• намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % спрямо нивата от 1990 г.; • увеличаване надела на възобновяемите енергийни източници до 20 % от крайното потребление на енергия • постигане на 20 % икономия на енергия вследствие на по-ефективното й потребление • създаване на интегриран енергиен пазар със засилени връзки между държавите от ЕС; • постигане на енергийна сигурност; • поддържане на ръководното място на Европа в енергийните технологии и иновации. За да постигне целите си за устойчиво развитие, Европейският съюз разработва и прилага няколко типа инструменти: • пазарни инструменти, които въздействат върху цените (данъци и фискални стимули) и върху търсенето (схема за търговия с разрешителни за емисии); • финансови инструменти (рамкови програми и др.); • технически инструменти (национални оценки, оценки на Общността и т.н.); • схеми за подпомагане (преференциални тарифи, система за зелени сертификати и др.). Постигането на сигурност, устойчивости конкурентоспособност на енергийния сектор е сериозно предизвикателство за съюз от 27 държави, особено като се има предвид, че гарантирането на сигурността на предлагането на енергия традиционно е въпрос от национален характер. В стремежа си да реализират целите в областта на климатичните промени и енергетиката през последното десетилетие европейските правителства прибягват до различни бързи решения като използване на ядрена енергия или заместване на въглищата с газ, като по този начин натоварват бъдещите поколения със задачата да се справят с ядрените отпадъци и нарастващата енергийна зависимост от Русия. Две големи събития – газовата криза от януари 2009 ги атомната катастрофа през март 2011 г. – промениха нагласите и възродиха дебата за начините за постигане на енергийна сигурности стабилност на предлагането в Европа. Катастрофата във Фукушима е още едно доказателство, че ядрена-
