргана. Лулчо Докторов е цял-целеничък Задунайская Губерния, а Иваница Граматиков никой не го познава и nota bene, той е руски възпитаник, следователно предател на нашето мило Отечество. Г. г. Избиратели, Ний сме убедени, че горните лица, т. е. долните: Ганю Балкански, Филю Гочоолу, Танас Дочоолу, които имат пълна преданост и коленопреклонна вярност към ПРЕСТОЛА И ДИНАСТИЯТА НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО ЛЮБИМИЙ НИ КНЯЗ ФЕРДИНАНД I-Й и които вярно ще поддържат днешното ни патриотическо правителство воглаве със сегашния президент-министър, ще спечелят вашето доверие." — Браво бе, Гуньо — провикна се бай Ганьо, — ти си бил цял Бисмарк. — Че ти за прост ли ме мислиш? — обажда се самодоволно Гуньо. — Сега иди и дай това в печатницата да го напечатат с едри букви, ей таквиз! — Ами пари? — Няма пари, ти му кажи тъй да го напечата, ако не, кажи му, че ще речем на Градския съвет и на другите канцеларии да не си печатат книжата у него. Разбра ли? Хайде сега — командува бай Ганьо. — Вий знаете ли — продължава бай Ганьо, — онези подали телеграма до министъра да му се оплачат, че управителят тръгнал по селата да агитира. — Диванета! — обажда се Гочоолу. — Ама какви! — допълня Дочоолу. — Министра чева не е света Богородичка, да ги послуша хемен така! Отговорил им: изборите са свободни, ха-ха-ха!. . . — Ха-ха-ха! — кикотят се Гочоолу и Дочоолу. — Страшен дявол, да го вземе мътната. Свобода ли? Н€-а свобода! Ще видят те в неделя една свобода, че ще я помнят до живот. Хеле Граматиков! Той, горкия, не е виждал още наши избори. Да му излязат насреща ония ми ти влася, ония ми ти цигани с кръвясали очи, изпъкнали два пръста навън, ония пресипнали гърла, ония ми ти пояси до гуша; да му се облещят насреща, па да иде онзи глиган, Данко Харсъзина, отзаде му, па да извика само: "Дръжте го!" — Ха-ха-ха! — кикотят се Гочоолу и Дочоолу със светнали от удоволствие очи. — Ли-бе-ра-ли! Кос-тен-ту-ция! Нa-а, костентуция! Те все се надяват на "окръжната телеграма". Проглушили са ушите на хората с тази окръжна телеграма. Току я четат, току я сочат на света. Че се смяхме вчера с управителя в кафенето. Той, колкото за лице, накарал да напечатат тая пуста телеграма, разпратил я по кафенетата. Вчера седим с него в кафенето, гледаме онези, като си навели главите над една маса, като че овци пладнуват, четат ли, четат телеграмата, радват се, чуваме, шушнат си: "Свободни! Изборите свободни! Полицията няма да се меси!" А ний с управителя кис-кис-кис! Аз го погледвам с едно око и му казвам на смях: "Ний сме си-гур!" Той като се закикоти и хоп — една мастика. Той се потупа по джеба — демек онова писмо, за свободата на изборите, смигне с око и каже: "Ний не сме сигур", и кис-кис-кис! Хоп! Друга мастика. . . . На-а-рязахме се богато!. . . Че като доде и Данко Харсъзина, че и други, и други, че като се затворихме в кафенето, че като викнах на цигуларите: ха сега! Изпокъсаха си кордите!. . . Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не вземе да направи краставички, ами дава кисела бамя!. . . Уф! Боли ме глава от вчера. Гочоолу, я налей още по една мастика. Каталог: files -> documents documents -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти documents -> Чл. С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите documents -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г documents -> На 14 февруари съвпадат три празника documents -> Наредба № рд-02-20-16 от 5 август 2011 Г. За планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност documents -> Наредба № н-9 от 16 декември 2009 Г documents -> Световния ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия 16 ноември 2014 година Изтегляне 1.28 Mb. Сподели с приятели:
|