Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Укрепване на вътрешната сила
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Укрепване на вътрешната сила
Когато вместо илюзиите на физическия свят предпочетем духа, слагаме „нов ред" в живота си. С всеки избор, който, правим, ние или затъваме още повече в илюзорния физически свят или прибавяме нова енергия към силата на духа. Седемте чакри са седем различни проявления на този основен урок. Всеки път, когато изберем това, което укрепва нашата вътрешна сила, ограничаваме влиянието на видимия свят върху нашия живот, тяло, здраве, съзнание и дух. От гледна точка на енергията всеки избор, който укрепва духа, засилва енергийното поле: колкото по-силно е енергийното ни поле, толкова по-малко са връзките ни с недобронамерени хора и неблагоприятни сьбития. С Пени се запознах на един семинар, точно когато беше започнала активно да преустройва своя живот. Осемнадесет години била омъжена за човек, който бил и неин бизнес партньор. В работата им Пени решавала всичко, била по-умна. Освен това била алкохоличка - обстоятелство, съвсем удобно за нейния съпруг, защото и той бил алкохолик. Искал Пени да пие, защото държейки я в полусьзнание, упражнявал повече власт в брака и в бизнеса. Когато Пени се прибирала у дома от работа, и се заемала с кучетата и къщата, той й наливал чаша вино и казвал: „Сега върви и почивай. Аз ще се погрижа за вечерята." До вечерята вече била „на градус". След седемнадесет години, Пени осъзнала, че има проблем. Решила да посешава сбирките на Анонимните алкохолици, но размислила. “Живеехме в малък град” - обясни тя. - Ако хората ме видеха на тези сбирки, щеше да се разчуе." Минавала оттам, но нито веднъж не посмяла да влезе. После не издържала. Вместо да разчита на съпруга си, телефонирала на една приятелка: „Помощ! Имам нужда от помощ." Приятелката насочила Пени към най-близкия клуб на Анонимните алкохолици. Въздържането от алкохола променило живота й. Когато съзнанието й се прояснило, разбрала, че нищо в нейния свят, и най-вече бракът й, не върви. Макар че се страхувала да напусне съпруга си - което също означавало да напусне и работата си - тя сложила край на всичко с един замах. Преместила се в друга част на страната, продължила да посещава сбирки на Анонимните алкохолици и се записала на курсове по личностно развитие и тогава се запознахме. Постарала се да промени външността си, направила си нова прическа и отслабнала с десет килограма. Накратко, върнала се към живота. Решила да се разведе със съпруга си, при все че това щяло да я постави в по-неизгодна финансова позиция, защото „от това се нуждаеше духът ми, за да бъде свободен". Докато вземаше всички тези мерки, Пени и аз обсъждахме всяка нейна нова стъпка и как би променила живота и самочувствието й. Разводът щеше да се отрази на финансовото й положение и тя трябваше да разбере дали може да си осигури доход сама. Пени реши, че вярва достатъчно в себе си и че може. Положи усилия и стана преподавател по невролингвистично програмиране. Накрая се запозна с Джеймс, чудесен човек, който отговаряше на нейните вече високи критерии за здраве и личностно развитие. Те се ожениха и сега провеждат семинари по личностно развитие из цяла Европа. Историята на Пени говори за неограничените възможности на всеки човек и за способностите му да преобрази своя живот, при условие, че прояви решителност и силно развито чувство за лична отговорност. Тези качества на силата са свойствени на третата чакра. Предаността на Пени към нейното изцеление изразява символния смисъл на тайнството Конфирмация. Тя се изключи от негативните хора и обстоятелства, мобилизира своя дух и откри, че притежава безкрайна издръжливост (Неца) и достойнство (Од), чрез които успя да преустрои своя живот, Пени се изправи очи в очи със своите страхове и се освободи от тях, след което стана силна, здрава и преуспяваща. Колкото повече укрепва духът ни, толкова по-неподвластен, на времето става нашия живот. Времето донякъде е илюзия на физическия свят, свързана с физическата енергия на първите три чакри. А тя ни е необходима за изпълнението на физическите задачи; например, за да стигнем от мисълта до формата, минаваме през последователни етапи. Но от гледна точка на вярата във възможността да оздравеем, нашето понятие за време трябва да бъде преразгледано. Митът, че оздравяването отнема „много време," е много разпространен в нашата култура. Вярата в него го превръща в истина. В книга „Битие" от Библията е казано, че Йехова „вдъхнал живот на човека." Избирайки да вярваме в нещо, вдъхваме на тази вяра част от своя дух и й даваме сила. Нашата култура вярва, че изцелението от болезнените спомени на детството изисква дълги години психотерапия, но това не е задължително. С вяра болезнените спомени и отстраняването на влиянието им върху живота на индивида, може да стане много бързо. Продължителността на оздравителните процеси е съизмерима с времето, което племенният ум им приписва. Например племенният ум в днешно време е на мнение, че за определени видове рак са достатъчни шест месеца, за да ни убият, че хората със СПИН живеят от шест до осем години, че скръбта по починал съпруг продължава най-малко година, а тъгата по дете - цял живот. Когато вярваме на тези преценки, даваме на племенния ум власт над живота ни, вместо да упражняваме своята лична власт. Ако духът ви е достатъчно силен да се изолира от влиянието на някое групово убеждение, той е достатъчно силен и да промени живота ви, както показва необикновено съдържателната история на Маргарет. С Маргарет се запознах на един мой семинар в Ню Хемпшир. Тя описа своето домашно възпитание като „обикновено, скромно и строго." Родителите й внимателно следели какво чете и определяли кои да бъдат приятелите й. Никога не й разрешавали да се занимава с неща, които възприемали като твърде „радикални". Понякога дори се налагало да се крие, за да прочете вестник. Растяла, контролирана от родителския страх пред неизвестността. Когато тръгнала на училище, родителите й казали, че тъй като е жена, може да избира между две професии: на учителката и на медицинската сестра. Маргарет решила да стане медицинска сестра. Скоро след като завършила медицинското училище, се омъжила за човек, който по нейните думи, бил „обикновен, скромен и строг, копие на родителите ми." Заедно със своя съпруг се преместила в малък град, където се грижела за болни по домовете. Градът, с типично „сладко" общество, имал своите местни знаменитости, по-специално една жена на име Оли, която неизвестно как си била спечелила репутация на „опасна". Никой не говорел с нея и никой не я канел на светски събирания. Децата по стара традиция й погаждали номера на Вси светии. Един ден Оли позвънила в медицинската служба с молба за помощ. Медицинските сестри отказали да отидат - всички, с изключение на Маргарет. Докато вървяла към дома на Оли, изпитвала съмнения, но там я посрещнала една, по думите на Маргарет, „самотна, безобидна петдесетгодишна жена, жадуваща за човешка топлота". Докато Маргарет се грижела за Оли, двете се сприятелили. Маргарет изчакала удобен момент и попитала Оли защо има такава репутация. Оли се поколебала, но после разказала, че като дете „ненадейно била обладана" от „сила". Тази сила можела да лекува хората. Бащата на Оли започнал да продава лечебната й дарба и спечелил много пари, докато един ден силата „като че ли просто изчезнала". Бащата помислил, че Оли се инати, и се опитал да върне силата й с бой, но така и не успял. Когато пораснала, Оли напуснала своя дом и се преместила в друг град, кьдето никой не я познавал. Работила като чистачка и на тридесет и две години се омъжила. Тя и съпругът й имали две деца. Когато по-малкото им дете станало на пет години, се разболяло от левкемия. Докторът казал на Оли и на съпруга й да се подготвят за неизбежната му смърт. Едва тогава Оли разказала на мъжа си за способността, която имала като дете. Накарала го да се помоли заедно с нея, Господ да й върне дарбата поне още веднъж. Коленичила край леглото на сина си, изрекла молитва, после поставила ръцете си върху детето. След два дни синът й показвал признаци на подобрение, а след седмица бил на път да оздравее. След по-малко от два месеца бил напълно здрав. Докторът попитал Оли и нейния съпруг какво са направили, какво лечение са приложили на сина си. Оли помолила мъжа си да не казва на лекаря, но той не я послушал и разказал точно какво се било случило. Лекарят заключил, че Оли е „опасна" и посъветвал съпруга й да „внимава с тази жена. В края на краищата, може да е вещица или нещо подобно." След пет месеца Оли се прибрала у дома и установила, че мъжът й е взел двете деца и я-е напуснал. Получил развод на основание на нейната невменяемост. Оли била съкрушена. Няколко пъти се опитала да открие децата си, но напразно. Повече не ги видяла. Взаимоотношенията между Маргарет и Оли ставали с всяко ново посещение все по-близки. „Силата" на Оли вдъхновила Маргарет и тя започнала да чете книги за лечители, лечителски способности и духовност. Оли й била разкрила един нов свят. Колкото повече научавала, толкова повече мислела за родителите си, за техния страх от новите идеи и усилията им да направят така, че тя да научи само „обикновените неща, както техният обикновен начин на живот изисквал." Маргарет се опитала да споделя със съпруга си всичко, което научавала, като очаквала, че и той ще се вдъхнови, като нея самата. Но съпругът й се почувствал застрашен от Оли и от новите идеи, и един ден забранил на Маргарет да посещава Оли. Преди това тя с радост се срещала с Оли, защото я обичала и защото Оли я учела на тайните за лечебната сила и на Божествената любов. Този път не искала да бъде управлявана от страховете на някой друг. Маргарет изпаднала в най-дълбоката криза на своя живот, не само заради Оли, но и защото била „между два свята на мисълта". Знаела, че и с посещенията при Оли, и без тях, вече не можела да се върне към своите предишни разбирания за лечението и духовността. Искала да се учи и накрая казала на съпруга си, че ще продължи да изпълнява професионалния си дълг към Оли, независимо от неговото отношение. Съпругът й започнал да я укорява и да й натяква: „Тази жена те е омагьосала, чудя се какво друго се случва между вас двете". Накрая атмосферата в дома станала непоносима и тя се преместила в друго жилище, с надежда, че временната раздяла ще излекува брака им. Колежките на Маргарет, а също и нейните приятелки, застанали на страната на съпруга й. Маргарет жертва брака си заради една умираща луда жена, казвали те. Никой не разбирал причините, поради които правела всичко това. Тя се молела „за чудо", било й все едно как Господ ще разреши кризата й - искала само тя да свърши. Четири месеца по-късно Маргарет получила телеграма, в която нейният съпруг настоявал за среща. Помислила, че ще й по-иска развод, но вместо това, той казал, че току-що са му поставили диагноза рак на дебелото черво. Бил уплашен. И тогава се случило чудото: може ли Оли да му помогне, питал той. Маргарет била извън себе си от вълнение. Веднага отишли в къщата на Оли. Оли казала на съпруга на Маргарет, че нейната сила идва от Бога и че той тдябва да се съсредоточи върху това. Положила ръце върху него и останала така в продължение на десет минути. За по-малко от три месеца съпругът на Маргарет оздравял. Ревностно се грижел за Оли и настоял да се пренесе в дома им, където тя живяла до края на живота си. „Сега съпругът ми прави всичко, за да помага на хората и на мен. Приемаме болни в дома си, молим се заедно и предлагаме съвети за лечение. Това, което се случи, е невероятно. Съпругът ми често казва: „Всеки ден благодаря на Бога в молитвите си, че ти не се съгласи с мен и остана вярна на убежденията си. Ако днес съм жив, го дължа на теб." Без съмнение, нашите спомени от детството могат да бъдат източник на голяма душевна болка. Но, както при Маргарет, може да ни се удаде възможност да превърнем тази болка в източник на вдъхновение за нов избор в зряла възраст. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|