Държавната финансова статистика съдържа най-важните показатели за определяне на състоянието на икономиката на държавите — членки на ЕС. Съгласно условията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС държавите членки се ангажират да поддържат дефицита и дълга си под определени прагове: бюджетният дефицит на дадена държава членка не може да превишава 3 % от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), а дългът ѝ не може да превишава 60 % от БВП. Ако дадена държава членка не спази тези ограничения, се задейства т.нар. процедура при прекомерен дефицит (ППД) . Тя е свързана с няколко стъпки, включително евентуални санкции, за насърчаване на съответната държава членка да предприеме подходящи мерки за овладяване на ситуацията. Тези прагове за дефицита и дълга са също и критерии за Икономическия и паричен съюз (ИПС), а оттам и за присъединяване към еврото. Освен това в последното преразглеждане на Интегрираните насоки за растеж и работни места (преразгледани в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж) са включени насоки, за да се гарантира качеството и устойчивостта на публичните финанси.
През 2019 г. бюджетният дефицит (нето получени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление“ като процент от БВП) както на ЕС-27, така и в еврозоната (ЕЗ-19) нараства в сравнение с 2018 г. И при двете се наблюдава спад в съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП на сектор „Държавно управление“.
