Държавни приходи и разходи

Държавни приходи и разходи

Фигура 3: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2009—2019 г.

През 2009 г. общият размер на разходите като процент от БВП достига 50,6 % от БВП в ЕС-27 и 50,9 % от БВП в ЕЗ-19. След това както в ЕС, така и в ЕЗ общият размер на разходите като процент от БВП намалява между 2010 и 2011 г., покачва се през 2012 г., намалява отново в периода до 2019 и нараства през 2019 г.

В абсолютно изражение през периода 2011—2018 г. както в ЕС-27, така и в ЕЗ-19, общите разходи на сектор „Държавно управление“ се увеличават с по-бавни темпове, отколкото общите приходи на сектор „Държавно управление“, което води до намаляване на дефицита. През 2019 г. обаче разходите нарастват по-бързо от приходите както в ЕС-27, така и в ЕЗ-19, което доведе до увеличаване на дефицита.

Фигура 4: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2009—2019 г.

Макар че разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-27 нарастват с общо 1148 милиарда евро между 2009 и 2019 г., през същия период общите държавни приходи в ЕС-27 нарастват с 1709 милиарда евро. Между 2018 и 2019 г. обаче разходите на сектор „Държавно управление“ нарастват с 217 млрд. евро, като същевременно правителствените приходи се увеличават със 195 милиарда евро. В ЕЗ-19 разходите на сектор „Държавно управление“ нарастват с 889 милиарда евро между 2009 г. и 2019 г., а приходите — с 1389 милиарда евро. Между 2018 и 2019 г. разходите на сектор „Държавно управление“ нарастват със 179 млрд. евро, като същевременно държавните приходи се увеличават със 155 милиарда евро (вж. фигура 4).

Равнището на разходите и приходите на сектор „Държавно управление“ варира значително в различните държави ― членки на ЕС-27 (вж. фигура 5). През 2019 г. държавите членки с най-високи равнища на комбинирани държавни разходи и приходи като процент от БВП (над 100 %) са Франция, Финландия, Дания и Белгия; Норвегия също регистрира съотношение над 100 %. През 2019 г. седем държави — членки на ЕС-27 (Ирландия, Румъния, Литва, България, Латвия, Малта и Естония) и Обединеното кралство отчитат сравнително ниски комбинирани съотношения (под 80 % от БВП).

Фигура 5: Приходи и разходи на сектор „Държавно управление“, 2019 г.

В целия ЕС-27 основните елементи на общите приходи на сектор „Държавно управление“ са данъците и социалноосигурителните вноски (вж. фигура 6). През 2019 г. данъците представляват 58,1 % от общите приходи в ЕС-27 и 56,8 % в ЕЗ-19, а нетните социалноосигурителни вноски възлизат на 30,8 % от общите приходи в ЕС-27 и 32,4 % в EЗ-19. Пазарната продукция, продукцията за собствено крайно потребление и плащанията за непазарна продукция („продажби/такси“ и формиране на собствен капитал) представляват 7,0 % от общите приходи в ЕС-27 и 7,1 % от общите приходи в ЕЗ-19. Доходите от собственост (предимно лихви, дивиденти и наеми) представляват 1,7 % от общите приходи в ЕС-27 и ЕЗ-19.

Фигура 6: Структура на общите приходи, 2019 г.

Относителната значимост на различните категории приходи варира значително между отделните държави — членки на ЕС-27. Например през 2019 г. данъците представляват под 50 % от приходите на сектор „Държавно управление“ в Словакия, Румъния, Чехия и Словения, но делът им е 87,8 % от общите приходи на сектора в Дания и 80,5 % в Швеция.

През 2019 г. нетните социалноосигурителни вноски са с най-голям дял от приходите в Чехия (37,6 %), следвана от Германия (37,2 %), Словакия (36,7 %) и Словения (36,4 %), а с най-нисък дял — в Дания (1,5 %) и Швеция (6,9 % от БВП), както и в Исландия (8,1 % от БВП).

Най-голям дял от дохода от собственост се отчита в Норвегия (22,2 %) (вж. фигура 7).

Фигура 7: Основни елементи на приходите на сектор „Държавно управление“, 2019 г.

Най-големият дял от държавните разходи в ЕС-27 през 2019 г. е свързан с преразпределянето на доход под формата на социални трансфери в пари или в натура (вж. фигури 8 и 9).

Фигура 8: Структура на общите разходи, 2019 г.

Социалните трансфери (социални плащания и социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция) представляват 46,1 % от общите разходи в ЕС-27 и 47,8 % в EЗ-19. Компенсациите за наетите лица възлизат на 21,7 % от държавните разходи в ЕС-27 и 21,0 % в ЕЗ-19. Делът на междинното потребление от разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-27 е 11,9 % и 11,3 % в ЕЗ-19. Платеният доход от собственост, най-голямата част от който се състои от плащания за лихви, възлиза на 3,3 % от държавните разходи в ЕС-27 и 3,5 % в EЗ-19. Бруто образуването на основен капитал (основно инвестиции) представлява 6,4 % от общите разходи в ЕС-27 и 5,9 % в ЕЗ-19.

Фигура 9: Основни компоненти на разходите на сектор „Държавно управление“, 2019 г.

Основните видове държавни приходи са данъците върху производството и вноса, текущите данъци върху дохода, имуществото и др., и нетните социалноосигурителни вноски. За ЕС-27 данъците върху производството и вноса се равняват на 13,5 % от БВП през 2019 г., текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — на 13,0 % от БВП, а нетните социалноосигурителни вноски — на 14,2 % от БВП. Като съотношение към БВП приходите от данъците върху производството и вноса нарастват през периода 2009—2014 г. в ЕС-27, като делът им спрямо БВП се повишава с 0,9 процентни пункта (вж. фигура 10). Между 2014 г. и 2019 г. данъците върху производството и вноса остават стабилни като съотношение спрямо БВП. Текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — като съотношение спрямо БВП през 2010 г. — достигат най-ниското си равнище от 11,7 % от БВП, преди да нараснат до 13,0 % от БВП през 2019 г. Mежду 2009 г. и 2019 г. нетните социалноосигурителни вноски остават сравнително стабилни като съотношение спрямо БВП — между 14,1 % и 14,4 % от БВП.

Фигура 10: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, EС-27, 2009—2019 г.

През 2019 г. в различните държави ― членки на ЕС-27, се наблюдават значителни различия в структурата на данъчните приходи (вж. фигура 11). Както може да се очаква, държавите членки, които отчитат относително високи равнища на разходите, по-често са тези които са събрали и повече данъци (като дял от БВП) за сектора „Държавно управление“. През 2019 г. например най-голямото съотношение доходи/БВП от основните категории данъци и социалноосигурителни вноски е отчетено във Дания — 47,3 % от БВП, следвана от Франция (46,7 %). Делът от БВП на тези приходи е под 30 % в две държави членки (Ирландия и Румъния).

1. 
   Генешки, М., Регионална икономика, "Тракия-М", С., 2000.
   
2. 
   Миркович, К., Микроикономика, Първо издание, Тракия-М., С., 2003 г.,
   
3. 
   Стоенчева, Цв., Публични финанси, УИ "Стопанство", С., 2007.
   
4. 
   Закон за местните данъци и такси.
   
5. 
   Eurostat statistics-explained - https://ec.europa.eu/