ла добре от предприсъединителния процес, за да подобри правната си рамка за провеждане на мерки за енергийна ефективност 87 . Поставени са ясни цели и планове и се работи за въвеждането на прецизни политики и механизми за проследяване на напредъка. Пред политиците все пак остава предизвикателството за реалното провеждане на политиката за енергийна ефективност, както и за повишаване на съгласуваността между различните използвани инструменти. Дотук мерките са концентрирани предимно върху крайното потребление, а не върху процесите по производство, преобразуване и разпределение на енергията. Значителното надхвърляне на целта за 20 % съкращаване на общата консумация на енергия е особено важно за устойчивото развитие на българската икономика, както и за нарастването на енергийната сигурност. Постигането на по-амбициозни резултати по отношение на намаляване на енергийното потребление зависи от акцента, който се поставя върху енергийната ефективности спестяването на енергия в стратегическите документи за енергийната политикана България. Националната енергийна стратегия на Република България дог предвижда повишаване на енергийната ефективност, която да доведе до 50 % спестяване на първична енергия. Това означава годишно съкращаване на вноса на енергийни ресурси в размерна млрд. евро – еквивалентна разходите по изграждането на новата атомна електроцентрала. Макар чене е напълно ясно как да се постигнат такива икономии, две са предвидените области на действие • спестяване на енергия при крайното потребление (това включва домакинства, промишленост, а също и секторите на транспорта и услугите • спестяване на енергия в процеса на нейното производство и преобразуване (например повишаване на енергийната ефективност на ТЕЦ и увеличаване надела на енергията, произвеждана при когенериране). Политическата и административната рамка за енергийната ефективност на България се оценяват като достатъчни и адекватни, а в същото време публич- ните инвестиции остават изключително скромни в сравнение с предизви-